Спенимор Таун е скромен футболен отбор, състезаващ се в Северната Национална Лига (или шестото ниво на английския футбол). Тимът е основан под името Ивенууд Таун през 1931г., а през 2005г. получава сегашното си име след сливането с друг местен отбор – Спенимор Юнайтед. Най-голямото постижение на отбора е достигането на първия кръг от Купата на Лигата през 1956-1957г. На 26-ти септември обаче, този скромен клуб от северна Англия ще запише може би най-паметната дата в историята си. И то не заради футболните си успехи.
На тази дата е планирано провеждането на първия в историята експериментален футболен двубой, в който футболистите и на двата отбора няма да имат право да играят с глава. Паметното събитие е организирано от благотворителната организация Head for Change, като приходите от мача между бивши професионални футболисти ще отидат за научни изследвания, свързани с деменция, мозъчни травми и други заболявания, последващи с играта с глава.
Head for Change е идея на Джудит Гейтс, Сали Тъкър и Мелани Попхам. И трите дами са половинки на бивши професионални спортисти – Мелани е съпруга на бившия ръгбист Алиш Попхам, който записва 33 мача за Уелс, а Сали е дъщеря на бивш професионален футболист. Джудит Гейтс, известен изследовател и университетски преподавател в Англия, е съпруга на Бил Гейтс, легендарен защитник на Мидълзбро (1961-1973). Бил страда от деменция, като е доказано, че тя е в следствие от мозъчните травми, получени по време на професионалната му кариера.
Историята на Бил наподобява много други. Такъв е случаят и на Джеф Асъл (1942-2002), легенда на Уест Бромич Албиън с 292 мача и 137 гола (1964-1974) и част от отбора на сър Алф Рамзи на световното първенство в Мексико през 1970г. Джеф и известен сред феновете на Нотс Каунти и най-вече на Уест Бромич като господар на втория етаж. След като прекратява кариерата си, Асъл основава собствена фирма за почистване на прозорци, като рекламното му мото гласи "Jeff never misses the corners" - весела препратка към най-силната част от играта му като футболист.
Асъл умира през 2002г. в резултат на множеството мозъчни травми в неговата кариера. Макар и никога да не постига огромни професионални успехи, Асъл е един от седемте играчи в историята на ФА Къп, вкарвали във всичките седем кръга, включителни и на финала през 1968г. Основаната през 2015г. от семейството му фондация, носеща неговото име, се занимава с научни изследвания, благотворителни кампании с цел събиране на средста за изследвания, но най-вече с това да прикове вниманието към сериозността на проблем, който засяга много професионални футболисти.
Макар че мозъчните травми са по-скоро явление в други спортове (напр. ръгби), случаите на професионални футболисти с мозъчни травми включват много известни имена. Кратък поглед от историята на футбола на Острова например, показва множество примери на деменция като сър Боби Чарлтън, Рей Уилсън, Джеки Чарлтън, Крис Чилтън, Питър Бонети и Мартин Питърс.
Притеснителни са зачестилите случаи на деменция, които са установени в сравнително ранна възраст (в случая с Алиш Попхам, на 42г.). Но има ли наистина връзка между играта с глава и тези толкова сериозни травми? И колко всъщност важна е играта с глава в съвременния футбол, все по често доминиран от стилове на игра, които налагат сваляването на кълбото на земята, множество къси пасове и все по-малко центрирания? Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси, използвайки, както научна литература, така и статистика по темата.
Има огромно количество материали, както и все повече научни изследвания, които доказват взаимовръзката между играта с глава и мозъчните травми. През 1969г. в статия за английския вестник Гардиън, Джон Арлот пише за зачестили случаи на временно неразположение и главоболие при професионалите футболисти, изразявайки учудата си от липса на дебат по темата. Научно изследване от 1972г., публикувано в British Medical Journal, свидетелства за случаи на мигрена, кратка загуба на съзнание и неразположеност в следствие на продължителна игра с глава по време на футболна игра. През 1974г. Съндей Таймс публикува широко изследване по темата, което информира за 55 смъртни случая на професионални футболисти от 1951г., подчертавайки, че 26 от тези случаи са в следствие на мозъчни травми, а 8 от тях са директен резултат от продължителна игра с глава.
През 2016г. екип от учени в Университета Стърлинг в Шотландия доказва, че една интензивна тренировка с топка (игра с глава) има негативно влияние върху множество функции на мозъка през следващите 24 часа. Изследването е научен експеримент, който включва 20 удара с глава на топка, изстреляна от автоматично устройство с цел да симулира изпълнение на ъглови удари. Резултатите показват намаляване на мозъчните фукции в рамките на 41-67%. През 2019г. учени от Университета в Глазгоу, Шотландия, провеждат най-мащабното досега проучване по темата. Известното като FIELD (Football’s Influence of Lifelong Health and Dementia Risk), проучване показва, че рискът от дълготрайни мозъчни увреждания при бившите професионални футболисти е 3,5 пъти по-голям в сравнение с други професии. Същата година английската федерация по ръгби публикува годишна статистика за 2018-2019, в която личат 166 мозъчни сътресения (20% от всички контузии за сезона).
Усилията на множество неправителствени организации, както и призивите на бивши спортисти, дават резултат и през 2020г. са въведени първите ограничителни мерки за играта с глава по време на тренировъчни сесии в подрастващите групи. Преустановяват се тренировъчните занятия за игра с глава на деца до 11г., за подрастващите (до 18г.) се издават препоръки за ограничаване на упражненията, включващи игра с глава (напр. симулации за изпълнение на корнер, центрирания и др.). Особено ограничителни са мерките за деца до 12г. (макс. 1 тренировка на месец с не повече от пет упражнения) и до 13г. (макс. 1 тренировка на седмица). Въведени са нови ограничение за налягането на футболните топки по време на тренировка, както и за размерите на футболното кълбо. Подобни мерки вече съществуват в САЩ от 2015г. насам и отново засягат детско-юношеския футбол. За сезон 2021-2022 за пръв път се въвеждат нови ограничителни мерки във всички нива на мъжкия и женския футбол на Острова. Ограниченията са насочени към тренировките, включващи игра с глава след пас, изпъление на корнер, центриране или удар от вратата, при които топката лети повече от 35 метра. Такъв тип тренировъчни сесии се ограничават до 10 на седмица.
Главният секретар на ФА Марк Бълингам обявснява новите мерки с резултатите от множество научни изследвания през последните години, но въвежда и аргумент, че модерната футболна игра все по-малко разчита на високи топки, игра с глава, центрирания и прочие. Доколкото това е така, особено в Скандинавия, Източна Европа и Централна Азия, е въпрос с повишена трудност и обект на много субективни анализи. Всички гледни точки, особено за това как се развива футболната игра, изискват точна статистика, която в днешно време вече може да бъде предоставена. Но какво казва статистиката? И колко честа е играта с глава?
През сезон 2018-2019 футболната статистика на Острова отчита 62,000 удара с глава в 482 мача в четирите елитни нива на английския футбол (Премиър Лийг, Чемпиъншип, Лига 1 и Лига 2). В Лига 2, са отчетени случаи на повече от 20 удара с глава на играч в 58 мача. Цифрите се променят в по-горните нива на английския футбол, но даже и в Премиър Лийг са отчетени средно 101 отигравяния с глава на мач. Резултатите са част от изследване, проведено от Джейк Аштън и Джейми Робертс от Университета Ливърпул Хоуп, като статистиката показва, че 80% от играчите биха се провалили на обикновен тест за установяване на мозъчно сътресение.
Преди време знаменитият Браян Клъф с типично чувство за хумор казваше, че ако Бог искаше да играем футбол в облаците, щеще да посади трева там. Според него, играта във въздуха е все по-рядко явление, а модерната игра все повече е keeping the ball on the deck (което много от нас носталгично свързват със Свали я тази топка на земята, бре момче!). От една страна неговите думи имат логика. Различни статистики показват, че Кристияно Роналдо е отбелязвал с глава в само 14% от головете си, докато при Лео Меси този процент е около 4%. Типичните за английските терени центрирания отдавна не са толкова успешни. За справка, малко над 1% от центриранията в Премиър Лийг завършват с гол през 2019-2020. Дали въведените мерки са началото на кардинални промени в света на футбола? Дали това е началото на една нова ера? Модерната игра включва все по-малко центрирания и дълги пасове, а ролята на типичната деветка (Герд Мюлер, Алън Шиърър, Роберт Левандовски) все повече се заменя от подвижни нападатели, търсещи пространства по фланговете. Макар и ограниченията за игра с глава да не засягат конкретно професионалните футболисти, липсата на тренировки и интерес към играта с глава неминуемо ще доведе до все по-голяма липса на типичните тарани или бойци в средата на терена.
Трябва ли да има подобни ограничения? Ще бъде ли забранена играта с глава в близко бъдеще?
