Е, отново идва време за международна пауза. С оглед скуката, която предлагат мачовете на националните отбори, От Засада ще Ви предложи поредния интересен списък. Този път ще разгледаме играчите, които бяха звезди в националния си отбор, но не играеха силно на клубно ниво.
Лукас Подолски
Няма как да не започнем с него. Полди не игра лошо в Байерн (Мюнхен) и Арсенал. Той е и легенда на родния си Кьолн, но съдейки по клубната му кариера, то той не заслужава да е сред легендите на Бундестима. Статистиката обаче сочи друго.
Поливалентния нападател има 130 мача за Германия, което го нарежда на 3-то място във вечната класация - само Лотар Матеус и Мирослав Клозе имат повече. Има 49 гола за националния отбор - отново на 3-то място зад Клозе и Герд Мюлер. Принц Полди бе фаворит на Йоаким Льов и имаше авторитет в съблекалнята. Носител е на златен медал от Мондиала в Бразилия. Световното през 2018 бе първият голям турнир от 2002 насам, в който Подолски не участва... и Германия се провали с гръм и трясък.
Едуардо Варгас
"Нямам представа защо играя по-добре за националния тим", сподели чилиеца преди време. Той е сред най-популярните играчи в Чили и винаги се представя на ниво с червената фланелка. Два пъти поред стана голмайстор на Копа Америка - през 2015 и 2016, а родината му спечели и двете. Варгас игра силно и на Мондиала през 2014, вкарвайки при победата с 2:0 над действащия шампион Испания.
Има 38 гола в 90 мача за Чили, но кариерата му в Европа бе провал. Не успя да се наложи в Наполи, Валенсия, КПР и Хофенхайм и не убеди "Стария континент" в качествата си. В момента играе в мексиканския Тигрес и не смята да се връща в Европа.
Ангелос Харистеас
Харистеас ще остане в историята на Гърция като легенда, като той вкара победния гол във финала на Евро '04 срещу Португалия. Разписа се още срещу Франция на 1/4-финала и срещу Испания в групите. Има 25 гола за "елините", което го нарежда на второ място за всички времена. Само 4 от тези гола са дошли в контроли.
Въпреки че бе основния нападател на Гърция, кариерата му на клубно ниво не протече така добре. В най-добрия си сезон вкара 9 гола за Вердер. Нещата се влошиха и след трансферите му в Аякс, Фейнорд, Нюрнберг, Леверкузен и Шалке. Дори няма да споменаваме периода му в Арл-Авиньон.
Альоша Асанович
Питайте всеки хърватин и той ще ви каже, че Асанович е велик футболист. Елегантният полузащитник бе в основата на всичко, което "шахматистите" постигнаха в края на 90-те. С пасовете си помогна за 1/4-финала на Евро'96 и 3-тото място на Световното през 1998 г.
Асанович не изоставаше по качества на Звонимир Бобан, Робърт Просинечки, Ален Бокшич и Давор Шукер. Но, ако попитате човек, който не е хърватин, трудно ще може да ви каже кой е той. Потенциалът му потъна в отбори като Монпелие, Дарби, Наполи и Панатинайкос.
Фабио Гросо
Радостта на Гросо, след като вкара в 119-та минута на 1/2-финала на Мондиал '06 срещу Германия е незабравима. Левият бек вкара фамозен гол на Йенс Леман, с който украси драматичния двубой. Дни по-късно той вкара победната дузпа и Италия стана Световен шампион.
Играта му по време на цялото първенство бе страхотна. Тогава бе на 28, а до 23-годишна възраст играеше в долните дивизии на Италия. Марчело Липи забеляза качествата му в Палермо и го направи незаменим за "Скуадра Адзура". След Световното премина през Интер, Лион и Ювентус, но не успя да повтори играта си от националния отбор.
Андерс Свенсон
Кой е шведът с най-много мачове за националния отбор? Ако не сте швед, вероятно ще кажете Златан Ибрахимович. Но не - това е Андерс Свенсон, който има 148 мача в периода 1999-2013. Полузащитникът има и 21 гола, включително феноменален пряк свободен удар, елиминирал Аржентина през 2002 година още в групите. Свенсон участва на 2 световни и 3 европейски с "тре конур", но клубната му кариера не бе толкова успешна. Прекара 4 сезона с малко мачове в Саутхемптън, а останалата част от кариерата му мина в любимия Елфсборг. Дори с този отбор той спечели два пъти Алсвенскан.
Асамоа Гиан
Гиан несъмнено е сред най-великите ганайски футболисти. Той е номер едно при голмайсторите с 51 попадения в 107 мача и заслужава мястото си сред най-великите, редом до Тони Йебо и Абеди Пеле. Разбира се, той пропусна решителната дузпа срещу Уругвай на Мондиала в ЮАР, но с 3-те си гола бе сред звездите на турнира.
Гиан вкара срещу Германия и Португалия през 2014, въпреки че Гана не успя да излезе от групата си. На клубно ниво не успя да се наложи в Удинезе, Рен и Съндърланд, след което замина към ОАЕ и Китай.
Маурисио Исла
Трудно е да не включим и друг чилиец в списъка. Исла имаше потенциала да стане един от най-добрите бекове в света. 30-годишният играч показа качествата си като десен халф-бек в Удинезе в началото на кариерата си. Записа 102 мача за Чили досега и също като Варгас бе с ключова роля за двете титли от Копа Америка.
Клубната му кариера тръгна надолу през 2012, когато напусна Удинезе. Беше твърда резерва в Ювентус, изпадна с КПР, а в Марсилия бе контузен. Сега играе за Фенербахче, след слаб сезон в Каляри. Наистина лоша кариера за играч с такъв потенциал.
Серхио Ромеро
Ромеро е резервен вратар в клубовете си от 2013 година досега. Първо в Монако, след това в Сампдория и сега в Манчестър (Юнайтед). Но в същия този период той игра три големи финала с Аржентина - на Световното през 2014-та и на Копа Америка в следващите две години - и загуби всичките, въпреки че допуска гол средно на 360 минути. В последните 5 години Ромеро има повече мачове за националния отбор, отколкото за клубовете си.
Меси къде е?
Отговори 1 1