Дебат: Кой се справи по-добре през сезона - Оле Солскяер или Франк Лампард?

Дебат: Кой се справи по-добре през сезона - Оле Солскяер или Франк Лампард?

 Миналата седмица бившият капитан на Манчестър Юнайтед Рой Кийн сподели мнение, че според него Франк Лампард е свършил по-добра работа като наставник на Челси в сравнение с колегата му начело на “червените дяволи” Оле Солскяер. Този коментар предизвика доста дебати сред редиците на екипа ни и в настоящата статия решихме да изложим аргументите и за двамата треньори и с удоволствие оставяме на вас - читателите, да прецените кой се справи по-добре през сезона.

Аргументи за Оле Солскяер

 След 9 изиграни кръга във Висшата лига Манчестър Юнайтед се намираха на незавидното 14 място в класирането, а до края на януари месец отборът вече бе допуснал цели 8 загуби, последните две - нанесени в поредни двубои срещу вечния враг Ливърпул и непретенциозния тим на Бърнли. Нещата в състава също се влошаваха седмица след седмица с нова дългосрочната контузия на важен играч. В един момент Пол Погба и Маркъс Рашфорд бяха отписани за остатъка от сезона.

 Сега, шест месеца по-късно, норвежецът сътвори малко чудо, като изведе отбора до трето място в класирането и при това над Челси и Лестър Сити, зад които в един момент изоставаше на цели 14 точки.

 Ето как Оле успя да съживи тима и да преобърне съдбините си. На първо място трябва да похвалим трансферите на Солскяер, които адресираха слабостите на отбора. Хари Магуайър дори и да прави грешки от време на време, определено е ъпгрейд на бранители като Рохо, Джоунс и Бейли. Уан-Бисака от своя страна, пристигна в отбора, за да поеме зоната на десния бек и бързо се доказва като един от най-добрите в лигата по дефанзивни показатели. Разбира се, не можем да пропуснем и Бруно Фернандеш, който пристига последен, но се оказа първи по значение за състава. Португалецът подобри играта в нападение за “червените дяволи”  и резултатите са видни: Юнайтед е трети по голова разлика, превъзхождан само от Манчестър Сити и Ливърпул. Също така отборът има третата най-добра защита в лигата, а в нападение е вкарал повече голове от всеки друг сезон след оттеглянето на сър Алекс (с изключение на годината, в която завършиха втори под ръководството на Моуриньо).

 Със сигурност трябва да отбележим и факта, че всички офанзивни играчи на “червените дяволи” бележат прогрес в показателите си. Маркъс Рашфорд наниза 22 гола (13 миналата година), Антони Марсиал също е с 22 (12 миналата година), а голямата изненада за кампанията е Мейсън Грийнууд, който е с 19. Предстоят и мачовете от Лига Европа, където със сигурност ще видим нови попадения от внушаващото трио на клуба от Манчестър.

 Освен шансовете, които Грийнууд получава, трябва да похвалим Оле и за налагането на  други таланти от академията на Юнайтед - нещо което много от предшествениците му пренебрегнаха. Скот Мактомини редовно започва като титуляр с червената фланелка, а своя шанс получават още Брендън Уилямс, Тимъти Фосу-Менса, Аксел Туанзебе, Джйемс Гарнър и Таит Чонг.

 Друг важен аргумент за добрата работа на Оле Солскяер е представянето му срещу топ отборите във Висшата лига. Манчестър Юнайтед постигнаха дубъл над Лестър Сити през сезона, а също и над Манчестър Сити и Челси. “Дяволите” също така победиха Тотнъм веднъж и направиха равенство с тях. Единствените им две загуби срещу топ отборите дойдоха срещу Ливърпул и Арсенал. Важно е да допълним и че в преките сблъсъци с Лампард, резултатът е 3:1 в полза на Сослкяер.

 Не на последно място е фактът, че норвежецът най-после връща Манчестър Юнайтед към корените му. Отборът отново играе скоростен и вълнуващ футбол с много фантазия и смелост. Играчите не са колебливи, както бе при Луис ван Гаал или Жозе Моуриньо. “Червените дяволи” са на път да изпълнят и целите си за сезона. Тимът достигна два 1/2-финала в двете домашни купи и си гарантира участие в Шампионската лига за сезон 2020/2021. Ако Солскяер успее да изведе състава си до триумф в Лига Европа, практикувайки същия вълнуващ и резултатен футбол, на който станахме свидетели в месеците след паузата, то безспорно това ще даде страхотна мотивация и основа, над която отборът може да гради за бъдещи успехи.

Аргументи за Франк Лампард

 Още в първия си сезон начело на Челси и общо едва втори във все още зелената си мениджърска кариера, Франк Лампард остави превъзходни впечатления въз основа най-вече на потенциала от млади играчи, които получиха мащабен шанс за изява. Заслугите за това безспорно трябва да се припишат на революционната визия на най-резултатния полузащитник в историята на “сините” и неговия асистент Джоди Морис. Въпреки това първоначалните индикации съвсем не вещаеха този позитивен ефект - злощастен старт на сезона и загубата с 0:4 от Манчестър Юнайтед, трансферно ембарго за втори пореден трансферен прозорец и все така прясното напускане на талисмана на Челси за последните 7 години Еден Азар. И макар невзрачното начало на кампанията да продължи в първите 4 кръга, в които бяха записани още измъчено равенство 1:1 у дома с Лестър, изтерзана победа с 3:2 навън над Норич и изпуснати ценни точки у дома след 2:2 с новака Шефилд Юнайтед, прибавени към загубения финал за Суперкупата на Европа срещу Ливърпул, то гостуването на Уулвърхемптън в 5-тия кръг и разгромът с 5:2 дадоха онзи вдъхновен тон на игра, който така често започна да се свързва с емблемата на Челси през остатъка от сезона.

 Огромните амплитуди в резултатите не липсваха, но с тях дойдоха и безпрецедентното налагане на общо цели 11 играчи, преминали през така успешната школа на клуба, чиято формация до 18 години спечели 5 последователни турнира на младежката Висша лига между 2014 и 2018 година. Сред тях бяха откритията Тами Ейбрахам и Мейсън Маунт, които пристигнаха от Чемпиъншип и комбинираха за общо 25 гола и 11 асистенции във всички турнири, както и Фикайо Томори, Рийс Джеймс и Били Гилмор, отчели се с особени заслуги в дефанзивен план. Към тях Лампард добави и включванията на вече утвърдените във Висшата лига Рубен Лофтъс-Чийк, Калъм Хъдсън-Одой и Андреас Кристенсен, както и записалите по един мач Тарик Лампти, Тино Анджорин и Армандо Броха. Огромен дял от тези момчета, школовани на базата Кобъм, не само умножиха многократно пазарната си оценка, но също така утвърдиха Лампард като изключително методичен в налагането на млади играчи наставник.

 Необходимо е да отчетем и липсата на осезаем трус в офанзиваен план след напускането на Азар, а отговорността пред гола започна все повече да се разпределя между целия нападателен вал. Със своите 12 гола само в есения дял на сезона, Ейбрахам продължи головата си форма от сезона си под наем в Астън Вила, а 6-те попадения в 9 мача за Жиру след паузата осигуриха успешния край на сезона и позиция в зона Шампионска лига. Оставената от Азар празнина по левия фланг и огромните очаквания пък далеч не се оказаха препъникамък за Кристиан Пулишич, който не само записа хеттрик още в първия си сезон (срещу Бърнли), но приключи кампанията с 9 гола и 4 асистенции в 24 мача. Постижението всъщност почти не отстъпва на първия сезон на Азар в Челси през 2012-13 година, когато бързоногият белгиец също записа 9 гола, както и 11 асистенции, но в 34 мача.

 Въпреки изобилието от изяви на играчи около и под 22 години, Челси продължи да се преобразява във все по-солиден отбор в директните мачове с топ 6 отборите в лигата. Само през пролетния дял бяха записани престижни победи срещу Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Лестър и Уулвърхемптън, а единственото посредствено представяне срещу тим от горната половина на таблицата в същия период дойде при загубата от Шефилд Юнайтед.

 Стимул за приповдигнатата атмосфера в съблекалнята пък бе както извоюваният финал в ФА Къп след победи над Ливърпул и Манчестър Юнайтед по пътя към "Уембли", така и класирането за директните елиминации на Шампионската лига, където въпреки пробойните в защита, Маунт, Жиру и компания изковаха ценни победи, сред които и триумф на "Амстердам Арена" срещу Аякс.

 Израстването на лондончани бе отчетливо изразено и в попаденията за цялата кампания - 69 гола, сравнени с 63 в предходния сезон под ръководството на Маурицио Сари. Но може би най-осезаемият ефект от пристигането на Лампард в Челси беше установяването на отбор с огромен резерв от местни кадри и връщането на чувството за принадлежност към Челси, донякъде загубено след ерата на Лампард, Дрогба, Джон Тери и Петър Чех.

Автори: Ивайло Вачев и Георги Добрев


Гласували: 6, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ансу Фати: новият Лео Меси или още един Боян Къркич
Ето къде се нарежда Холанд до боговете (в младините им)
Изтече ли времето на ВАР във футбола?
Футболисти, които отдавна трябваше да напуснат отборите си
Повратен в кариерата на Кепа ли бе спорът му с Маурицио Сари?
10 отбора, които се провалиха през миналия сезон
Лионел Меси срещу ръководството: кой се оказа големият победител след края на цялата разправия?
Всичко, което трябва да знаете за “Дербито на дъното”: Гибралтар - Сан Марино
Трябва ли тъчовете да бъдат премахнати от футбола?
Как Байерн се върна на върха
Нотингам Форест или как португалската флотилия потъна край бреговете на Висшата Лига?
Трябва ли правилото за гол на чужд терен да отпадне?
Йон Дал Томасон – От скромното момче от Копенхаген до златната резерва на Карло Анчелоти
Китайската реалност: Петима футболни гении, които твърде млади заминаха за Китай
Да сравним три страхотни английски бека: Уан-Бисака, Александър-Арнолд и Джеймс
Съвременната футболна бизнес политика – най-добрите отбори, създадени през XXI век
8 смислени промени, които веднага ще превърнат футбола в по-добра и справедлива игра
Осемте играчи от академията на Челси, които бяха освободени през 18-19: Къде са те сега?
Адебайо Акинфенва – най-силният футболист на Земята
Падението и трагичното настояще на Стяуа Букурещ