Миналата седмица бившият капитан на Манчестър Юнайтед Рой Кийн сподели мнение, че според него Франк Лампард е свършил по-добра работа като наставник на Челси в сравнение с колегата му начело на “червените дяволи” Оле Солскяер. Този коментар предизвика доста дебати сред редиците на екипа ни и в настоящата статия решихме да изложим аргументите и за двамата треньори и с удоволствие оставяме на вас - читателите, да прецените кой се справи по-добре през сезона.
Аргументи за Оле Солскяер
След 9 изиграни кръга във Висшата лига Манчестър Юнайтед се намираха на незавидното 14 място в класирането, а до края на януари месец отборът вече бе допуснал цели 8 загуби, последните две - нанесени в поредни двубои срещу вечния враг Ливърпул и непретенциозния тим на Бърнли. Нещата в състава също се влошаваха седмица след седмица с нова дългосрочната контузия на важен играч. В един момент Пол Погба и Маркъс Рашфорд бяха отписани за остатъка от сезона.
Сега, шест месеца по-късно, норвежецът сътвори малко чудо, като изведе отбора до трето място в класирането и при това над Челси и Лестър Сити, зад които в един момент изоставаше на цели 14 точки.
Ето как Оле успя да съживи тима и да преобърне съдбините си. На първо място трябва да похвалим трансферите на Солскяер, които адресираха слабостите на отбора. Хари Магуайър дори и да прави грешки от време на време, определено е ъпгрейд на бранители като Рохо, Джоунс и Бейли. Уан-Бисака от своя страна, пристигна в отбора, за да поеме зоната на десния бек и бързо се доказва като един от най-добрите в лигата по дефанзивни показатели. Разбира се, не можем да пропуснем и Бруно Фернандеш, който пристига последен, но се оказа първи по значение за състава. Португалецът подобри играта в нападение за “червените дяволи” и резултатите са видни: Юнайтед е трети по голова разлика, превъзхождан само от Манчестър Сити и Ливърпул. Също така отборът има третата най-добра защита в лигата, а в нападение е вкарал повече голове от всеки друг сезон след оттеглянето на сър Алекс (с изключение на годината, в която завършиха втори под ръководството на Моуриньо).
Със сигурност трябва да отбележим и факта, че всички офанзивни играчи на “червените дяволи” бележат прогрес в показателите си. Маркъс Рашфорд наниза 22 гола (13 миналата година), Антони Марсиал също е с 22 (12 миналата година), а голямата изненада за кампанията е Мейсън Грийнууд, който е с 19. Предстоят и мачовете от Лига Европа, където със сигурност ще видим нови попадения от внушаващото трио на клуба от Манчестър.
Освен шансовете, които Грийнууд получава, трябва да похвалим Оле и за налагането на други таланти от академията на Юнайтед - нещо което много от предшествениците му пренебрегнаха. Скот Мактомини редовно започва като титуляр с червената фланелка, а своя шанс получават още Брендън Уилямс, Тимъти Фосу-Менса, Аксел Туанзебе, Джйемс Гарнър и Таит Чонг.
Друг важен аргумент за добрата работа на Оле Солскяер е представянето му срещу топ отборите във Висшата лига. Манчестър Юнайтед постигнаха дубъл над Лестър Сити през сезона, а също и над Манчестър Сити и Челси. “Дяволите” също така победиха Тотнъм веднъж и направиха равенство с тях. Единствените им две загуби срещу топ отборите дойдоха срещу Ливърпул и Арсенал. Важно е да допълним и че в преките сблъсъци с Лампард, резултатът е 3:1 в полза на Сослкяер.
Не на последно място е фактът, че норвежецът най-после връща Манчестър Юнайтед към корените му. Отборът отново играе скоростен и вълнуващ футбол с много фантазия и смелост. Играчите не са колебливи, както бе при Луис ван Гаал или Жозе Моуриньо. “Червените дяволи” са на път да изпълнят и целите си за сезона. Тимът достигна два 1/2-финала в двете домашни купи и си гарантира участие в Шампионската лига за сезон 2020/2021. Ако Солскяер успее да изведе състава си до триумф в Лига Европа, практикувайки същия вълнуващ и резултатен футбол, на който станахме свидетели в месеците след паузата, то безспорно това ще даде страхотна мотивация и основа, над която отборът може да гради за бъдещи успехи.
Аргументи за Франк Лампард
Още в първия си сезон начело на Челси и общо едва втори във все още зелената си мениджърска кариера, Франк Лампард остави превъзходни впечатления въз основа най-вече на потенциала от млади играчи, които получиха мащабен шанс за изява. Заслугите за това безспорно трябва да се припишат на революционната визия на най-резултатния полузащитник в историята на “сините” и неговия асистент Джоди Морис. Въпреки това първоначалните индикации съвсем не вещаеха този позитивен ефект - злощастен старт на сезона и загубата с 0:4 от Манчестър Юнайтед, трансферно ембарго за втори пореден трансферен прозорец и все така прясното напускане на талисмана на Челси за последните 7 години Еден Азар. И макар невзрачното начало на кампанията да продължи в първите 4 кръга, в които бяха записани още измъчено равенство 1:1 у дома с Лестър, изтерзана победа с 3:2 навън над Норич и изпуснати ценни точки у дома след 2:2 с новака Шефилд Юнайтед, прибавени към загубения финал за Суперкупата на Европа срещу Ливърпул, то гостуването на Уулвърхемптън в 5-тия кръг и разгромът с 5:2 дадоха онзи вдъхновен тон на игра, който така често започна да се свързва с емблемата на Челси през остатъка от сезона.
Огромните амплитуди в резултатите не липсваха, но с тях дойдоха и безпрецедентното налагане на общо цели 11 играчи, преминали през така успешната школа на клуба, чиято формация до 18 години спечели 5 последователни турнира на младежката Висша лига между 2014 и 2018 година. Сред тях бяха откритията Тами Ейбрахам и Мейсън Маунт, които пристигнаха от Чемпиъншип и комбинираха за общо 25 гола и 11 асистенции във всички турнири, както и Фикайо Томори, Рийс Джеймс и Били Гилмор, отчели се с особени заслуги в дефанзивен план. Към тях Лампард добави и включванията на вече утвърдените във Висшата лига Рубен Лофтъс-Чийк, Калъм Хъдсън-Одой и Андреас Кристенсен, както и записалите по един мач Тарик Лампти, Тино Анджорин и Армандо Броха. Огромен дял от тези момчета, школовани на базата Кобъм, не само умножиха многократно пазарната си оценка, но също така утвърдиха Лампард като изключително методичен в налагането на млади играчи наставник.
Необходимо е да отчетем и липсата на осезаем трус в офанзиваен план след напускането на Азар, а отговорността пред гола започна все повече да се разпределя между целия нападателен вал. Със своите 12 гола само в есения дял на сезона, Ейбрахам продължи головата си форма от сезона си под наем в Астън Вила, а 6-те попадения в 9 мача за Жиру след паузата осигуриха успешния край на сезона и позиция в зона Шампионска лига. Оставената от Азар празнина по левия фланг и огромните очаквания пък далеч не се оказаха препъникамък за Кристиан Пулишич, който не само записа хеттрик още в първия си сезон (срещу Бърнли), но приключи кампанията с 9 гола и 4 асистенции в 24 мача. Постижението всъщност почти не отстъпва на първия сезон на Азар в Челси през 2012-13 година, когато бързоногият белгиец също записа 9 гола, както и 11 асистенции, но в 34 мача.
Въпреки изобилието от изяви на играчи около и под 22 години, Челси продължи да се преобразява във все по-солиден отбор в директните мачове с топ 6 отборите в лигата. Само през пролетния дял бяха записани престижни победи срещу Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Лестър и Уулвърхемптън, а единственото посредствено представяне срещу тим от горната половина на таблицата в същия период дойде при загубата от Шефилд Юнайтед.
Стимул за приповдигнатата атмосфера в съблекалнята пък бе както извоюваният финал в ФА Къп след победи над Ливърпул и Манчестър Юнайтед по пътя към "Уембли", така и класирането за директните елиминации на Шампионската лига, където въпреки пробойните в защита, Маунт, Жиру и компания изковаха ценни победи, сред които и триумф на "Амстердам Арена" срещу Аякс.
Израстването на лондончани бе отчетливо изразено и в попаденията за цялата кампания - 69 гола, сравнени с 63 в предходния сезон под ръководството на Маурицио Сари. Но може би най-осезаемият ефект от пристигането на Лампард в Челси беше установяването на отбор с огромен резерв от местни кадри и връщането на чувството за принадлежност към Челси, донякъде загубено след ерата на Лампард, Дрогба, Джон Тери и Петър Чех.
Автори: Ивайло Вачев и Георги Добрев
