Историята на футболната игра включва много истории, легенди, митове и най-вече статистики. И много често всички тези неща водят до Албиона, където футболът е нещо много повече от игра с топка. Английското първенство е едно от най-силните в света, а отборите от Острова често привличат най-големите звезди в играта. Въпреки това, качеството на футбола в съседните на Англия държави отстъпва в пъти от това, което сме свикнали да виждаме по малките екрани. Шотландия си има Селтик и Рейнджърс, а за Северна Ирландия казват, че не произвеждала нищо футболно от времето на Джордж Бест. Това донякъде се отнася и за Уелс, където футболът определено отстъпва по качество и често не се радва на завиден интерес от местните, които са запалени най-вече по ръгбито. И макар и в последните десетилетия да произвежда играчи като Иън Ръш, Райън Гигс, Арън Рамзи и Гарет Бейл, Уелс има по-скоро приличен национален отбор, отколкото вътрешно първенство. Отборите на Кардиф Сити и Суонзи играят с променлив успех в различните нива на английската футболна лига, но останалите местни не могат да се похвалят със значими успехи.
В този ред на мисли, малко изненадващо, на 12 Август ТНС (или The New Saints), най-успешният отбор на местно ниво с 13 титли на страната, беше на крачка от това да влезе в основната схема на Лигата на Конференциите. Отборът, воден от Антъни Лимбрик, загуби от Виктория Пилзен след изпълнение на дузпи, при резултат 3:1 в редовното време. Седмица по-рано, уелсците победиха в пъти по-имения, опитен и богат съперник, с 4:2, като водеха с 4:0 до 76 минута! Въпреки загубата, играта на скромния уелски тип се понрави на много критици и анализатори, а вниманието заслужено се насочени към техния мениджър – Антъни Лимбрик, млад специалист с изключително интересна история за своите 38 години.
Антъни е родом от Хобърт на остров Тасмания и един от малкото австралийци с кариера извън страната си. Поглеждайки към футболната история на Австралия, не можем да открием специалисти със значима визитка и опит извън континента. След години в различни отбори, включително и начело на националия отбор, Ангелос Постекоглу съвсем скоро получи шанс да води Селтик, но с променлив успех за момента. Други играчи като Кевин Мускат (с кратък период в белгийския Сент-Труйден) и Тони Попович (за кратко в гръцкия Ксанти) имат по-скоро епизодична среща с европейския футбол. Безспорно най-известното име в списъка, легендата Хари Кюъл, пък наскоро беше уволнен от Барнет след неуспешен период от няколко срещи начело на клуба.
Лимбрик израства в семейство, запалено по футбола, и от ранна детска възраст се опитва да следи ангийското първенство, което само по себе си е предизвикателство предвид часовата разлика между Англия и Австралия. Тони играе футбол в Тасмания като дете, а по-късно практикува в първенството на щата Куинсленд, като съчетава футбола с почасови работни ангажименти. Идеята на 18-годишия младеж е ясна – изкарване на необходимите финанси и преместване на Острова. Отчасти той успява да постигне тази си мечта, но успява да запише мачове само в долните дивизии, играейки за скромните Нортууд и Уингейт и Финчли - два отбори, състезаващи се тогава в местните първенства в Лондон. Кариерата на Лимбрик като футболист приключва на 23г., когато той се отказва, след като чупи крака си. Но тогава това води до новото му предизвикателство, а именно мениджърската професия.
Както много специалисти без успешна професионална кариера зад гърба си, Тони започва да работи с деца, като в началото съчетава работа в местни училища, както и краткосрочни ангажименти с деца от малцинствата. Работейки с групи от деца до 5 и след това до 8 годишна възраст, Лимбрик получава възможност да премине през всички квалификационни нива според английската система. През 2007г. той успява да се върне в Уингейт и Финчли и поема втория отбор на клуба, като впоследствие води за кратко и първия отбор. Футболът в долните дивизии на Англия няма нищо общо с професионалния, който сме свикнали да наблюдаваме по малките екрани. Играчите в повечето случаи поемат собствените си разходи по екипировка, съдии и пътуване, а в това ниво на футбола няма нито лекарски екипи, нито полиция по време на мачовете. Самата игра е типичен английски футбол, наситен с високи топки, твърди влизания и най-вече единоборства на почти винаги калните терени в местните паркове. Но този период на Лимбрик носи безценен опит, който му дава възможност да се премести в академията на Саутхемптън през 2010г.
Там той работи с отборите до 14, 16, 18 и до 23 години и натрупва сериозен опит при "светците". Част от неговата работа се вижда и днес в лицето на тогавашните юноши като Джеймс Уорд-Праус, Калъм Чеймбърс и Люк Шоу. Работи много и с първия отбор под ръководството на Найджъл Аткинс, когато Саутхемптън са във второто ниво на английския футбол. Работата му за първия отбор му дава възможност да си сътрудничи и с Маурисио Почетино и Роналд Куман, което му дава безценен опит за бъдещата му кариера. Следва кратък период в академията на Уест Хем, където получава УЕФА Про лиценз в един клас, заедно с Неманя Видич, Найджъл Клъф, Дейвид Джеймс и Греъм Потър. Това му дава право най-накрая да поема мъжки отбор като главен мениджър.
Първото му назначение е през 2017г., когато застава начело на Уокинг от Националната Лига, или петото ниво на английския футбол. Успява да стабилизира клуба, като печели и няколко мача за Купата на Лигата. Скромният отбор от графство Съри обаче е принуден да продаде най-добрите си играчи поради финансови причини, което кара Лимбрик да напусне в посока Гримзби Таун, където първоначално е асистент през сезон 2017-2018, а в последствие и главен мениджър от ноември 2019г. Работи с Иън Холоуей, отново като асистент, но напусна окончателно през септември 2020г. Започва работа с ТНС през април 2021г. като записва седем победи, едно равенство и една загуба, завършвайки на второ място в крайното класиране, което му отрежда място в Лигата на Конференциите през следващия сезон.
На 38-години Антъни Лимбрик е постигнал значими успехи на фона на неговите австралийски колеги. Неговият път показва, че с усилена работа и правилна стратегия се постигат резултати. И макар и кариерата му да не включва сравнително големи отбора на този етап, той има необходимите познания и опит да се изкачва на по-високо ниво. Нещо, което се цени в родната му Австралия, а той открито споделя желанието си да работи в А-Лигата, или да застане начело на "кенгурата" в определен момент от кариерата си.
