Макар в света на футбола да се появиха редица индивидуални награди, то "Златната топка" на френското списание "Франс Футбол" си остава най-ценният приз за всички, състезаващи се в този спорт. Отличието, връчвано ежегодно от 1956г. насам, се смята за връх в кариерата на всеки един футболист.
Както добре знаете, в първите близо 40 години от съществуването й, "Златната топка" е била връчвана само на европейски играчи. Това до голяма степен ощетява южноамериканците, някои от които са считани за най-великите футболисти в историята на играта.
За да поправят тази неточност, добрите хора във "Франс Футбол" решиха да отпразнуват 60-тата годишнина на наградата с един леко преправен списък с лауреати. Те решиха да преоценят класациите в някои от годините, в които южноамериканци са заслужавали да бъдат отличени със "Златната топка" повече от европейците, при които реално отива статуетката.
Разбира се, официално трофеят не е отнет на нито един от наградените, но според "Франс Футбол" на техните места при различни правила е трябвало да има други носители. Ето и през кои години "Златната топка" е щяла да бъде дадена на не-европейци.
1958г.
Оригиналният носител на отличието е французинът Раймонд Копа. Той е едва третият футболист, удостоен с наградата, след като през 1956г. тя отива в ръцете на сър Стенли Матюс, а година по-късно отличен е Алфредо Ди Стефано, аржентинец по произход, но с испанско гражданство. Копа е с основна заслуга за доминацията, която Реал Мадрид налага в европейския футбол. Освен това, той бележи и 3 гола на Световното първенство, които помагат на Франция да стигне чак до полуфиналите. Определено годината е изключително силна за офанзивния полузащитник, но според "Франс Футбол" по-заслужил за 1958г. е младият бразилец Пеле. Припомняме, че през въпросната година кариоката става Световен шампион, бележейки 6 гола на Мондиала, а на клубно ниво вкарва фамозните 66 гола в 46 мача за Сантос.
1959г.
Тук победител в анкетата е нападателят на Реал Мадрид Алфредо Ди Стефано. Това е второто му и последно отличие в кариерата, като то не е никак незаслужено. Испанецът от аржентински произход прави невероятна кампания за "белия балет", бележейки 34 гола в 43 мача за 1958/59. Освен това вкарва и във финала на Европейската купа за победата с 2:0 срещу Милан. На национално ниво Ди Стефано също се представя солидно - 6 гола в 5 мача за "Ла Фурия" срещу отбори като Полша, Италия и Австрия. Вместо това обаче, "Франс Футбол" отсъжда, че "Златната топка" е по-заслужена отново от бразилеца Пеле. През въпросната година няма никакъв международен турнир, който да бъде спечелен от "селесао", а клубът на Пеле - Сантос, не печели нито един трофей. Въпреки това "Кралят на футбола" отново се развихря и бележи 53 гола в 43 мача за тима, а за "селесао" се разписва 11 пъти в 9 мача.
1960г.
През тази година носител на наградата е атакуващият полузащитник на Барселона, Луис Суарес. За разлика от настоящия играч, носещ същото име, този Луис Суарес е роден и израстнал в Испания, а през 1960г. помага на "блаугранас" да станат шампиони на Ла Лига, вкарвайки 13 гола в 23 мача. Освен това, той помага, макар и косвено, на Барса да спечели Купата на панаирните градове, провела се между 1958 и 1960г. Само за справка, втори в анкетата на "Франс Футбол" остава Ференц Пушкаш, а трети е нападателят на Хамбургер, Уве Зелер. Разбира се, французите решават, че представянето на Пеле отново е по-добро от това на европейците, така че и тук той получава "Алтернативната Златна топка". Сезонът на бразилеца отново не е кой знае колко впечатляващ. Той отново не печели нищо, но вкарва 33 гола в 33 мача.
1961г.
Интересното е, че тук наградата е дадена на футболист, роден извън Европа. Това е аржентинецът Омар Сивори, който обаче след преминаването си от Ривър Плейт в Ювентус през 1957г. получава италианско гражданство и дори записва мачове за "скуадра адзура". През въпросната година "старата госпожа" става шампион на Серия "А", а Сивори е втори голмайстор на Калчото след стрелеца на Сампдория Серджо Бринети. Вкарва 2 гола в турнира за Купата на Италия и 1 за Европейската купа. Според "Франс Футбол" обаче, Пеле е по-заслужил от Сивори. Тогава най-сетне Сантос стават шампиони на Бразилия, а "Кралят на футбола" е голмайстор на първенството с чудовищните 55 гола в 33 мача.
1962г.
От сега ще ви кажем, че тук най-накрая серията на Пеле от 4 поредни триумфа е прекъсната. Оригиналният носител на "Златната топка" за тази година е чехословакът Йосеф Масопуст. Подвизаващ се в средата на терена, Масопуст е един от най-даровитите халфове в историята. Лондонският вестник "Таймс" дори го нарича "Футболен генерал". През 1962г. той извежда своя Дукла Прага до поредната титла на Чехословакия, а с националния отбор играе финал на Световното първенство в Чили. Бележи веднъж и то точно във финала при загубата от Бразилия с 1:3. "Франс Футбол" решават, че "Златната топка" отново трябва да отиде в ръцете на някой от кариоките, само че този път това е Гаринча. "Куцият дявол" прави изключителен Мондиал и бележи 4 гола, извеждайки своите до крайния триумф. Пеле се контузва още във втория мач на Бразилия и не играе до края.
1963г.
Назрял е моментът най-сетне вратарската позиция да бъде оценена подобаващо. Кавалер на "Златната топка" за тази година е единственият вратар, печелил отличието до момента - Лев Яшин. "Черният паяк" става шампион на Съветския съюз със своя Динамо Москва, а освен това е определен за най-добър вратар на Европа - за 6-ти път в кариерата си. Попада и в дрийм-тийма на ФИФА за 1963г., така че "Златната топка" му приляга. "Алтернативната Златна топка" обаче е присъдена отново на Пеле. Бразилецът също прави невероятен сезон и става шампион на страната, а освен това триумфира в турнира Копа Либертадорес. Сантос печели и Междуконтиненталната купа, а Пеле е голмайстор в надпреварата. Общо за годината забива 51 гола в 36 мача.
1964г.
Това определено е годината на единствения шотландец, печелил някога наградата. Това е нападателят на Манчестър Юнайтед Денис Лоу. Той прави най-резултатния сезон в кариерата си, вкарвайки 46 гола в 42 мача, но въпреки това "червените дяволи" завършват с празни ръце кампанията. За календарната 1964г. пък Лоу бележи едва веднъж за националния отбор на Шотландия. Очевидно това не е достатъчно и господата на "Франс Футбол" решават, че още веднъж "Златната топка" е по-заслужена от Пеле. Сантос са най-силният бразилски отбор за годината, печелейки титлата на страната и титлата на щата Паулища. Освен това, Пеле отново е голмайстор на първенството. Общо вкарва 44 гола в 31 мача за годината.
1970г.
Кратка пауза. "Франс Футбол" явно преценяват, че останалите лауреати от 60-те са заслужили отличието. Това са Еузебио, Боби Чарлтън, Флориан Алберт, Джордж Бест и Джани Ривера. Когато обаче през 1970г. "Златната топка" отива в ръцете на Герд Мюлер, отново има съмнения. Това дори не е най-силният сезон на "Бомбардира на нацията", но той все пак вкарва 42 гола в 38 мача и е отличен със "Златната обувка" на Европа. Отделно става и голмайстор на провелото се в Мексико Световно първенство по футбол, спечелено от Бразилия. Годината обаче е изключително силна и за Пеле. Той става световен шампион за трети път в кариерата си, вкарвайки 4 гола на турнира. Тогавашният тим на Бразилия е смятан от мнозина за най-силния национален отбор, който някога се е появявал на планетата.
1978г.
Още няколко години на достойни европейски футболисти, които получават "Златната топка". През 1978г. обаче наистина титулярният носител не бе най-добрата опция. Според гласуването тогава, отличието бе спечелено от англичанина Кевин Кийгън, който наскоро бе осъществил един от най-скъпите трансфери за онова време, преминавайки от Ливърпул в немския Хамбургер. "Могъщият мишок" осъществи истински ренесанс в новия си клуб и го изведе до нечувана слава, за което бе удостоен със "Златната топка". От друга страна обаче, "Франс Футбол" са прави да сметнат, че по-заслужил от Кийгън е аржентинецът Марио Кемпес. През 1978г. той печели трофея "Пичичи" за голмайстор на Ла Лига, а освен това обира всички награди на Мондиала в Аржентина, спечелен от домакините. Кемпес се отчита с 6 гола, включително 2 във финала, заради което е обявен за най-добър играч на турнира, голмайстор на турнира и попада в идеалния отбор на първенството. По-късно пък получава и "Алтернативната Златна топка" за годината.
1986г.
Мисля, че от сега знаете кой би трябвало да спечели тази награда. Оригинално обаче, тя отива в ръцете на руснака Игор Беланов. В онези години съветският футбол е доста силен, а Беланов е едно от ярките му имена. Като футболист на Динамо Киев, той печели титлата на Съветския съюз, Суперкупата на страната и КНК за 1986г., като става и голмайстор на европейския турнир. Освен това се разписва 4 пъти на Мондиала в Мексико, като вкарва хет-трик срещу Белгия. Обявен е за заслужил майстор на спорта на Съветския съюз за 1986г. За негово нещастие, през същата тази година гениалният Диего Марадона се намира на върха на силите си. Освен че вкарва 5 гола и извежда своите до Световната титла, "Божията ръка" е обявен за най-добър футболист на турнира, така че "Франс Футбол" решава да даде "Алтернативната Златна топка" тъкмо на него.
1990г.
Тук наградата отива в ръцете на капитана на Германия - Лотар Матеус. Отличието му е абсолютно заслужено, тъй като Бундестимът печели Световната титла, а тъкмо Матеус пръв вдига купата. Освен завоюването на "Златната топка", германецът е обявен за най-добър в света от Световната федерация по футболна статистика и история, както и от списанието "Световен футбол". На самия Мондиал пък е награден със "Сребърната топка", тоест той е втори най-добър след нападателя на италианците Салваторе Скилачи. Според "Франс Футбол", по-заслужил от Матеус отново е Диего Марадона, макар отборът му да се проваля във финала. Въпреки това, Дон Диего е във вихъра си и въпреки че не бележи нито веднъж, той е неудържим.
1994г.
Това е последната година, в която "Златната топка" се връчва само на европейци. За наше щастие, тя е завоювана от Христо Стоичков, който до момента е единственият българин, печелил това отличие. На клубно ниво "Камата" става шампион на Испания с Барселона, а освен това печели и Суперкупата на страната. Последвалото обаче представяне на България на Световното първенство в САЩ е ключово и накланя везните в негова полза. Стоичков става голмайстор на турнира (заедно с руснака Саленко), но цялостно е сред най-добрите в надпреварата. Алтернативно, "Златната топка" е присъдена на неговия съотборник в Барселона Ромарио. Нисичкият нападател вкарва 5 гола на Световното, но освен това става голмайстор на Ла Лига, избран е за най-добър на Световното, както и получава наградата на ФИФА за най-добър на планетата.
