В днешната статия ще се опитаме да намерим такива двойки играчи, за които всеки футболен фен може да съжалява, че никога не носиха краските на един и същи отбор. Според нас, качествата на тези футболисти щяха да се комплементират добре и именно това бе основният критерии на нашето проучване.
1. Рой Кийн и Дженаро Гатузо
Кой не би искал да види двама от най-безкомпромисните и агресивни представители на футбола през 90-те и 10-те в една и съща халфова линия? С удоволствие бихме гледали как различни играчи, които се имат за сносни дрибльори, всяка седмица се опитват да преодолеят тези два бесни цербера. Може би, единственият проблем на състав, който притежава Рой и Дженаро в редиците си, ще е липсата на творческа дейност от халфовата линия, но пък това е проблем, който лесно се решава с добавянето на един плеймейкър в непосредствена близост до тях.
2. Габриел Батистута и Дейвид Бекъм
Може би тази двойка ви се струва необичайна и наистина като погледнем кариерите на двамата футболисти изглежда доста нелогично техните пътища да се бяха пресекли. Батистута прекара по-голямата част от футболния си живот във Фиорентина, отказвайки оферти на далеч по-големи клубове. В по-късен етап от живота си той игра в Рома и Интер, но безспорно върховната му форма бе именно с екипа на “виолетовите”. Бекс от своя страна пристигна на италианска земя през 2009г. - цели 4 сезона след като аржентинският нападател спира с футбола.
Защо тези двамата щяха да си паснат добре? Батистута бе перфектният нападател. Висок, силен и с невероятен усет към гола, той можеше да бележи от всяка позиция. Не малък процент от попаденията на аржентинеца бяха отбелязани и с глава. А както всички знаем, центриранията на Дейвид Бекъм от дясното крило почти винаги намираха целта си по подобие на ракети с топлинно насочване. За Фиорентина Батистута наниза 203 гола, но те можеха да са много повече, ако той бе приел офертата на Манчестър Юнайтед, която по негови думи е получил в края на 90-те:
“Никога не ми е харесвало да съм център на вниманието и звезден играч, защото това носи допълнително напрежение. Получих много оферти, като най-значимите бяха от Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Милан, но предпочетох спокойствието на Фиорентина. Ако бях отишъл в Мадрид щях да вкарам повече от 200 попадения, но знаех, че бързо щеше да ми омръзне.”
3. Зинедин Зидан и Андреа Пирло
Почти няма комплимент, който да не е използван, когато някой коментатор или футболен писател се е опитвал да характеризира играта на тези двама артисти. Представете си Да Винчи и Микеланджело да рисуват заедно по тавана на Сикстинска капела. Ето това би бил футболът, който Зидан и Пирло щяха да продуцират - грандиозна комбинация от грация, финес и интелект. Пируетите им, финтовете и пасовете щяха да радват милиони. За жалост двамата така и не получават шанс да станат съотборници, но най-известният им сблъсък като съперници бе финала на Световното първенство 2006.
4. Алесандро Дел Пиеро и Раул Гонзалес
На малцина е известно, че през 1999 г. Реал Мадрид проявяват доста сериозен интерес към италианския ас. Те дори отправят оферта, която в днешни пари щеше да се равнява на около 17 млн. евро. По това време договорът на Алесандро с Ювентус е на изтичане и искането на нападателя е той да получи същата заплата, каквото получава Роналдо в Интер. В крайна сметка Дел Пиеро остава в Торино, а ние никога не успяхме да го видим в партньорство с Раул Гонзалес - най-великият нападател, който “белите” са произвеждали. Испанецът бе консуматор, а Дел Пиеро се чувстваше перфектно като “десетка”, която без съмнение щеше да създава множество положения за партньора си в атака. За миг може да помечтаем как щеше да изглежда Алесандро Дел Пиеро като “галактико”.
5. Кристиано Роналдо и Лионел Меси
Тъй като кариерите на тези две големи футболни величия все още не са приключили, винаги съществува възможността да заиграят в един отбор. Но това би станало трудно, тъй като плановете им за бъдещето не биха могли да бъдат по-различни. Лео винаги е споделял, че би желал да се завърне в Аржентина, където да завърши кариерата си в Нюелс Олд Бойс, но дори той самият вече се колебае дали да стори това или просто да се оттегли като играч на Барселона. Роналдо от своя страна най-вероятно ще последва стъпките на Дейвид Бекъм и Златан и ще премине в някой отбор от Лос Анджелис, или пък дори ще стане част от тима, собственост на Бекъм - Интер Маями. В маркетингово отношение това ще е ядрен удар за всички страни.
А как биха са се справили двамата на терена в един отбор? Тези дни Кристиано е повече консуматор, а Меси съумява да съчетава ролите на плеймейкър и голмайстор. Нека да погледнем асистенциите му в последните 3 сезона:
- 2018/2019: 22
- 2017/2018: 18
- 2016/2017: 16
Именно една от критиките към Ювентус в момента е, че отборът просто не създава достатъчно, за да позволи на Роналдо да разкрие пълната си ефективност пред гола. Ако двамата успеят да забравят предишни сблъсъци с екипите на Барселона и Реал Мадрид, то с удоволствие бихме ги гледали в един и същи отбор. Начинът, по който ще разпиляват защити, би бил зрелищен.
Мауро Икарди и Димитър Бербатов къде са?
Отговори 1 0