Както всички знаят, снощи се стигна до раздяла между отбора на Барселона и старши треньора Ернесто Валверде. Наставникът бе уволнен след две години и половина начело на каталунския гранд, като за този период той успя да донесе на "Камп Ноу" 2 титли от Ла Лига, Купата на краля и Суперкупата на Испания. Не е никак малко като постижение, но пък за всички е ясно, че голямата цел пред "блаугранас" е Шампионската лига, а там Валверде позволи в две поредни години да бъде надигран в елиминационната фаза, след като отборът му има 3 гола аванс.
Провалът в турнира за Суперкупата на Испания, провел се в Саудитска Арабия, бе последната капка, която преля чашата на търпение, както у феновете, така и в ръководството на тима. Валверде направи прекалено много грешки по време на престоя си в Барса, като сега ще опитаме да изтъкнем най-сериозните от тях.
Прекаленото разчитане на един човек
Всъщност като се замислиш не е чак толкова странно за един мениджър да залага на един човек, щом този човек е Лионел Меси. Най-добрият играч на планетата и шесткратен носител на Златната топка топка обаче беше замесен във всеки един аспект от играта на Барселона. От него се очакваше не само да бележи головете, но и да изгражда атаките, да ги започва от дълбочина, да отваря пространства за своите съотборници и т.н. Разбира се, че Меси е достатъчно талантлив, за да се справя с всички тези задачи, но пък на заден план останаха останалите класни играчи на Барса, каквито в каталунския тим винаги е имало. Още по времето на Пеп Гуардиола, че и по това на Луис Енрике и Франк Рийкард, винаги философията на клуба бе да дава свобода на атакуващото дуо/трио. Големите играчи в нападение бяха оставяни да правят велики неща. Под ръководството на Валверде обаче, системата на Барса изглеждаше прекалено несигурна, сякаш разчиташе само на това Меси да се появи и да спаси деня, както неведнъж е правил. Всичко зависеше от него. И когато се появи отбор като Рома или Ливърпул, който успее да елиминира "Бълхата" от уравнението, Барса заприличва на малко дете, загубило се в претъпкан бар. Това костваше на "блаугранас" гореспоменатите отпадания от Шампионската лига, също както през 2013 и 2014г. при покойния Тито Виянова и Херардо Мартино.
Десният бек Сержи Роберто
Всички харесват Сержи Роберто. Той е последният, излязъл от Ла Масия, който редовно получава титулярно място в състава, хлапето, което просто се мотае наоколо и го ползват където се наложи. Роберто игра на всякакви позиции при Луис Енрике, но сега играе предимно на десния бек, въпреки че е полузащитник по призвание. Включи се нелошо на фона на това, че клубът трябваше да намери наследник на този пост на Даниел Алвеш - играч, какъвто срещаш веднъж в живота, който както играе солидно в отбрана, така и е опасен в нападение. Роберто се справи до някаква степен с поверените му задачи в атака, все пак е халф, но играта му в защита е трагична. Той е ужасяващ защитник, особено в единоборствата 1в1. В сравнение с него Алвеш изглежда като Франко Барези. Привличането на Нелсон Семедо трябваше да реши тези проблеми. Той бе превъзходен бранител - атлетичен и техничен, трябваше да се превърне в топ-играч, на когото Барса да разчита дълги години. Само че неговата адаптация към футбола на тима трябваше да се случи много бързо, в което той се провали и това бе достатъчно за Валверде да го закотви на пейката за сметка на Роберто. И от самолет бе видно, че юношата на тима е по-слабият десен бранител от двамата, но не и за треньора. Играта в защита на Роберто коства на тима доста точки през годините, като той е пряко отговорен за два от головете, които "каталунците" инкасираха на "Анфийлд". Лесно е да говорим пред свършен факт, но е почти сигурно, че тези попадения нямаше да се случат ако Семедо бе на терена. Той е толкова по-добър във фаза защита и най-голямата лудост е, че дори и Валверде е признавал това. Вместо това обаче Роберто игра близо час вдясно на защитата и едва тогава Семедо влезе. Валверде просто трябваше да даде време на Семедо да се превърне в топ-играча, за какъвто несъмнено той има потенциал.
Пренебрегване на силата на скоростта
Може би най-голямата лудост е, че Валверде пет пари не дава за скоростта на играчите. Това е наистина невероятно, тъй като всички знаят, че в наши дни скоростта може да бъде убийствено оръжие. Дори тийнейджъри като Килиан Мбапе постоянно демонстрират, че въпреки липсата на опит, могат да бъдат изключително опасни ако бягат бързо. Барселона има сериозна история с бързите и талантливи играчи. Но защо на Валверде не му пукаше? Той разполагаше с абсолютни спринтьори като Усман Дембеле и Малком, които можеха да дават толкова много опции на Меси за подаване с постоянното си движение и страхотната си линейна скорост - нещо невиждано в Барса още от времената на Самуел Ето'о и Тиери Анри. И все пак винаги един измежду двамата бе оставян на пейката. При Дембеле имаше проблеми от различно естество - лошият му професонализъм, постоянните травми и т.н. Само че при Малком изобщо не бе така. Бразилецът демонстрира наистина сериозен професионализъм и мотивация когато бе използван от Валверде, което обаче бе по-малко дори и от Томас Вермаелен. Докато белгиецът изигра 678 минути в кампанията през изминалия сезон, при Малком тези минути бяха 497. Припомняме, че Вермаелен бе част от клуба, само защото никой не го искаше. Без наличието на скорост, атаката на Барса бе лесно удържана от отбори с по-сериозна преса. Това бе и главната причина "каталунците" да бъдат обезличени и от Рома, и от Ливърпул. И италианците и англичаните знаеха, че "блаугранас" не играят на познатите високи обороти и лесно ще се справят с атаките им, което им позволяваше да пращат повече хора в предни позиции и да тормозят известната с лабилността си отбрана на Барселона. Шокиращо е, че и в двата мача поне едно от тези бързи крила беше на пейката и се появи в игра чак когато Барса трябваше да догонва, в което няма никаква логика, тъй като противникът се изтегляше по-назад и затваряше празните пространства. И двете години "каталунците" отпаднаха по абсолютно един и същ начин.
Странните ротации
В днешно време футболът е най-вече отборна игра. Не можеш да караш едни и същи 11 да играят седмица след седмица, трябва да използваш ротации. И всеки мениджър го прави до известна степен. Дори Валверде опита разни ротации, но те често бяха против всяка логика и смисъл. Когато трябва да дадеш почивка на някои от титулярите си, повечето треньори биха избрали домакински двубои, където да имаш подкрепата на публиката и отсъствието на някой ключов играч не би се усетило толкова жестоко. Но не и Валверде! О, не, той пазеше най-големите си ротации за гостуванията на тима. И когато отборът му започнеше да изпитва сериозни затруднения, които неимоверно идваха, защото пък домакините бяха окриляни от собствената им публика и играчите правеха мачовете на живота си, Валверде така или иначе трябваше да пуска титулярите в хода на двубоя, за да избегне загубата. Къде е логиката в това? Или пък в менажирането на физическата форма на топ-играчите. Даваме пример с Артур, който след като пристигна в Европа веднага бе хвърлен да играе във всеки мач в продължение на година и половина. И за да се избегне така нареченото "прегаряне", бразилецът играе само по 60 минути във всеки двубой. Умно! Само че за 32-годишния Луис Суарес мачовете през три дни не са добре дошли. Той не може да играе на 100% и да се раздава на 100% през два дни, но му се налага да го прави. Не че няма играчи, които да го сменят, но Валверде просто не иска да ги използва. По този начин той прегаря звездите си по време на дългия сезон, така че дори когато се случи те да имат по седмица почивка, те отново не са физически конкурентни на отбори като Ливърпул например.
Липса на тактическа смелост
Това е и последната и може би най-важна грешка, която обобщава всички останали, които изброихме до сега - Ернесто Валверде е страхливец. И тук не става въпрос за ежедневието му, може би е доста смел когато му се налага да убие някой голям паяк или да преследва тълпа с фашисти, но що се отнася до зеления терен, той е абсолютно шубе. Винаги са съществували треньори, които обичат да поемат рискове, като тези рискове често се отплащат доста добре, но те са антитеза на всичко, което Барселона желае да бъде и всичко, което Барселона представлява откакто Пеп Гуардиола пое тима. Валверде мрази да прави каквото и дае, което би го изложило на риск. Това го направи перфектния кандидат за поста в Барселона през 2017г., когато от него се искаше да вдигне тима на крака и да го стабилизира, да го направи конкурентен отново, но той буквално спря дотук, прекалено уплашен да продължи напред с развитието на отбора. Когато започна сезон 2018/19 и Валверде имаше на разположение футболисти като Коутиньо, Дембеле и Малком, той просто трябваше да отвори наръчника и да започне да твори, НО НЕ! Връщайки Барса в оригиналния й вид, Валверде просто направи поста, който заема, прекалено голям за него. Той показа, че не може да се поучи. Даваме пример: Онова Ел Класико, което Барса спечели с 5:1. По същия начин се разви и двубоят с Рома от Шампионската лига. Само че срещу Реал, Барса тъкмо получи гол и предината на тима бе намалена на 2:1, когато Валверде все пак пусна Дембеле и вкара Семедо да играе вдясно на защитата. И бум! Изведнъж резултатът стана 5:1. Роберто, преместен в халфовата линия, направи две асистенции. Барса изглеждаше крайно внушително, а Валверде повече никога не повтори ходовете си. Дори срещу Ливърпул "каталунците" излязоха с нагласата, че и загуба с 2 гола би ги класирала напред. Смело ли е това? А коментарът му след края на срещата: "Нещата са такива, каквито са." какво ви говори? Че това е треньор, който не е способен да се поучи от собствените си грешки и пропуски. А в отбор като Барселона, това не е приемливо!
