Мондиал на Балканите - истинска възможност или поредната химера? (II част)

 В първа част видяхте коментара ми по повод кандидатурата на четири балкански държави и какви са изискванията на ФИФА и УЕФА за домакинство на Световно и Европейско първенство. Днес ще покажа с какво разполагат четирите кандидатки (България, Сърбия, Румъния и Гърция) като възможност (+БОНУС, за да стане един балкански турлу гювеч).

БЪЛГАРИЯ

 Ще започна с нашата мила родина, тъй като в нашата спортна история не сме имали домакинство на голям значителен футболен форум (не броя европейски първенства за юноши). Откъм спортна инфраструктура смея да кажа, че сме доста бедни, а стадионите в Разград, Бургас и Ловеч, които са на някакво прилично ниво, са твърде малки, за да могат да домакинстват едни такива мачове.

Национален стадион "Васил Левски"

 Построен е през 1953 година и е с 44 000 седящи места до този момент. Реконструиран е през 1968г. и 2001г. През годините на "Васил Левски" са изигравани паметни мачове и са изтръгвани велики победи от "Левски", "ЦСКА" и националния ни отбор, но в интерес на истината, в момента не мисля, че има аргументите да домакинства дори финал за Суперкупата на Европа (нещо, което се случи в Скопие наскоро). В крайна сметка, ако имаме реалните намерения да кандидатстваме за подобни формати и не се представи проект за нов национален стадион (каквито новини през годините бяха тиражирани), си мисля, че има шанс този исторически за България стадион да получи своя нов и модерен облик.

Стадион "Пловдив"

 В миналото познат като "9 септември", стадионът в Пловдив, според някои източници, е с капацитет около 55 хиляди души. Построен е през 1950 година, а през 1962г. и 1991г. е дострояван вторият етаж. През последните десетилетия с болка можем да кажем, че стадионът е занемарен и дори опасен, а съм убеден, че може да бъде едно спортно бижу, на което освен футболни мачове, да се правят състезания по лека атлетика от най-висок ранг (същото се отнася и за Националния стадион, честно казано).

Стадион "Варна"

 Както в предишната част на статията подчертах, че можем да включим и Варна, но с една много голяма уговорка, тъй като въпросното съоръжение е много далеч от готово. То бе започнато още през 2007-ма година след разрушаването на стадион "Юрий Гагарин" и идеята бе да е с капацитет от 22 хиляди души, но с евентуалното ни кандидатстване, ще е хубаво при възможност да се проектира малко по-голям капацитет, за да се впише в изискванията, поне на европейската футболна централа.

ГЪРЦИЯ

 Нашите южни съседи са и с най-голям опит в организирането на големи мероприятия, като Атина е домакинствала цели два пъти Олимпийски игри и финали на Шампионска лига. Гърция може да се похвали, че има 2 готови стадиона, покриващи напълно критериите на УЕФА, а при интерес от гръцка страна с голямо реновиране на съоръженията на солунския Арис и атинския Панатинайкос може да станат 4.

Олимпийски стадион "Спирос Луис"

 Построен е през 1979 година за Европейското по лека атлетика, като моментният му капацитет е 75 хиляди души. Реновиран е през 2004 година за Олимпийските игри в Атина, а също така домакинства финалите на Шампионска лига през 1994г. и 2007г. Той е един от двата стадиона в Гърция, които могат да домакинстват на Европейско, а точно този може да бъде арена и на сблъсъци от Световно първенство.

Стадион "Караискакис"

 Клубният стадион на гръцкия гранд "Олимпиакос" е с капацитет малко над 33 хиляди седящи места и през последните години е арена на мачовете от Шампионската лига именно на "червено-белите". Както сами виждате, стадионът в Пирея има всичко необходимо, за да е сред стадионите на един евентуален Балкански еврофорум.

Стадион "Тумба"

 Солунският "Тумба" е построен през 1959 година, а точно две десетилетия по-късно става дом на прочутия със своите бурни привърженици ПАОК. Настоящият капацитет на стадиона е малко под 29 хиляди души след две реконструкции през годините. Солун е достатъчно голям град, а и "Тумба" е стадион, който има перспективите да бъде домакин на големи мачове, но е необходимо увеличаване на капацитета му.

РУМЪНИЯ

 Румънците отбелязват стабилен прогрес що се касае до футболна инфраструктура, благодарение на построения им нов ултрамодерен национален стадион в Букурещ. Те са част от планираните общи балкански кандидатури за Световно и Евпорейско първенство, а и имат скорошен опит, тъй като домакинстваха финала на Лига Европа преди няколко години. Чакат мачове от Общоевропейското първенство, което трябваше да се изиграе това лято, но поради разразилия се Covid-19, ще бъде догодина. Тук ще представя именно стадиона в Букурещ, като румънците имат планове за реконструкция на стадиона на Динамо, а този на Стяуа в момента се строи след събарянето на стария "Генча".

Националния стадион в Букурещ

 Бижуто на нашите северни съседи, построено за 230 милиона евро, бе открито на 6 септември 2011 година с мач срещу Франция от европейските квалификации. След това домакинства финал на Лига Европа и мога смело да кажа, че до момента е най-хубавият построен стадион на Балканите, за което искрени поздравления към румънците.

СЪРБИЯ

 Честно казано, сърбите не са много добре откъм спортна инфраструктура и със сигурност за една евентуална кандидатура на някой от големите форуми ще се наложи да вкарат много милиони, за да построят или реконструират стадионите, които имат до момента.

Стадион "Райко Митич" 

 Построен през 1963 година, стадион "Райко Митич" (a.k.a Мала Маракана) е арената на балканския колос "Цървена Звезда". Сега капацитетът му е около 55 хиляди седящи места, но през годините е достигал до 100 хиляди. През 70-те години е домакинствал финал на КЕШ и на Европейско първенство, а сега, въпреки че има лиценз да посреща мачове от Шампионска лига, в него няма нищо луксозно и придаващо класа, а съоръжение с такава история определено заслужава едно ново лице.

Стадион "ЮНА"

 Стадион "Югославска народна армия" (ЮНА) е стадионът на другия гранд в сръбския футбол - Партизан. Той е открит през 1949 година с мач между Югославия и Франция. След реконструкцията през 1998г. е с капацитет от 33 хиляди души. Има категория 4 звезди от УЕФА, но със сигурност едно реновиране няма да бъде лошо, за да се вдигне качеството на стадиона.

БОНУС

 Както виждате, с това разполагат държавите кандидатки. Затова ще разширя леко кръгозора, като добавя два стадиона от Хърватия, един от Северна Македония и един от Босна и Херцеговина.

Стадион "Максимир"

 Стадион "Максимир" в Загреб е дом на местния "Динамо" и е с капацитет от малко над 33 хиляди седящи места. В миналото е имало план за реконструкция и увеличаване на капацитета му до 60 хиляди места, но във времето намеренията са пропаднали. При всички положения не е лоша алтернатива.

Стадион "Полюд"

 По мое лично мнение стадионът в хърватския град Сплит е най-красивият от всички в бивша Югославия. "Полюд" е дом на местния "Хайдук" и е с капацитет от малко над 34 хиляди души. С един козметичен ремонт си го представям като едно от най-хубавите балкански съоръжения.

Национална арена "Тоше Проески"

 Открит е през 40-те години на миналия век като "Градски стадион". Напълно реконструиран е като "Арена Филип II" през 2011г. за 60 милиона евро, а съвсем наскоро стадионът получи името на отишлата си без време най-голяма музикална звезда на Македония - Тоше Проески. Неотдавна бе арена на финалния сблъсък от Европейската Суперкупа между Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед.

Олимпийски стадион в Сараево

 Този стадион е посрещнал откриването и закриването на Зимната олимпиада в Сараево през 1984 година, а сега е дом на местния клуб "Сараево". Днес стадионът, кръстен на босненската футболна легенда Асим Ферхатович-Хасе, е в неособено добро състояние. Въпреки това, при интерес 34-хилядното съоръжение може да бъде тотално реконструирано и да му бъде вдъхнат нов живот.

Заключително мнение

*картата е с чисто илюстративна цел*

 В интерес на истината на Балканите не е невъзможно да домакинстваме голям футболен форум, но това ще трябва да стане на континентална почва, тъй като от видяното до този момент ние нямаме чисто спортно инфраструктурните аргументи да се мерим с най-големите държави, проявяващи интерес за Мондиал. Относно избора ми да включа стадионите в Пловдив и Варна, ще се аргументирам с думите на министъра на спорта Красен Кралев, че "ние при кандидатура ще си построим спортните съоръжения", а със сигурност може и да си дадат зор и за други важни наболели инфраструктурни проекти! Добавих Хърватия, Босна и Северна Македония заради това, че има потенциал в тези стадиони, а и защото ЕВРО 2020 (2021) е общоевропейско и може да следваме именно този пример. Спестих да добавя новото модерно бижу на Албания, защото не покрива капацитетния минимум на УЕФА от 30 хиляди души, а не включих нищо за Турция напълно умишлено и може да бъдете напълно убедени, че съм наясно с какво разполагат откъм спортна инфраструктура, защото това ще бъде обект на друга подобна статия в близко бъдеще, която вече подготвям.