Попитан за цената на всяко свое бизнес вложение на борсата, най-прочутият мъж в света на инвестирането Уорън Бъфет казва следното: “Купувай нещо, само когато си напълно сигурен, че ще бъдеш доволен от него, дори ако пазарът се закрие изцяло в следващите 10 години” и също така “едва когато след прилива дойде отлива става ясно кой всъщност е плувал гол.”
Над месец откакто в Англия за последно се подритна футболна топка във Висшата лига, прекратена преждевременно от продължаващата пандемична обстановка, всеки от 20-те елитни клуба е вече изправен пред своя най-висок финансов праг. Този монолитен паричен товар обаче не е причинен от срив в продажбите на футболни артикули. Негова причина не е и някакво оттегляне на техните глобални маркетинг усилия или дори така шумно тиражираното безсилие на същите тези отбори да изплащат заплатите на своят подпомагащ персонал. Угрозата от този рязък финансов колапс за отборите е напълно реална, a първопричината за това е най-големият източник на пари в модерния футбол - телевизионните права.
Трусът вече се усети както във финансовите офиси на Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул, така и в тези на отборите от втората половина на таблицата, много от които имат далеч по-остра нужда от ежегодно-висок футболен капитал. В отбори като Астън Вила, Евертън и Уест Хем пък отдавна на дневен ред е политика на крупни трансферни сделки за бляскава играчи, оказали се прескъпи и с незадоволителнa възвръщаемост. Но докато всяко от тези скъпи решения досега можеше да бъде приметено под килима и донякъде пренебрегнато, то постъпленията от телевизионните права, които насърчаваха тъкмо това късогледо мислене, вече не са налични. Прекомерната зависимост от тях съвсем не е тайна, но следващите цифри ясно сочат точно колко подвластни са клубовете на средствата от водещите спортни телевизионни компании Sky Sports и BT Sport.
Анализът тук показва точно какъв процент от оборота на всеки клуб е придобит от телевизионни права. Макар финансовата равносметка да е приблизителна, тъй като данните, предоставени след проучване на Тhe Athletic, са взети от предходния сезон, те ясно онагледяват несъразмерно-големият ресурс придобит благодарение на зрителите по целия свят.
Тъкмо с това идва и заплаха от мълниеносен срив във финансите на всеки тим. Както стана известно преди 3 седмици основният футболен телевизионен източник на Острова Sky Sports обяви, че почти сигурно ще изиска обратно до 762 милиона паунда директно от джоба на всички клубове - средства, които първоначално бяха инвестирани в излъчването на всички срещи от Висшата лига за сезон 2019/2020 година. Единствено подновяването, а не анулирането на сезона, ще спре това. Предварително уточнените условия задължиха Sky Sports да преведе дялове от тази сума към всички 20 клуба на 2 вноски - една през август 2019 година и една през този февруари. Тяхното решение да поискат обратно парите си, макар и донякъде аргументирано, е напът да афектира най-вече тези отбори, които и днес са крайно зависими от 6-месечния прилив на финанси от излъчване на техните седмични мачове.
Вълната от преустановени телевизионни сделки тепърва се заформя. От началото на тази седмица каналите на BeIN Sports и Canal+ отказаха да превеждат пари за телевизионни права, докато излъчваната от тях френска Лига 1 не се поднови. Същата позиция взе и популярната западноевропейска стрийминг платформа DAZN, която вече прекрати договора си за излъчване на топ 5 първенствата в страни като Испания, Бразилия, Канада и Япония. По всяка вероятност българският зрител също няма да бъде пожален, тъй като тепърва се изчаква единна позиция от източниците на водещите стрийминг канали, които от години предоставят услуги в българското телевизионно и интернет пространство.
Товарът наречен заплати на футболисти
Ако зависимостта на постъпленията за огромен дял от клубовете във Висшата лига изглеждат почти изцяло подчинени на приходът от телевизионни права, също толкова любопитно е и къде биват инвестирани тези пари. Отговорът не се крие в скъпите трансфери на играчи, нито пък в поддръжка на футболните бази, академии, пътувания на първия отбор или обратно в чековата книжка на собствениците. В действителност най-голям процент от оборота на всеки клуб се поглъща от заплатите на техните играчи. Възнаграждения като тези на Давид де Хеа (450,000 евро на седмица), Кевин Де Брюин (380,000 евро на седмица) и Месут Йозил (318,600 евро на седмица) са основната причина клубовете да издъхват под тежката зависимост от телевизионните права. Но ако все пак за техните клубове това не е крайно кризисен проблем, тъй като те имат по-обемен финансов капацитет благодарение на своята популярност и финансови благодеятели, то в клубове като Борнемут, Евертън и Лестър положението е драстично по-различно. В рамките на един пълен сезон всеки от тези три отбора е вложил около 85% от всичките си постъпления в заплатите на своите играчи. Нека припомним също така, че нито един от тези три отбора не игра в европейските клубни турнири през миналия сезон, което далеч не облекчи техните счетоводни сметки.
Подчертано и дори поразяващо нездравословни финансово пък са разходите по заплати на новаците във Висшата лига - Шефилд Юнайтед, Астън Вила и Норич. Онагледено с други думи за всеки 1 паунд постъпление Шефилд Юнайтед отделят по 1,95 паунда за заплати. Тази недалновидна политика е допълнена от друга статистика - данните сочат, че всички 20 клуба с изключение на Уотфорд за увеличили разходите си за заплати между 2018 и 2019 година. Сборът на тези разходи означава, че по последна информация общата сума за заплати на всички тимове за настоящия сезон възлиза на 3 милиарда паунда или средно около 64% от общия заработен оборот.
Висшата лига отдавна е с водещи показатели пред останалите елитните дивизии в Испания, Германия, Франция и Италия и в графата зависимост от заплати. По данни от годишния финансов футболен отчет на Deloitte от месец май 2019 година, първенството в Англия се е котира на 55% в съотношение постъпления/заплати през 2016/2017 година и 59% за следващите 12 месеца. Както вече отчетохме понастоящем то се е покачило до 64%.
Несъразмерни приходи и загуби
Равносметката от тази графика за постъпленията на всеки клуб, съпоставена с предходните 2 такива, показва колко мащабен всъщност е ресурсът отделен за заплати.
В случая на Манчестър Юнайтед от тези 602 милиона паунда, 42% или 252 милиона паунда идват от телевизионни права, но 54% или 325 милиона паунда годишно се отделят за заплати. Тук дялът на телевизионни права е сравнително нисък, но заплатите на клуба дори го надскачат, като да кажем тези на Маркъс Рашфорд и Пол Погба (в топ 5 на най-високо платените играчи на Юнайтед). За отбора на Евертън например общите постъпления възлизат на близо 188 милиона паунда, 71% или 133,5 милиона паунда от които са спечелени от телевизионни излъчвания. Въпреки това 85% или близо 160 от тези 188 милиона паунда се отделят за заплати на “карамелите.” Отново парите от Sky Sports, макар и крайно необходими за благосъстоянието на клуба, дори не достигат, за да покрият възнагражденията на футболистите. За последен пример ще вземем новака Шефилд Юнайтед, които доскоро извършваха небивали подвизи със своите резултати и 7-мата позиция във временното класиране. Техните постъпления са на стойност едва 20.9 милиона паунда (данни от последния им сезон в Чемпиъншип), от които телевизионните права допринасят с 40% или 8.3 милиона паунда. За сметка на това заплатите в клуба възлизат на 195% от тези 20.9 милиона паунда или почти 41 милиона паунда - почти двойно повече от приходите на клуба. Дори и преди класирането им във Висшата лига, в редиците на “остриетата” вече играеха повечето високоплатени играчи.
Така се стига дотам, всеки от тези клубове да е поставен в крайно неизгодно положение спрямо изискванията на своите играчи. Надеждите за преобръщане на тези мрачни сметки все пак са насочени в 3 направления - допълнителните средства от комерсиални сделки, пари отпуснати от собствениците или надеждата дадени тимове да се задържат в елитната дивизия в дълга продължителност от сезони и дори да се доберат до участие в евротурнири. Но действителността определено не лъже. А към днешна дата тя е в особено гротескни мащаби. Нужно е само да погледнем към следните отчети за приходи/загуби и зависимостта от притиснатите финансово телевизионни канали като SkySports, за да разсеем хипотезите за финансовото състоянието, в което Висшата лига вече се е озовала.
Прочетете също:
Най-епичните обрати на Моуриньо в Шампионска лига
10 рекорда във Висшата лига, които едва ли ще бъдат подобрени
Големите европейски градове без елитни отбори
