Колко разпознаваеми са българите за европейския елит?
За никого не е тайна, че българският национален отбор се намира далеч от най-добрите си дни, когато се бореше и постигаше класирания на големи форуми. България не се е класирала на голямо първенство от 2004 година насам, като в последното десетилетие рядко успява дори да запази шансовете си за класиране до последните кръгове от квалификациите.
Този квалификационен цикъл не е по-различен, като шансовете ни към днешна дата, няколко кръга преди края, граничат с научната фантастика. Причините за това са много, но днес ще обърнем внимание по-скоро на първоизточника – футболните школи, и по-конкретно талантите, които излизат от там. Кои са лицата на балканските страни пред Европа и света и къде е мястото на България сред тях?
Ще направим сравнение на наличния материал в националния отбор с този в другите балкански страни. Ще посочим накратко кой как се справя на балканите и колко футболисти има в топ 5 първенствата на Европа. Държавите са разделени на три категории според това, къде играят техните играчи и ефекта от това върху националните им отбори.
Започваме с най-ниската категория:
Дъното
Тук е мястото на България според горепосочения критерий. България е с най-малко представители в топ 5 първенствата на Европа от всички балкански страни (без изключение). Ние разполагаме само с един футболист, част от елитен отбор и това е Петко Христов от Специя. Сред другите ни играчи разпознаваеми лица няма. Може би единствено Андрей Гълъбинов е с някакъв изграден имидж в чужбина, но той е предимно на ниво Серия Б, където и днес се подвизава той. Имаме двама играчи в Белгия, първенство което се развива в последните години, но те се борят да не изпаднат със своите отбори. Така към днешна дата кадрово изглежда България пред очите на Европа.
Близо до нас като трагедия е само Румъния, като те имат трима играчи в отбори от горепосочените страни. Само името на бившия играч на Тотнъм и Наполи Влад Кирикеш прави впечатление. Това никак не е случайно, като Румъния също изживява тежък период. Румънците, също като нас, отдавна не са изкарвали на сцената футболисти от най-висока класа, като за последния такъв може да бъде посочен Чиприан Татарушану (със сериозен стаж в Италия и Франция). Той обаче не е играл сериозно футбол от повече от 2 години. Националният им отбор за последно взе участие на европейското във Франция, но отпадна в групите. Световно, също като нас, не са виждали от 23 години насам. Двете съседки изглежда и в съвремието вървят ръка за ръка, както през 90-те, като и при тях няма кой знае какъв лъч надежда за скорошно оздравяване и устойчив прогрес. В квалификациите за световното Румъния е в група с Германия, Армения, Исландия и С. Македония (за тях подробности след малко), като отборът има шансове за класиране, но резултатите им остават неубедителни.
Каляски с по няколко „коня“
Помним израза „каляската и трите коня“ от близкото минало, по отношение на националния ни отбор, воден от Бербатов и двамата Петрови. Тези отбори донякъде приличат на онзи отбор на България, с който макар и неуспешно в повечето случаи, поне участвахме в борбата за класиране за големи първенства.
Босна и С. Македония са с по 5 представителя в топ 5 първенствата, като можем да кажем, че равният брой играчи на топ ниво отразява и моментното им състояние. Македония може да се похвали с млад талант като Елиф Елмаз от Наполи, както и доскорошния ас на Лийдс Езджан Алиоски, а при Босна Джеко и Пянич нямат нужда от представяне. Тъжното е, че в България към момента за такива футболисти само можем да мечтаем. Македонците играха европейско, където не впечатлиха, а Босна с остаряващите Пянич и Джеко и с Ивайло Петев начело тепърва предстои да търси своето лице. Македонците с в група с Румъния, победиха Германия и още имат шанс за класиране. Босна също имат шансове за класиране, но в тежка група с Франция, Украйна и Финландия това далеч не изглежда вероятно.
Словения също може да се похвали с качествени индивидуалности – Ян Облак е вратар от световна класа, а Йосип Иличич е моторът на фантастичния Аталанта. Те имат общо 6 футболисти в големите първенства, като на фона на България, това е удивително висока цифра и говори колко по-добре развива талантите си малката Словения. Словенците загубиха баража с Украйна за ЕВРО 2016 и не са играли на голямо първенство от световното 2010г., но това не значи, че отборът не е конкурентен. В настоящите квалификации словенците позагубиха шансове за класиране в група с Хърватия, Русия и Словакия.
Със съответно по 7 и 8 футболисти в топ 5 първенствата могат да се похвалят Черна гора и Косово. Тези две държави с общо население от има-няма 2.5 милиона души, ни надминават тотално що се отнася до пласиране на кадри в световния елит. Струва си да се отбележи, че и те са най-младите членки на УЕФА от Балканите. Да започнем с Черна гора – при тях класа не липсва, като можем да откроим имената на бранителя на Атлетико Стефан Савич, Марушич от Лацио, халфът на Леванте Вукчевич и разбира се, голямата звезда – Стеван Йоветич. И въпреки че до скоро цветовете на страната защитава и Мирко Вучинич, Черна гора няма късмет с класиранията – все още нямат участие на голям форум, въпреки че стигнаха до бараж за ЕВРО 2012 (нещо, до което ние дори не бяхме близо в последните години). В тези квалификации, отборът изглежда отново ще се размине с класиране, като се намира в средата на таблицата в група с Нидерландия, Норвегия и Турция. Косоварите от своя страна играят едва вторите квалификации в историята си, след тези за ЕВРО 2020 и към момента сякаш просто се наслаждават на участието в тях, въпреки че определено имат състав за повече. Милоц Рашица от Норич, Амир Рахмани от Наполи и Валон Бериша от Реймс са само част от талантливия отбор на Бернар Шаланде, който ни попари насред в София наскоро с 2:3. Едва ли някой български фен скоро ще забрави начина, по който Рашица чупеше кръстовете на обърканите български защитници. Косово няма шанс да се класира на световното, но нищо чудно да се появят на голям форум преди нас. Определено що се отнася до играчите, с които разполагат, това изглежда повече от вероятно.
Някогашният европейски шампион Гърция също е част от тази компания. Гърците имат общо 10 футболисти в топ 5 първенствата, въпреки че националният им отбор не изживява най-добрите си години. След европейското в Португалия, елините изиграха още две световни и две европейски, но не са играли на голям форум от 2014г. насам. В тези квалификации гърците обаче се движат добре, в борбата за класиране са в група с Швеция и Испания и разполагат с млади, наложени в местни и чуждестранни клубове играчи.
Последният отбор от тази категория е този на Турция. Наред с футболистите от силната турска лига, национаният им отбор приютява общо 16 футболисти от топ първенствата на Европа – Союнчу, Демирал, Йълмаз, Чалханоглу, да изброим само някои от тях. Разполагат и с някои страхотни млади таланти и бъдещето за тях изглежда ярко. Турците отдавна са ни задминали във футболно отношение и изглежда вече нямат стигане. Турция не се е класирала на световно от 2002 година насам, но игра на три от последните четири европейски първенства. Въпреки провала на ЕВРО 2020, турците са в борбата за първо място с Нидерландия и Норвегия в своята квалификационна група и няма да е голяма изненада ако успеят да се преборят за директно класиране.
Недостижимите
Стигаме до кулминацията на тази статия. Онези, с които се сравнявахме до преди 15-20 години, но които вече са недостижими за нас. В тази категория съм поставил два отбора, които като кадрови потенциал са на светлинни години пред нас, въпреки че нито държавите им са по-уредени от нашата, нито първенствата им са кой знае колко по-силни. Сравними са с нас както по население, така и по площ, а може би и по манталитет. Те обаче изглежда правят всичко по-различно във футболно отношение и имаме много какво да научим от тях. Това са Сърбия (с 25 играчи в топ първенствата) и Хърватия (с 23).
Да започнем с комшиите. Ако погледнем състава на комшиите, ще видим един отбор на добро европейско ниво – Никола Миленкович, Душан Тадич, Сергей Милинкович-Савич, Митрович, Йович, Влахович, Коларов... Списъкът с добри футболисти продължава. Сърбите от край време са като фабрика за стойностни играчи, като родната ни А група не веднъж и два пъти е виждала сръбски герои да вдигат титли и купи на страната. При съседите обаче остава едно чувство на недовършеност. Тези страхотни сръбски формации през годините класират страната редовно на световно първенство (3 от последните 4), но присъствието им на европейски финали далеч не е толкова редовно – не са се класирали от 2000 година, когато играеха под името Югославия. Сега обаче са отново в битката за световно първенство – дишат във врата на Португалия за първото място, като в същото време са недостижими за минимум бараж. Като счетем и страхотните млади таланти, които школите на Звезда и Партизан бълват ежегодно, бъдещето им със сигурност е много по-подсигурено от нашето.
Финалът логично е с отличниците на балканите. И ако сърбите изкарват множество добри футболисти, хърватите имат отбор, съставен от чиста, неподправена световна класа. С кого да започнем? Със стълба в защитата Домагой Вида? С гениалния Модрич? Или с ексцентричния Ребич? Какво да кажем за Ковачич? Цял отбор от величие и талант. Никак не е случайно, че Хърватия игра финал на световното в Русия. Иронията тук е, че победата над тях ни помогна да се класираме на последното си голямо първенство през 2004г. От тогава до сега, за 17 години, хърватите са пропуснали само един голям форум – световното през 2010 година в ЮАР. И то в квалификационна група с Англия и Украйна. И то оставайки само на точка от второто място. Играха на всяко друго голямо първенство. В настоящите квалификации пък им предстои тежък финален спринт срещу Русия, но те са доказали, че могат да печелят такива битки. Изобщо каквото и да кажем за тях, ще е малко. Особено в сравнение с нашата картинка.
Равносметката
Големият въпрос за нашите футболни ръководители е, защо? Защо те могат, а ние не? Хърватия е по-малка от България, икономически е сравнима с нас. Футболната им инфраструктура е горе-долу като нашата. Първенството им е сходно по сила с нашето – един хегемон и тук-таме някой проблясък от другите отбори. Та, уважаеми ръководители на футбола у нас, въпросът е към вас. Уважаеми администратори с неизчерпаем опит, уважаеми „давали пари“ за футбола у нас, уважаеми радетели на „националната кауза“, защо? Защо те могат, а вие не?
Картинкаа е ясна – България е най-неразпознаваемата от всички балкански страни в големия футбол. Причината и решението на проблема оставяме в ръцете на компетентните. Но когато фактите говорят, даже ръководителите мълчат. Мълчат и работят. Тук за сега само говорят.
