5 причини защо Жоржиньо заслужава "Златната топка"

5 причини защо Жоржиньо заслужава "Златната топка"

 С обявяването на 30-те имена, които ще се борят за най-ценната индивидуална награда във футбола - "Златната топка", веднага започнаха различни дискусии кой е най-заслужилият за приза футболист на планетата, кой е бил най-силният играч за 2021г.

 И макар основните нагласи са, че отличието най-сетне ще отиде в ръцете на полския стрелец Роберт Левандовски, който определено бе най-добър за 2020г., но тогава от Франс Футбол отмениха церемонията, то напоследък една друга теза започва да взима превес. Тя е свързана с името на италианския полузащитник на Челси - Жоржиньо.

 Въпреки че далеч не блести в двубоите, в които взима участие, халфът може би е един от най-постоянните играчи на поста си. Журналистът Нима Тавалаей Родсари, който в миналото бе част от "щаба" на Джанлука Ди Марцио, е подготвил 5 причини, поради които Жоржиньо заслужава "Златната топка" за 2021г.

 Ето ги и тях:

1. Важна част от отбора на Челси, който спечели Шампионската лига
 Жоржиньо започна като титуляр в 12 от 13-те мача на "сините" в турнира, като освен това бе и капитан в 2 от случаите. Единственият двубой, който халфът пропусна, бе в реванша от осминафиналите срещу Атлетико Мадрид, и то заради натрупани жълти картони. Оставяйки това настрана, Жоржиньо изигра пълни 90 минути във всички останали мачове от елиминационната фаза на турнира, а в групата бе заменен 3 пъти, но при вече напълно решен краен изход от двубоя - срещу мачовете със Севиля и в срещата с Краснодар. Нито един друг полеви играч на Челси не е изиграл повече минути в Шампионската лига от родения в Бразилия италианец. Единственият, записал повече минути на терена, бе стражът Едуард Менди, като и двамата имат по над 1000 минути футбол.

2. Италия никога нямаше да спечели Евро 2020 без Жоржиньо
 Същото, което сме написали за представянето на халфа по-горе, важи и за двубоите му за националния отбор. Жоржиньо отново бе полевият футболист с най-много изиграни минути на Европейското първенство, не само за "скуадра адзура", но и сред всички останали играчи в турнира. Той започна като титуляр и в 7-те мача на тима, а едва веднъж бе заменен и то в срещата с Уелс, която бе последна от груповата фаза и която бе сравнително протоколна за италианците, защото те вече си бяха осигурили класиране напред. Освен това във въпросната среща Роберто Манчини реши сериозно да ротира състава си, като включи в игра всички останали полеви футболисти, които преди това нямаха възможност да запишат минути в състезанието. Жоржиньо е пробягал най-много километри от всички, включително и от Калвин Филипс от Англия, който остана втори в тази класация. Освен това бившият футболист на Верона и Наполи е записал невероятните 93% точни подавания или 497 паса, като тук отстъпва единствено на испанеца Аймерик Лапорт.

3. Нека не гледаме само головете и асистенциите
 Разбира се, в един футболен мач резултатът се определя от броя отбелязани голове. В този ред на мисли е нормално играчите, които бележат по-малко, по-рядко да попадат в светлините на прожекторите за сметка на голмайсторите. Само че е архаично да определяш кой е най-добрият ти играч на базата единствено на головете, които отбелязва. Особено в съвременния футбол, когато ролите на вратаря и защитниците стават все по-значими и важни за печеленето на титли и купи както на клубно, така и на национално ниво. Също толкова значими трябва да бъдат и полузащитниците, които по-рядко вкарват или по-рядко асистират, какъвто е Жоржиньо, но които демонстрират, че владеят до съвършенство по-различни компоненти от играта. Жоржиньо е мозъкът зад граденето на атаките, ключов е при намирането на празни пространства и движението на играчите, което пък вече води до асистенции и голове. Това е така наречената "вторична" асистенция, ако можем да ползваме този термин от хокея. Той е сърцето на отбора, което диктува темпото, с което пък неговият тим доминира над съперниците си. При играта в защита, италианецът е отправна точка за своите съотборници, когато те трябва да заемат своите места по терена. Това стана видно през миналия сезон и при Челси (особено след идването на Томас Тухел в клуба), и в националния отбор на Италия на Евро 2020.

4. Последният път, когато италиански халф печели наградата, е през 60-те
 През 1993г. футболистът на Ювентус Роберто Баджо бе отличен със "Златната топка", но по това време той бе преминал в по-предни позиции, така че по-скоро се брои за нападател. Така последният италиански халф, който бе награден от Франс Футбол, бе играчът на Милан Джани Ривера, който умееше да играе на всяка една позиция в средата на терена, от региста през мецала до треквартиста. Може би през годините най-близо е бил Андреа Пирло през 2006г., но тогава неговият сънародник Фабио Канаваро грабна отличието. Ривера бе награден през 1969г., когато помогна на своя Милан да спечели Европейската купа. Призът на Канаваро пък бе, защото бе капитан на "скуадра адзура" по време на похода към Световната купа. Междувременно футболисти като Франко Барези, Джиджи Буфон, Паоло Малдини, Алекс Дел Пиеро, гореспоменатия Пирло и Франческо Тоти са пренебрегвани. През 2021г. Жоржиньо бе важна фигура при триумфа на Челси в ШЛ и на Италия на Евро 2020, с което той изравни постиженията на своите "предци" и то в рамките на един сезон. Определено той не е по-добър от Роберто Баджо или Джани Ривера, но е също толкова успешен, колкото тях.

5. Нито един друг играч не заслужава наградата, особено Лео Меси
 Тук си позволяваме да не се съгласим с Родсари, но все пак ще споделим неговите аргументи. Определено, четейки тази точка, цялата онлайн фен-армия на Лео Меси ще нададе вой до небесата. Само че тенденцията е тази награда да се дава на базата на постижения, а не на индивидуален талант. Макар Меси да спечели Копа Америка, това далеч не е чак толкова трудно, колкото завоюването на трофеите, с които се окичи Жоржиньо. Освен ако класирането трети в Ла Лига е доста по-забележително от победа в Шампионската лига, или пък спечелването на трофей, в които 8 от 10-те отбора в груповата фаза директно се класират за четвъртфиналите, какъвто е случаят с Копа Америка, не е по-впечатляващо, отколкото да победиш отбори като Белгия, Испания и дори Англия насред техния дом на футбола, пълен с техни фенове.  


Гласували: 4, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Отживелица ли е "Златната топка"?
Трима вратари, които се разминаха със "Златната топка"
Незаменимите в Бундеслигата - Част I
Барселона и контузиите - една мъка без край
Защо Ралф Рангник?
Истинската причина зад успеха на хърватския футбол
Най-резултатните 11 в историята на Шампионската лига
Чистите мрежи на 21-ви век
Дейвид Мойс: Недооцененият гений?
Антъни Лимбрик – от уличния футбол до мениджър на Острова
Колко щяха да струват най-скъпите трансферни провали в Bitcoin днес
Кой ще е новият кавалер на "Златната топка"?
Перлите на РБ Залцбург, които изумяват Европа
Ел Класико: анализи и коментари
Най-тежките загуби на Жозе Моуриньо
Забрави ли Хари Кейн как се вкарват голове?
"Специален" ли е все още Моу?
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
"Алтернативната" Златна топка и нейните кавалери
Най-добрите XI в подножието на върха