Безспорно Реал Мадрид е най-успешният клуб на международната футболна сцена. Наред със своите рекордни 33 титли в родната Ла Лига, "белият балет" е успял да завоюва още 13 пъти КЕШ/Шампионската лига, 2 пъти Купата на УЕФА, 3 пъти Суперкупата на УЕФА, 7 пъти Интерконтиненталната Купа/Световното клубно първенство. И докато успехите на мадридчани от 50-те са поставяни под съмнения от някои заради липсата на популярност на турнира КЕШ и участието на неравностойни съперници, то триумфът на "кралския клуб" през последните 25 години не може да се отрече. Разбира се, има един човек, който е архитект на спечелването на всички тези отличия. Неговото име е Флорентино Перес.
Въпреки, че той поема юздите на "Бернабеу" през лятото на 2000г. и на практика заслугата за спечелените от Реал Мадрид трофеи от Шампионската лига през 1998 и 2000г. са на бившия президент Лоренцо Санц, Перес качва клуба на абсолютно различно равнище. Наред с всичко позитивно, до което Папа Фло извежда тима, той взима и някои много слаби решения или се опитва да въведе изцяло недоизмислени проекти.
Тук ще опитаме да съберем най-големите грешки на Флорентино Перес като президент на Реал Мадрид и да ги изобличим пред света.
Продажбата на Уесли Снайдер и Ариен Робен
През лятото на 2009г. Флорентино Перес тъкмо бе избран безапелационно да бъде новият президент на Реал Мадрид, след като той бе напуснал поста едва три години по-рано. Феновете чакаха това с нетърпение. Те се надяваха че Перес ще бъде спасителят, който ще вдигне клуба до върха и ще свали от там водения от Пеп Гуардиола Барселона. Богаташът пристигна на "Бернабеу" и направи това, което прави най-добре - купи най-добрите играчи в света. По това време това бяха Кристиано Роналдо, Кака, Шаби Алонсо и Карим Бензема. Тук дори проблемът не е дали гореизброените са велики играчи или не - всеки сам може да си прецени какви заслуги има всеки от тях към клуба, а по-скоро, че за да се запази баланса в отбора, някои футболисти трябваше да напуснат. Ариен Робен и Уесли Снайдер бяха двама от най-класните играчи в Реал по това време и бяха помогнали на тима да спечели две титли на страната след напускането на Флорентино през 2006г. Качеството в тях беше на световно ниво. По-важното беше, че и двамата много искаха да останат на "Бернабеу" и да продължат с добрите си игри. Разбира се, Перес имаше по-различно виждане за нещата. Дали треньорът Мануел Пелегрини въобще е участвал в това решение? Може би няма нужда да отговаряме на този въпрос. Въпреки желанието на Снайдер и Робен да продължат да играят в Мадрид, те просто не бяха достатъчно "галактикос" в съзнанието на Перес. Те бяха продадени респективно на Интер и Байерн Мюнхен. Перес може би е смятал, че постъпва правилно, но още същата година фактите показаха колко много е сгрешил. Реал Мадрид отпадна на осминафиналите в Шампионската лига, също както предишните няколко години, докато Интер и Байерн, водени тъкмо от Снайдер и Робен, достигнаха финала в турнира, който, за да е пълна картинката, се игра тъкмо на "Сантиаго Бернабеу". И двамата холандци показаха на Перес от какво точно се е лишил с продажбата им.
Намесата в треньорските дела
Едно от любимите неща на Перес. Той никога не престава да се меси в работата на треньорския екип. Всички треньори, които са работили на "Бернабеу" по време на неговото управление могат да го потвърдят. От Висенте Дел Боске, та чак до Зинедин Зидан, всеки може да разкаже поне по една история как им се е налагало да пускат в игра футболисти, които не са искали да имат в състава си и как хора, които са били полезни на отбора, са били продавани. Перес има собствено мнение относно селекцията. Има солиден брой случаи, в които е потвърдено, че заради неговата намеса даден играч е оставал на пейката. Запитан дали и той е бил жертва на маниите на Флорентино, Луиш Фиго отговаря така: "Да, случи се и на мен, без съмнение. Но това е минало и искам да продължа напред. Няма проблем. Вече говорих за това как се чувствам. Бях доволен, че напускам Реал Мадрид. Рано или късно всичко свършва, продължаваш напред и търсиш щастието другаде." Ако Перес реши, че дадени играчи не попадат в плановете му, те биват принудени да напуснат. Дори клубната легенда и капитан Фернандо Йеро попада в този дълъг списък, когато буквално бе изгонен от тима през 2003г., въпреки че след това се завърна в него да работи като треньор. Флорентино има много с какво да се хвали с работата си в Реал Мадрид, но не е трудно да се забележи, че неговите постоянни вмешателства в треньорските дела изиграват сериозна роля в разклащането на баланса и отборния дух в съблекалнята.
Продажбата на Клод Макелеле
Флорентино, Флорентино... Връщаме се във времената на първия "Галактико", когато французинът Клод Макелеле беше един от най-важните играчи в състава. След трансфера си на "Бернабеу" от Селта, той се бе превърнал в най-добрия дефанзивен халф в света. Въпреки това, неговата заплата беше незначителна в сравнение с това, което прибираха звездите Зидан, Бекъм, Фиго и Роналдо. По информации, Макелеле получаваше пет пъти по-малко "Спайсбой". По съвет на своите съотборници, той поиска увеличение на възнаграждението си от Флорентино Перес, който отказа и вместо това го продаде. "Няма да ни липсва Макелеле. Техниката му е посредствена, бавен е и не може да преодолява съперници, деветдесет процента от пасовете му са настрани или назад. Не може да играе с глава и рядко подава на повече от 3 метра от себе си. Ще вземем млади играчи и веднага всички ще забравят за Макелеле." Това каза Перес тогава. Само че фактите говореха сами. В следващите 4 години, "белия балет" не успя да спечели нито една титла, без значение колко се напрягаше. В същото време Макелеле акостира в Челси и започна да пълни витрината им с купи и отличия. Младите играчи, които трябваше да го заместят в Мадрид, така и не дойдоха. Истинският ефект от напускането на Макелеле и празнината, която той остави в халфовата линия, бяха обобщени от капитана Йеро по следния начин: "Смятам, че Клод беше истински дар божий - той беше най-добрият играч в отбора в продължение на години, но хората просто не го забелязваха, не виждаха какво прави. Питайте който искате в Реал Мадрид, че през тези години, за които говорим, нямаше по-добър от него. Ние всички знаехме, играчите на тима знаехме, че той е най-важният от всички. Загубата на Макелеле бе началото на края за "Галактико". В същото време се видя, че беше пък началото на нова ера в Челси. Той беше основата, ключът, и мисля, че е такъв и в Челси в момента."
Уволнението на Висенте Дел Боске
Решение, с което Флорентино Перес си навлече гнева на играчите, привържениците и всички фенове на футбола въобще. Хората така и не разбраха защо трябваше да бъде уволнен треньор, който бе довел клуба до успехи на домашната и международната сцена (2 пъти - 2000 и 2002г). Отборът на Дел Боске беше един от най-добрите за всички времена, със страхотно качество във всички линии и изключително зрелищен и печеливш футбол. Като бивш играч на Реал, Дел Боске знаеше много добре какво означава да си част от този клуб. Президентът Перес може и да взимаше футболистите, но Висенте бе този, който изгради отбора около хора като Зинедин Зидан и Роналдо. Тимът се къпеше в слава и бе спечелил 3 пъти Шампионската лига за последните 5 години. И по-важното - треньорът имаше уважението на всички в съблекалнята, както и подкрепата на най-опитните в състава: Фернандо Йеро, Стийв МакМанаман и Фернандо Мориентес. И изведнъж бе уволнен. Защо? Никой не знае със сигурност. Най-вероятно Перес видя Дел Боске като пречка в бъдещите му планове. Във всеки случай, това бе началото на един много слаб период за клуба. Внимателно сглобеният и балансиран отбор бе разрушен и се пръсна на отделни индивидуалности. В следващите 4 години Реал не успя да стане шампион, а трябваше да чака и повече от десетилетие преди да се върне на европейския клубен връх. "Не мога да разбера какво се случи в онзи момент. Празнувахме спечелването на титлата в Ла Лига и той просто влезе и го уволни пред всички." - спомня си Роналдо за тази злощастна случка.
Недоизпипаният план "Галактико"
Най-разпознаваемото нещо в ерата на Флорентино Перес в Реал, като двете думи "Галактико" и "Перес" вървят ръка за ръка. Всъщност като се замислиш, това не бе нещо чак толкова лошо. Да купуваш по една голяма суперзвезда всяко лято е нещо, което почти всички топ-клубове правят в наши дни. Само че по онова време това си беше голяма работа. В първата си година на управление, Перес удържа на обещанието си да вземе носителя на Златната топка Луиш Фиго от кръвния враг Барселона. Той бе последван от Зинедин Зидан, Роналдо и Дейвид Бекъм през следващите 3 години. До тук всичко изглеждаше нормално. Реал бе един супер отбор, на когото всички завиждаха и бе на върха на света. За съжаление това продължи доста кратко. Неуморимото желание на Перес да купува най-актуалните имена на пазара развали баланса в тима и "белия балет" се напълни с играчи, от които реално нямаше нужда, докато в същото време пропусна такива, които биха били полезни. Преди въобще да се заговори за "Галактико", проектът на Перес бе известен като "Зидановци и Павоновци". Перес бе обещал да привлече в отбора най-добрите атакуващи играчи, които пазарът може да предложи, а в по-задни позиции да налага футболисти, излизащи от клубната школа. Това не сработи. Появи се огромен дисбаланс в състава, който се огъна под тежестта на толкова много атакуващи играчи. В същото време попълнения в дефанзивния вал липсваха и се разчиташе на собствени кадри като Пако Павон (на който бе кръстен плана), Раул Браво, Алваро Мехия и т.н. Запитан от журналисти как вижда идеалния отбор на Реал, Перес отговори, че би поставил Зидан в центъра на защитата, а Бекъм като десен бек. Когато президентът най-накрая се събуди от своя нереалистичен блян и видя проблема, той се опита да го поправи с привличането на хора, които се оказаха не достатъчно добри за нивото на Реал: Джонатан Уудгейт, Томас Гравесен, Валтер Самуел. Всички се провалиха. В същото време пък огромен брой потенциални звезди минаха през клубната академия, но не бяха засечени от радара на Флорентино, защото просто нямаше как да паснат до "Галактикос". Реал изпусна хора като Самуел Ето'о, Хуан Мата, Фелипе Луиш и Хуанфран. Да не говорим, че някои от трансферните решения на Перес бяха основани на маркетингови причини, а не на чисто футболни. Макелеле твърди, че е разкаран, защото не се продавали много негови тениски. В същото време бе привлечен Дейвид Бекъм, а не Роналдиньо, защото "Спайсбой" бил "изглеждал по-добре".
Продажбата на Кристиано Роналдо
Каквото и да кажем тук, все ще е малко, защото всичко е видно с просто око.
