Датата е 20 юни 2000г. Мястото - стадион “Фейенорд”, град Ротердам. Последният съдийски сигнал на холандеца Дик Йол влиза през ушите на немските фенове и играчи и ги прорязва директно в сърцето. Германците току що са загубили последния си двубой от Група А на УЕФА Евро 2000 с унизителното 0:3 от Португалия и напускат турнира със спечелена едва 1 т. и само 1 гол на сметката си за 270 минути игра.
Ранното отпадане събужда немската футболна общественост и я сблъсква с неприятната реалност - Германия изостава в развитието на родни таланти, което е пагубно и за националния отбор на страната. На последните две Световни първенства представянето на Бундестима също е разочароващо, тъй като той е препънат на 1/4 финалите от България (САЩ 94’) и Хърватия (Франция 98’). Разбира се, застаряващият отбор на Германия някак успява да покаже борбен дух и да спечели Евро 96, но цялостно изглежда, че бъдещето на футбола в страната е под сериозна заплаха. Дори Берти Фогс, който извежда тима до европейската титла, предупреждава немската общественост отново и отново, че има сериозна липса на таланти и скоро трябва да се вземат мерки.
Призивите му не остават нечути от лидерите на немския футбол и още през месеците след провала на Евро 2000 е започната революция. Разбира се, като всичко друго в Германия, дори и революциите са добре организирани и структурирани. Представители на Германския футболен съюз (DFB) начертават план за развитие на спорта в страната, като преди това обикалят света за да почерпят знания и идеи от най-добрите академии на планетата. През 2002 година официално стартира “‘Extended Talent Promotion Programme” (Програма за екстензивно развитие на таланти), която преобръща методите на работа с младежи в страната.
Набиране на таланти
Мирослав Клозе, записал 71 гола за Германия, е един от играчите, превърнали се в жертва на стария режим. Когато е едва на 20 години, той все още играе като аматьор в град Кусел, тъй като търсачи на таланти почти никога не пътуват до там. Клозе трябва да се бори със зъби и нокти за да бъде забелязан от някой от по-големите клубове. Именно за това първата цел на новата програма за развитие е да обърне всеки камък в търсене на играчи с потенциал. Тогавашният футболен директор Йорг Даниел обявява че:
“Ако талантът на века играе в малко селце, скрито в планините, от сега нататък ще направим всичко възможно за да го открием!”
Инвестиции
Със старта на програмата DFB и професионалните футболни клубове отделят около 50 млн. евро годишно за нейната реализация. В наши дни тази цифра е двойно по-голяма, но бърз поглед към трансферните деяния на клубовете от Висшата лига, които пръснаха близо 1,6 млрд. за трансфери на нови играчи, правят тази годишна инвестиция да изглежда повече от разумна.
В годините след провала на Евро 2000 немците изграждат нови 52 младежки академии и 366 бази, които покриват всички региона на страната, а в тях работят над 1000 треньори с UEFA “B” лиценз, които освен, че напътстват младежите, търсят нови и нови таланти.
Съвместна работа между клубове и федерация
В началото на тази нова инициатива DFB среща първия си сериозен проблем - как точно да принудиш клубовете да развиват местни таланти, вместо да купуват такива на готово? Все пак, в крайна сметка отборите във всяка една страна имат една и съща цел - да спечелят следващия мач. Историята как те успяват да постигнат това представлява интересна смесица от фактори, които донякъде са уникални за немския футбол.
Първият е чисто финансов. В края на 2001г. германският футбол е хвърлен във икономическа криза, тъй като основният телевизионен партньор на Бундеслигата изпитва финансови затруднения и парите за излъчване на мачове рязко спадат. Отборите от лигата (изключваме Байерн Мюнхен) просто нямат ресурса да мерят сили на трансферния пазар с богатите клубове от Англия, Испания или Италия. Те сами виждат нуждата от развитие на собствени играчи, а като добавен бонус е добрия PR пред света и фактът, че националният отбор може да спечели много от това.
Втората голяма причина за промяната са новите правила, които DFB налага на всеки отбор, който желае да получи лиценз и да се състезава професионално. Те отреждат на клубовете, че всеки от тях трябва да изгради младежка академия (или както те го наричат “център за отлично развитие на таланти") и посочват колко треньори трябва да са наети, колко физиотерапевти и дори колко от играчите, развити в клуба, трябва да присъстват в състава. Към момента цели 8 играча във всеки тим от Бундеслига и Бундеслига 2 трябва да са “отгледани” в клуба, а 4 трябва да са тренирали в коя да е немска академия. За сравнение, в родната efebt лига няма подобни стипулации, като отборите ни единствено са ограничени в привличането на играчи извън ЕС. А във втора лига (където нивото също е професионално) има следното правило: 2 юноши (под 21) да започнат в стартовия състав и при смяна да влезе отново юноша на тяхно място т.е. всичко на всичко минимум 4 u21 състезателя трябва да присъстват в групата. Нищо обаче не се казва за това къде да са тренирали.
Вярвате или не, Борусия Дормунд е един от клубовете, които най-силно се противопоставят на новите наредби и дори са опасно близо да загубят лиценза си и да бъдат принудени да играят в аматьорските лиги. Днес, почти 20 години по-късно, резултатът е виден за всички - “жълто-черните” са истинска фабрика за класни футболисти като Марко Ройс, Марио Гьотце, Кристиан Пулишич и много други, които те имат възможност да продадат за стотици милиони на големите европейски грандове. И разбира се, Борусия не са единствените - Байерн, Фрайбург, Шалке, Леверкузен и редица други немски тимове бълват нови и нови класни футболисти. Над 60% от състезателите в Бундеслигата са с германско гражданство, а цели 14 % играят в клуба, в чиято академия са отраснали.
Не на последно място е важно да отбележим, че германците напълно променят и стила си на игра - те играят с много пасове, непрестанно тичане и завидна техника. Всичко това несъмнено е благодарение на отличната работа в младежките академии, където се залага на добра физическа подготовка и много работа над умения с топката в крака.
Възможно ли е това да се случи в България?
И сега следва да си зададем въпроса - възможно ли подобни промени да се случват в родината ни? Възможно ли е да дойде някой незнаен герой, който да грабне юздите и да насочи родния ни футбол в правилната посока? Как обаче ще стане това? Как той ще принуди всеки клуб и областен град да построи младежка академия? Как ще накара Георги Попов или Христо Крушарски напълно да реформират клубовете си и да развиват млади таланти по примера на Байерн Мюнхен или Борусия Дортмунд? Всичко това звучи като приказка, като абсурд. Дали отборите ни не са твърде затънали в корупция и некомпетентност, че няма спасение? Може би трябва да започнем на чисто със строги правила и дори да “внесем” от чужбина немски, холандски и белгийски управници, които да свършат работата, която хората, подвизаващи се в офисите на БФС, пренебрегват вече близо две десетилетия.
Прочетете също:
Десетте най-странни трансферни слуха
Батистута: титанът, дарил щастие на милиони и обречен на вечни страдания
Стадионите, които така и не видяха бял свят
Как щеше да изглежда отборът на Югославия днес?
Най-невероятните залози в историята на футбола
Трябва да започнем на чисто със строги правила и дори да “внесем” от чужбина немски, холандски и белгийски управници, които да свършат работата, която хората, подвизаващи се в офисите на БФС, пренебрегват вече близо две десетилетия.
Отговори 1 0