Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"

Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"

 Определено ставаме свидетели на едни от най-турбулентните времена в цялата история на футбола. Гръмналата война между създателите на Супер лигата и футболните федерации, в това число ФИФА и УЕФА, заплашва завинаги да промени играта.

 Президентът на УЕФА Александър Чеферин на бърза ръка заклейми супер проекта на Флорентино Перес, Андреа Аниели и братята Глейзър, а болшинството от футболните фенове по света категорично изявиха позицията си: Футболът е мъртъв!

 Безспорно основната причина за възникването на Супер лигата е пари. Кой каквото и да обяснява, финансовите блага, които участниците в проекта ще си разделят, наистина са баснословни и невиждани в историята на играта. Това е и главното, срещу което негодуват от УЕФА. Европейската футболна централа ще загуби огромна част от своите приходи, след като най-големите клубове и играчи на планетата вече няма да се подвизават в турнири под нейната егида.

 Колкото и да ни се ще да застанем на страната на УЕФА и да ни се иска да повярваме, че Чеферин и компания защитават интереса на малките клубове и футболните фенове, някак си това няма как да се случи. Защо ли? Защото ръководните тела в Европа и света неведнъж са се показвали като организации, които също се вълнуват единствено и само от парите.

 В интервюто си в испанската телевизия, Флорентино Перес заяви, че никой не знае каква заплата прибира президентът на УЕФА. За сметка на това пък, през последните 30 години в европейската и световната футболни централи гръмнаха няколко случая на обвинения в корупция. 

 Разбира се, където са замесени много пари, винаги се намира някой, който да има задни мисли. Системите на работа на централите са така направени, че малцина от обикновените хора да могат да разбират, за да може това, което се случва зад завесата да си остане в тайна. Интересното е, че тъкмо тези организации са институциите, които трябва да следят да НЯМА корупция в световния футбол.

 Захващаме се първо с ФИФА, където корупцията изглежда е не само системна, но и обхващаща всички етажи на федерацията. Ето и някои от случаите, в които футболната централа е била замесена в опетняването на футбола като честен и почтен спорт.

 Единственият начин, по който последните няколко години на обвинения, арести и разкрития около корупцията във ФИФА може да са ви подминали е, ако живеете в пещера на самотен остров по средата на Тихия океан без интернет и каквато и да е връзка със света и получавате съобщения единствено в бутилка от някой, който изобщо не се интересува от футбол. 

 Всичко започва през вече далечната 2006г., когато британският журналист Андрю Дженингс шокира света, издавайки книга със заглавие "Фаул! Тайният свят на ФИФА: подкупи, манипулиране на вота и скандали с билетите". Той, също така, в партньорство с ВВС, стана съавтор на епизод в предаването Panorama, в който бившият президент на Футболната асоциация на Англия, Лорд Трисман, категоризира ФИФА като "мафиотско семейство".

 Три са основните обвинения към членовете на централата, като може би най-невинното от тях е за така наречения "cash-for-contracts" скандал, който води до фалита на маркетинговия партньор на ФИФА, организация наречена International Sport and Leisure (ISL). Та ISL са обвинени в плащане на сериозни суми под формата на подкуп на хора по високите етажи на ФИФА, чиито имена са Николас Леос, Иса Хайто и Рикардо Тешейра в периода 1989-1999. Подкупите, според информатори от ISL, са осигурявали сключването на договори между федерацията и компанията за маркетинга на няколко поредни Световни първенства.

 Когато ISL фалира през 2001г. заради дългове, наброяващи 153 милиона паунда, няколко други компании се борят за кокала, който ще им позволи да поемат маркетинга на най-големите спортни събития на планетата - Световните първенства по футбол. Те също така щяха да отговарят и за продажбата на телевизионните права на надпреварата - нещо, което традиционно си върви с огромни суми пари, от които всички биха могли да се облажат.

 Само за пример - телевизионните права за първенствата през 2010 и 2014г. са придобити за 600 000 долара от компания, собственост на някой си Джак Уорнър, който по една случайност е член на ФИФА. След това неговата компания препродава правата на друга фирма за 18 милиона долара, регистрирайки чиста печалба от 17,4 милиона. Не е никак зле, особено за работа с почти никакво усилие - всяка телевизионна компания на света мечтае да се сдобие с правата за Световното първенство. 

 Така се прехвърляме към обвинение номер 2 - изборът на домакини на първенствата през 2018 и 2022г. Той се състои след края на Мондиала в Южна Африка през 2010г. и ако до тогава журналистите само душат около централата с надеждата да намерят нещо съмнително, то това решение на ФИФА буквално изкърти вратата, през която нахлуха хиляди обвинения в корупция. 

 Разбира се, британските медии бяха първите, които скочиха, защото кандидатурата на Англия бе сред тези, които бяха пренебрегнати. И докато изборът на Русия за домакин на първенството през 2018г. не изглеждаше чак толкова шокиращ на фона на това, че град Сочи щеше да приеме Олимпийските игри през 2014г., то Катар бе решението, което експлодира в лицето на ФИФА. Като за начало, тази страна не разполагаше с никакви стадиони по време на кандидатурата си. Това, с което Катар разполагаше, беше плясък, жега и много пари.

 Колкото повече се замисляш за този избор, толкова по-абсурден изглежда той. Например, Световното първенство се провежда през юни и юли, а по това време температурите на арабския полуостров варират между 29 и 42 градуса. Подобна жега е не само неподходяща да се играе футбол, но дори и да се седи на стадиона и да се гледа как някой друг се поти на терена.

 Респективно ФИФА реши първенството да се проведе през ноември, заради което се наложи всички футболни календари в световния футбол да се прекрояват и премислят. И въпреки това температурите в Катар по това време са около 30 градуса - далеч от подходящите за провеждане на футболни мачове. Затова домакините обещаха стадионите, които тепърва щяха да строят, да разполагат със специална технология, която ще понижава температурата до приемливите 20 градуса. Дори се заговори за създаването на изкуствени облаци, които да укротят поне малко жегата и да пощадят футболисти и зрители. Разбира се, подобни технологии все още не съществуват и едва ли ще бъдат изобретени до есента на 2022г.

 Освен това Катар е пословична с потъпкването на човешките права, особено щом се отнася до работници или членове на LGBT обществата. Хората, които строят стадионите, често не получават храна и вода, а техните документи за самоличност са отнети. Мнозина дори намериха смъртта си в строежите. В резултат на това домакините пратиха молба до ФИФА да построят само 8 или 9 от заявените 12 съоръжения, които да приемат първенството. 

 Какво се оказва? Че федерацията избира страна, която не притежава необходимата инфраструктура, в част от света, която никога до сега не е приемала такъв турнир, с ужасяващо потъпкване на човешките права и нулев толеранс към LGBT обществата, както и изповядваща религия, която дискриминира жените. Да не говорим пък, че температурите изобщо не предполагат, че може да се играе футбол. Не ви ли звучи това прекалено съмнително?

 И в миналото е имало обвинения в подкупи по време на определянето на страната домакин на Световно първенство. Нашият добър познайник Джак Уорнър, бивш вице-президент на ФИФА например, бе обвинен, че е поискал 10 милиона долара от Южна Африка, за да подкрепи страната за домакинство на турнира през 2010г. Въпреки че и двете страни отрекоха да са участвали в подобна схема, това бе поредното обвинение в корупция срещу Уорнър, така че той бе наказан да не се занимава с футбол до края на живота си. 

 Ето че стигаме и до него - негово великолепие Сеп Блатер. Поредното доказателство, че рибата се вмирисва откъм главата. Йозеф "Сеп" Блатер е назначен за главен секретар на ФИФА през 1981г., а след оттеглянето на Жоао Хавеландж през 1998г. става президент на централата, което горе-долу съвпада с първите случаи на спекулиране с корупция.

 Блатер е преизбиран още 4 пъти, като всеки път процесът е свързан с множество спорове и съмнения. Скоро след като той пое контрола във ФИФА се появиха информации, че неговите избиратели са плащали тлъсти суми, за да могат да реализират лична облага с негово съдействие. Освен в купуване на гласове, Блатер периодично е обвиняван и в пране на пари. Самият президент е прекратил няколко вътрешни разследвания по обвинения в корупция срещу членове на централата, която той ръководи.

 По някакви начини швейцарецът успяваше да потули фактите, че е корумпиран с години, вероятно защото неговият стремеж да увеличи влиянието на ФИФА в райони като Азия и Африка му печелеше симпатиите на местните асоциации. В момента световната футболна централа е устроена така, че всяка страна-членка има равен вот при гласуването на предложения. Така например страните в Азия и Африка, които никога не са печелили нищо и някои от тях дори не са се класирали никога на Световно първенство, имат същата тежест на вота, както например Германия - четирикратен световен шампион и 18-кратен участник в Мондиала.  

 В крайна сметка през 2015г. Блатер бе наказан заради машинациите си да не се занимава с футбол в следващите 8 години, като в последствие наказанието му бе намалено на 6 години. Интересното е, че присъдата му бе обявена от организация, която пародийно се казва "Комисия по етика" към ФИФА.

 Стигнахме и до човека, който трябваше в даден момент да наследи Сеп Блатер на поста президент на ФИФА - Мишел Платини. Царуването на френската легенда начело на УЕФА обаче даде да се разбере, че корупцията е застигнала и европейската футболна асоциация. 

 Оказа се, че Платини е получил "бонус" от 1,35 милиона паунда от ФИФА за "законна консултантска услуга", както той формулира деянието си. Проблемът обаче бе, че тази сума му е платена едва 3 месеца преди преизбирането на Блатер начело на централата през 2011г., а по това време бяха изминали 9 години от последния път, когато той бе работил под каквато и да е форма за ФИФА.

 Така вместо да поеме контрола върху световния футбол, трикратният носител на "Златната топка" бе "ушит" със същия аршин като Блатер. Платини получи 8-годишна забрана да се занимава с футбол, като неговото наказание също бе намалено на 6 години в последствие.

 Вместо него, с президентския пост бе награден Джани Инфантино, който дълги години работеше в УЕФА, първо в комисията за лицензиране на клубовете, а след това и като генерален секретар. Малко след като зае поста, неговото име също бе замесено в корупционен скандал.

 Предполагам, че добре помните така наречените "Досиета от Панама" - 11,5 милиона засекретени документи, които изтекоха в киберпространството и разкриха как огромен брой богаташи и знаменитости са използвали нелегални офшорни сметки за укриване на данъци и измами. Е, оказа се, че името на Инфантино седи на един и същ документ с това на Хуго Джинкис - човек, съден в Щатите за измама на стойност 100 милиона паунда.

 Гологлавият президент е участвал в същата схема с ТВ правата, която разяснихме по-горе, макар че според УЕФА, в сделката няма нищо съмнително и незаконно. Това твърдение ни кара да се съмняваме, че съществува човек, който някога да е бил в структурите на ФИФА и УЕФА и да не се е занимавал с подозрителни дейности.

 Вероятно колкото повече ровим, толкова повече "нечистотии" ще излязат. Тъкмо това е и главната причина за създаването на Супер лигата. Трудно ни е да си представим, че толкова богати и влиятелни клубове ще тръгнат срещу централата, ако тя си върши перфектно работата и следи за благосъстоянието на всички страни.

 Няма начин който и да е футболен фен да остане равнодушен към скорошните събития. В момента изглежда, че болшинството от футболни хора на Стария континент осъждат деянието на Перес и компания, тъй като те разбиват на пух и прах добре установените норми в играта. Каквато и да е развръзката от този конфликт, ние, феновете, само можем да гледаме отстрани и да се надяваме, че решенията, които ще се вземат оттук нататък, ще са в полза на футбола. 


Гласували: 4, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Играчът, за когото сър Алекс Фъргюсън съжалява, че не привлече
10 суперзвезди, които пристигнаха във Висшата лига прекалено късно (част 1)
Кой е Айвън Тоуни и защо ще ни е любопитно да го гледаме във Висшата лига
Франк Рибери – белязаното дете с голямо сърце
Какво се случва с голмайсторите от Чемпиъншип, когато се озоват във Висшата лига?
Топ 5 известни личности собственици на клубове от MLS
Мачовете, в които Тотнъм трябваше да покаже, че е голям отбор
Модерният футбол, който уби футбола
Европейската Супер лига: футболен турнир за хора, които не гледат футбол
Може ли да бъде приложен таван на заплатите?
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
Три спорни момента от изминалия кръг в Англия, които ВАР опорочи (видео)
Кой е Каики: новият бразилец, по когото грандовете луднаха
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Кой е Енрике Рикелме: човекът, който трябва да свали Флорентино от власт
Загубените български таланти
Клубове, които правят грешка, променяйки емблемите си
Най-добрите трансфери във Висшата Лига за сезон 2020-2021
Национални отбори, в които можете да започнете като титуляри още утре
Ръководство към оставащите отбори от Лига Европа: моментно състояние и силни-слаби страни