Героят в червен екип

Героят в червен екип

28 Март 2018 година. В сградата на централната избирателна комисия в Кайро цари небивала суматоха. Чуждестранни медии и репортери проявяват огромен интерес към привидно най-очаквания резултат от национален вот, крайно едностранен дори и за корупционите стандарти на страните от Близкия Изток и Северна Африка. Денят за президентски избори току-що е отминал, а Египет чака да научи името на своя новоизбран авторитарен лидер. Но не про-диктатора Абдел Фата eл-Сиси и преизбирането му с 92% от гласовете в този ден буди това социално-медийно въодушевление. Прецедентът, предизвикал въпросния смут, се дължи на над един милион от близо 25-те милиона гласоподаватели. Умопомрачителна цифра от египтяни, чиито нелигитимен вот идва в подкрепа на некандидатирал се трети непартиен представител в иначе двустрания вот между ал-Сиси и коалиционотото му протеже Муса Мустафа.       

В този ден Египет търсеше своя неподправен герой. И го намери, въпреки непризнатият вот - роден там, в селцето Нагриг, родственик от бедната провинция Гарбия, на около 130 километра северно от Кайро. Герой, чиято кариера започва с подритване на топка от чорапи и множество извинителни бележки, които го ограничават до едва 2-3 часа учебни занятия, за да не изпусне футболните си тренировки. Герой, който на 16 години сменя цели 5 автобуса, пътуващ над 4 часа до футболните бази на първодивизионния Ал Мокаулун Ал Араб в Кайро. Същият този герой, скромен и набожен, отдаден на семейството си и често с чаша еспресо в ръка в базата „Мелууд“, който днес чупи рекорди във Висшата лига на Англия, който беше награден за най-добър африкански футболист за последните две години и който почти еднолично класира Египет на последното световно първенство по футбол за първи път от 28 години насам.

Да, Мохамед Салах не стана президент в родината си, едва ли е и имал това поприще за самоцел, но днес феновете на Ливърпул и сънародниците му продължават да припяват популярния вече рефрен за Египетския си крал по футболните трибуни, по ирония кавър версия на песен на Манчестърската банда „Джеймс“. Ето че година по-късно, Салах продължава да впечатлява своите привърженици по терените на Стария континент. А в петък вечер срещу Саутхемптън на „Сейнт Мери“, в своя мач номер 69 за Ливърпул във Висшата лига, Салах отбеляза и 50-ия си гол с екипа на „мърсисайдци“. 

 

Плеада от постижения

Юбилейният му гол във Висшата лига трябваше да почака след голова суша от 6 мача в първенството, пораждайки съмнение за моментната форма на египтянина, но той все пак подобри всички постижения на емблематичните нападатели на Ливърпул, достигнали кота 50, в това число Фернандо Торес (72 мача), Луис Суарес (86 мача) и Роби Фаулър (88 мача). Всъщност, едва трима футболисти в цялата история на Висшата лига са с по-добър показател – Андрю Коул (в 65 мача), Алън Шиърър (66 мача) и Рууд ван Нистелрой (68 мача).

 

В допъление, Салах стана и третият играч на Ливърпул след легендите на клуба Роджър Хънт и Йън Ръш, отбелязал над 40 гола в един сезон (44 гола) и единственият във Висшата лига, спечелил три пъти наградата "Играч на месеца" за същия период.

Резултатният му първи сезон под ръководството на Юрген Клоп същевременно му спечели и своебразния приз за най-резултатен африкански футболист в английското първенство с неговите 32 гола през изминалата кампания, задминавайки отбелязаните от Дидие Дрогба през сезон 2009/10 общо 29 попадения.

Едва на 26 години, Салах вече е притежател и на Златната топка за реализатор на Висшата лига, както и присъства почетното 6-то място в класацията на Франс Футбол за най-добър футболист на 2018 година.

 

Но това, което прави още по-силно впечатление, са решаващите му голове през този сезон – общо 21, много от които в моменти като този на „Сейнт Мерис“ срещу „светците“ при оставащи 10 минути до края, или в домакинството на Тотнъм (б.а. – победа след гол с удар с глава на Салa, зачетен в последствие като автогол на Алдервейрелд), или дори в битката на „Анфийлд“ срещу Наполи в групите на Шампионската лига, от позиция, в която „мърсисайдци“ бяха принудени да търсят попадение в незавидната спрямо резултата и високите амбиции на отбора ситуация.

Именно в тези 90-минутни сблъсъци, тези на големите характери, непреклонна воля и сърце, мачовете и моментите, които търсят своя герой в червен екип, Салах продължава да бележи. Макар и във все още сравнително кратък период на Острова, в играта на Салах започва да се забелязва и постоянството, а мъглата от съмнения в подкрепа на тази теза започват осезателно да се разсейват.

Пътят към вечната слава   

Първите стъпки към великите успехи на Джордж Уеа, вечно непримиримия характер на Самуел Ето‘о и инстинтивния нюх на Дидие Дробра вече са направени. Пътят към пантеона на легендарните африкански футболисти е добре утъпкан, но дали Мохамед Салах ще достигне подобни митологични измерения в съзнанието на феновете пред трибуна „Коп“ е все още въпрос без окончателен отговор. Нещо друго обаче е съвсем сигурно – този Салах има всичко нужно за да ги постигне. А отговорът ще търсим в противниковото наказателно поле.

Видео: Всички 50 гола на Салах във Висшата лига

Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ансу Фати: новият Лео Меси или още един Боян Къркич
Ето къде се нарежда Холанд до боговете (в младините им)
Изтече ли времето на ВАР във футбола?
Футболисти, които отдавна трябваше да напуснат отборите си
Повратен в кариерата на Кепа ли бе спорът му с Маурицио Сари?
10 отбора, които се провалиха през миналия сезон
Лионел Меси срещу ръководството: кой се оказа големият победител след края на цялата разправия?
Всичко, което трябва да знаете за “Дербито на дъното”: Гибралтар - Сан Марино
Трябва ли тъчовете да бъдат премахнати от футбола?
Как Байерн се върна на върха
Нотингам Форест или как португалската флотилия потъна край бреговете на Висшата Лига?
Трябва ли правилото за гол на чужд терен да отпадне?
Йон Дал Томасон – От скромното момче от Копенхаген до златната резерва на Карло Анчелоти
Китайската реалност: Петима футболни гении, които твърде млади заминаха за Китай
Дебат: Кой се справи по-добре през сезона - Оле Солскяер или Франк Лампард?
Да сравним три страхотни английски бека: Уан-Бисака, Александър-Арнолд и Джеймс
Съвременната футболна бизнес политика – най-добрите отбори, създадени през XXI век
8 смислени промени, които веднага ще превърнат футбола в по-добра и справедлива игра
Осемте играчи от академията на Челси, които бяха освободени през 18-19: Къде са те сега?
Адебайо Акинфенва – най-силният футболист на Земята