От много отдавна съществува футболната поговорка:
Който не става, бек става.
Години наред ролята на крайните бранители бе силно подценявана, а техният принос към играта на повечето отбори бе сведен до дефанзивен минимум. С развитието на футбола обаче наблюдаваме нов феномен – бековете стават все по-търсени от елитните клубове, а участието им и в двете фази на играта става все по-голямо. В тази статия ще изтъкнем някои от най-значителните причини за развитието, което претърпява позицията краен защитник.
Новите схеми и формации
Както вече споменахме, промените във футболната игра придадоха допълнителна значимост на бековете. Новите най-силни и използвани формации са една от причините за включването на тези бранители в по-предни позиции. В миналото, при стандартната структура 4-4-2, ролята на крайните защитници е сведена до защитаване на конкретната зона от противникови играчи. Широчината напред бе предоставяна от фланговите нападатели. В днешни времена обаче формации тип 4-3-3, 4-1-2-1-2 (диамант), 3-4-3, 4-2-3-1 и др. добиват все повече популярност и същевременно нямат голяма естествена широчина. Колкото повече широчина има един атакуващ отбор, толкова повече е принуден да има и един защитаващ се такъв, което неминуемо ще доведе и до повече празни пространства между централните защитници. И тук на помощ идват бековете, които да придадат тази така нужда „големина“ на игрището, като в миналото това е била присъща задача за външните халфове. Сега тяхната цел е да търсят празните зони в средата на терена, а не да разгръщат формацията на отбора, което би ги направило неефективни в завършващата фаза на атаката. Казано по най-разбираем начин, в новите формации бековете придават широчина, а нападателите се възползват от нея в центъра на терена.
Разнообразни функции в атака и защита
Бековете са натоварени с много повече инструкции от когато и да било – на практика „идеалният“ краен бранител е принуден да функционира като полузащитник, в своята зона на терена, тип „box-to-box“. Те непрестанно трябва да се движат, съчетавайки атака и защита, като по този начин помагат за бързото отнемане на топката и придвижването и в предни позиции. С появата на високата преса, наложена от редица реномирани специалисти, бековете са инструктирани да помагат на фланговите си колеги, без значение дали топката е в тяхно притежание или не:
Когато владеят топката, защитниците търсят начини или да сменят посоката на нападението, с което да намерят дисбаланс в противниковата отбрана, или да преминат възможно най-голямо разстояние, за да „спечелят“ терен, а след това да търсят опция в нападение.
Когато топката не е в тяхно притежание, бековете са първите, които ще направят опит да я отнемат, ако се намира в тяхната зона на игрището. В случай на контраатака от страна на противника, скоростта на крайните защитници е ключова за предотвратяването на попадение.
Дори когато се намират далеч от централните части на терена, те също помагат на своите съотборници в тези позиции. Някои отбори имат за цел да намерят празните пространства, като използват своите бекове съвсем близо до тъчлинията, за да накарат опонента да наруши формацията си. Когато един краен защитник е ангажирал със себе си няколко противника в една от крайните части на терена, то в средата на полето със сигурност ще бъде намерена непокрита зона. Тук отново е нужно да се върнем и към по-горните редове, в които описваме как широчината на един състав отваря повече пространства за нападателите между централните защитници и колко ключово значение има това в структурата на един нападателен отбор.
Съществуват и други типове формации и бекове. Тези отбори имат за цел да разиграват топката в средата на терена и да създадат числено превъзходство именно в тази част на игрището. Широчината на действието е заменена от компактност в центъра на полето и многоходови комбинации с цел индивидуална грешка или постепенен придвижване към противниковата врата. Основна роля в успеха на този стил на игра имат бековете, които в случая често приемат ролята на вътрешни дефанзивни полузащитници. И тук тяхното присъствие в средата на терена е от немалка значимост както при атака, така и при защита:
В атакуващ план те помагат на двама свои съотборници с офанзивни функции да се изнесат в предни позиции, а чрез множество пасове впоследствие топката да стигне до тях.
Когато топката е изгубена, численото преимущество, което те правят възможно, помага за интензивна преса и бързо отнемане на топката от противника.
Движението на крайните защитници без топка, когато отборът играе с нея, също е ключово. Освен абсолютно всичко, което до момента споменахме и може да се отнесе към игра без притежание на топката, бековете винаги трябва да се откриват на позиция за лесно подаване, в случай че техен съотборник се намира в трудна ситуация и е напът да загуби владение.
Поливалентност
Наличието на лесно конвертируеми играчи е богатство за всеки един треньор. Натоварени графици и чести контузии карат мениджърите да погледнат крайните си бранители като футболисти, готови да заемат различни позиции в належащи моменти. Що се отнася до физическите им данни, най-основните характеристики на бековете са две – физически мощни или сравнително слаби, но пъргави.
По-здравите бекове обикновено биват използвани в центъра на игрището и заемат ролите на централни защитници, а някои от тях дори и на дефанзивни халфове. Тези с по-скромни габарити пък приемат позиции на крилата или по-дефанзивно настроени външни полузащитници. И в двата случая целта на тези играчи е да се адаптират към нови инструкции и амплоа, които дори биха им помогнали да изпълняват по-добре задълженията си на бекове, разбирайки какво се изисква от техните съотборници от първо лице.
Заключение
Всяка позиция във футбола си има своето значение и това е неоспорим факт. Това важи в пълна сила и за крайните бранители, които в миналото са били до голяма степен подценявани. Развитието на играта обаче ги е превърнало във футболисти, без чиято помощ един отбор не може да функционира пълноценно както в атака, така и в защита.
