28 Март 2018 година. В сградата на централната избирателна комисия в Кайро цари небивала суматоха. Чуждестранни медии и репортери проявяват огромен интерес към привидно най-очаквания резултат от национален вот, крайно едностранен дори и за корупционите стандарти на страните от Близкия Изток и Северна Африка. Денят за президентски избори току-що е отминал, а Египет чака да научи името на своя новоизбран авторитарен лидер. Но не про-диктатора Абдел Фата eл-Сиси и преизбирането му с 92% от гласовете в този ден буди това социално-медийно въодушевление. Прецедентът, предизвикал въпросния смут, се дължи на над един милион от близо 25-те милиона гласоподаватели. Умопомрачителна цифра от египтяни, чиито нелигитимен вот идва в подкрепа на некандидатирал се трети непартиен представител в иначе двустрания вот между ал-Сиси и коалиционотото му протеже Муса Мустафа.
В този ден Египет търсеше своя неподправен герой. И го намери, въпреки непризнатият вот - роден там, в селцето Нагриг, родственик от бедната провинция Гарбия, на около 130 километра северно от Кайро. Герой, чиято кариера започва с подритване на топка от чорапи и множество извинителни бележки, които го ограничават до едва 2-3 часа учебни занятия, за да не изпусне футболните си тренировки. Герой, който на 16 години сменя цели 5 автобуса, пътуващ над 4 часа до футболните бази на първодивизионния Ал Мокаулун Ал Араб в Кайро. Същият този герой, скромен и набожен, отдаден на семейството си и често с чаша еспресо в ръка в базата „Мелууд“, който днес чупи рекорди във Висшата лига на Англия, който беше награден за най-добър африкански футболист за последните две години и който почти еднолично класира Египет на последното световно първенство по футбол за първи път от 28 години насам.
Да, Мохамед Салах не стана президент в родината си, едва ли е и имал това поприще за самоцел, но днес феновете на Ливърпул и сънародниците му продължават да припяват популярния вече рефрен за Египетския си крал по футболните трибуни, по ирония кавър версия на песен на Манчестърската банда „Джеймс“. Ето че година по-късно, Салах продължава да впечатлява своите привърженици по терените на Стария континент. А в петък вечер срещу Саутхемптън на „Сейнт Мери“, в своя мач номер 69 за Ливърпул във Висшата лига, Салах отбеляза и 50-ия си гол с екипа на „мърсисайдци“.
Плеада от постижения
Юбилейният му гол във Висшата лига трябваше да почака след голова суша от 6 мача в първенството, пораждайки съмнение за моментната форма на египтянина, но той все пак подобри всички постижения на емблематичните нападатели на Ливърпул, достигнали кота 50, в това число Фернандо Торес (72 мача), Луис Суарес (86 мача) и Роби Фаулър (88 мача). Всъщност, едва трима футболисти в цялата история на Висшата лига са с по-добър показател – Андрю Коул (в 65 мача), Алън Шиърър (66 мача) и Рууд ван Нистелрой (68 мача).
В допъление, Салах стана и третият играч на Ливърпул след легендите на клуба Роджър Хънт и Йън Ръш, отбелязал над 40 гола в един сезон (44 гола) и единственият във Висшата лига, спечелил три пъти наградата "Играч на месеца" за същия период.
Резултатният му първи сезон под ръководството на Юрген Клоп същевременно му спечели и своебразния приз за най-резултатен африкански футболист в английското първенство с неговите 32 гола през изминалата кампания, задминавайки отбелязаните от Дидие Дрогба през сезон 2009/10 общо 29 попадения.
Едва на 26 години, Салах вече е притежател и на Златната топка за реализатор на Висшата лига, както и присъства почетното 6-то място в класацията на Франс Футбол за най-добър футболист на 2018 година.
Но това, което прави още по-силно впечатление, са решаващите му голове през този сезон – общо 21, много от които в моменти като този на „Сейнт Мерис“ срещу „светците“ при оставащи 10 минути до края, или в домакинството на Тотнъм (б.а. – победа след гол с удар с глава на Салa, зачетен в последствие като автогол на Алдервейрелд), или дори в битката на „Анфийлд“ срещу Наполи в групите на Шампионската лига, от позиция, в която „мърсисайдци“ бяха принудени да търсят попадение в незавидната спрямо резултата и високите амбиции на отбора ситуация.
Именно в тези 90-минутни сблъсъци, тези на големите характери, непреклонна воля и сърце, мачовете и моментите, които търсят своя герой в червен екип, Салах продължава да бележи. Макар и във все още сравнително кратък период на Острова, в играта на Салах започва да се забелязва и постоянството, а мъглата от съмнения в подкрепа на тази теза започват осезателно да се разсейват.
Пътят към вечната слава
Първите стъпки към великите успехи на Джордж Уеа, вечно непримиримия характер на Самуел Ето‘о и инстинтивния нюх на Дидие Дробра вече са направени. Пътят към пантеона на легендарните африкански футболисти е добре утъпкан, но дали Мохамед Салах ще достигне подобни митологични измерения в съзнанието на феновете пред трибуна „Коп“ е все още въпрос без окончателен отговор. Нещо друго обаче е съвсем сигурно – този Салах има всичко нужно за да ги постигне. А отговорът ще търсим в противниковото наказателно поле.
Видео: Всички 50 гола на Салах във Висшата лига
Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!
