Може ли да бъде приложен таван на заплатите?

Може ли да бъде приложен таван на заплатите?

Лилия Лозанова е гост автор от ritnitop.bg
Посетете сайта им за още проницателни материали за българския футбол!


 Таван на заплати – терминът говори сам за себе си, няма нужда от обяснение. Какво общо има това обаче с българския футбол? Може ли да бъде приложен този прийом и как би въздействал върху първенството и националния отбор?

 В България примери за въвеждане на таван на заплатите сме срещали единствено на клубно ниво. По усмотрение на собственик или ръководство, и то поради безпаричие. Такива са случаите на двата гранда “Левски”  и ЦСКА, първите през изминалата за тях тежка година, а вторите през 2013-та. Примери по света също не липсват – Китай, САЩ, а във FIFA обсъдиха мерки, свързани с таван на заплатите във връзка с икономически колапс, който COVID-19 причини. Ясно е, че база за сравнение между сумите в европейските гиганти и българските клубове липсва, но… база за сравнение няма и между продукцията им.

 Бившият финансов министър Владислав Горанов през 2019г. изказва становище, според което от БФС трябва да се наложи лимит на заплатите на футболистите. Поставяне на такова правило „отгоре“ без съмнение е вмешателство в частния сектор. Тук обаче следва на национално ниво да се реши каква е целта – да се разширява частния бизнес под формата на футболни клубове или да върнем българския футбол на достойно европейско ниво. Ако българската държава предпочита футболният бизнес да върви напред, то феновете със сигурност не се задоволяват само от това. Вече десетилетия те са жадни за някакъв формален успех на националния отбор, но изглед за такъв за съжаление липсва. Успешната политика в развитието на “Лудогорец” ги изведе до Шампионска лига и Лига Европа. Но помага ли това на националния ни отбор по някакъв начин? Удовлетворява ли това българския фен? Отговорите и на двата въпроса са по-скоро негативни.

 Едно изказване на Валери Божинов след историческата победа на Италия над България насред София, прозвуча малко болезнено, макар и да не направи силно впечатление, както други негови интервюта. Бивайки запитан за мерките, предприети в Сърбия, за просперитет на националния им футбола, той сподели:

 „Не съм аз човекът, който ще казва на хората как да си управляват бизнеса.“ -Валери Божинов

 Именно в това се е превърнал футболът в България – в бизнес, обслужващ частни и политически интереси. Това обаче не допринася за развитието на националния ни футбол по никакъв начин, че дори и напротив – пречи му. Ритнитопът обаче е и трябва да бъде много повече от просто бизнес. Ето защо въпреки че не е особено демократичен принципът за „таван на заплатите“, ще го разгледаме днес.

 Какви са най-общите последствия от налагането на такова правило?

 На първо място повишаване на конкурентоспособността, равен старт за всички. Доминацията на едни над други няма да е чисто и просто следствие от финансова боеспособност. Тя ще е резултат от доказано футболно качество, добри управленски умения, кадрови преимущества. По този начин може да се изолира прекаленото влияние на парите върху футбола.

 Да, в световен мащаб определено тези думи са тотална отживелица. В нашата действителност обаче, имайки предвид колко изостанали сме пред други европейски страни, такива мерки, приложени за ограничен период от време, със сигурност могат да доведат до нещо положително.

 Вторият плюс на тавана на заплатите е, че ще се предприеме ефективна работа с бонусите и премиите. Забелязали ли сте как някои играчи се опитват просто да „изтикат“ времето, оставащо до края на двубоя, както средностатистическият българин „изтиква“ 8-часовия работен ден? Да, но разликата в заплащането е ясна. И една от обосновките за високото заплащане на футболистите е именно зрителския интерес. Футболистът обаче знае, че без значение дали ще се раздаде на 20% или на 101%, в края на месеца ще си получи заплатата по договор, която пък е доста над средностатистическата. А освен това в тази сума не влизат бонусите, които се дават с оглед на постигнати резултати.

 Именно чрез боравенето с по-високи премии върху по-ниска “твърда” заплата може да се постигне по-висока мотивация и повече себераздаване от самите играчи. Качества, които често казваме, че липсват в голяма част от футболистите ни. Това би вдигнало качеството на играта. Като пример можем да дадем дейността на “Лудогорец”. Да, клубът определено е далеч от написаното по-горе (относно по-ниската “твърда” заплата), но там със сигурност знаят как да работят с допълнителните възнаграждения.

 „Дали ще вземем допълнителни бонуси? Да. В добавка към премиите за всяка победа, имаме и такива, които зависят от преднината ни пред най-близкия конкурент. С колкото повече точки разлика финишираме, толкова по-голяма ще е премията. Така се гарантира, че футболистите няма да се отпуснат в края на сезона, след като вече е ясно, че титлата е спечелена.“ - Игор Пластун, бивш играч на “Лудогорец” пред zbirna.com

 Нека пресметнем, дотук споменахме два положителни аспекта от наличие на таван на заплатите: висока конкуренция и по-мотивирани играчи. Това пък неимоверно ще доведе до по-висок зрителски интерес. Когато шампионската титла не е предрешена от чисто финансови сметки още преди началото на кампанията, интересът ще отбележи огромен ръст. За последно интрига в нашето първенство имаше през сезон 2018/19 (“Лудогорец” спечели титлата в последния кръг само с точка преднина пред втория ЦСКА София), а преди това едва през вече далечната 2012/13 (отново в последния кръг, втори обаче тогава останаха “Левски”). През останалите години шампионът до някаква степен бе ясен с оглед огромната разлика в чисто паричен план. И няма да е лъжа, ако кажем, че именно поради тази предопределеност много запалянковци преустановиха интереса си към родното първенство. Все пак това е и една от нашите мисии: „Да върнем интереса на български фен към футбола в България!“.

 Финансово облекчаване на клубовете също ще се постигне. Те ще плащат по-високи суми (под формата на премии и бонуси) само при постигнати резултати. Доскоро в една част от българските клубове се взимаха сензационни заплати, а успехи липсваха. Незаслужено високите възнаграждения водят до негативен финансов отчет в края на годината, а видяхме, че могат да докарат близо до фалит и клубовете с най-големи традиции. Тук е моментът да отбележим един парадокс: играчи, които са твърди резерви за водещ отбор, са със заплати в пъти по-високи от такива без пропуснат двубой, но в редиците на отбор в средата на класирането. Това е още един проблем, който може да бъде елиминиран по пътя на поставянето на горна граница на заплатите.

 Обективността ни задължава да отбележим, че налагане на таван определено ще доведе до спад в процента на чужденците, състезаващи се по родните терени. Някои биха го определили като плюс, други като минус, това е въпрос на субективното мнение. Друг масово обсъждан футболен проблем у нас е броят иностранци в efbet лига. Таван на заплатите автоматично ще доведе до освобождаване на места за български играчи, които ще трябва да се доказват и да оправдават доверие. От друга страна и в момента по-нископлатени качествени чужденци не липсват, а най-явният пример е отборът на Берое, чийто голмайстор Алиун Фал взима сравнително ниска заплата (без да изпадаме в точни цифри) на база приносът, който дава.

 Ако това радикално решение имаше само позитиви обаче, вече щеше да е въведено повсеместно. Затова е наложително да погледнем и през негатива.

Най-големият минус е, че ще трябва да се сбогуваме с евротурнирите за няколко години. Ако резултатите, които в дългосрочен план могат да се постигнат, компенсират участието на трима българи (включително натурализирани такива) в Лига Европа, тогава защо не? Тук вече отново опира до въпроса какъв е стремежът – да има малко на брой успешно функциониращи проекти без силна конкуренция или цялостно оздравяване на българския футбол, както на национално, така и на клубно ниво.

 Оригиналния материал може да прочетете тук


Гласували: 1, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Играчът, за когото сър Алекс Фъргюсън съжалява, че не привлече
10 суперзвезди, които пристигнаха във Висшата лига прекалено късно (част 1)
Кой е Айвън Тоуни и защо ще ни е любопитно да го гледаме във Висшата лига
Франк Рибери – белязаното дете с голямо сърце
Какво се случва с голмайсторите от Чемпиъншип, когато се озоват във Висшата лига?
Топ 5 известни личности собственици на клубове от MLS
Мачовете, в които Тотнъм трябваше да покаже, че е голям отбор
Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"
Модерният футбол, който уби футбола
Европейската Супер лига: футболен турнир за хора, които не гледат футбол
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
Три спорни момента от изминалия кръг в Англия, които ВАР опорочи (видео)
Кой е Каики: новият бразилец, по когото грандовете луднаха
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Кой е Енрике Рикелме: човекът, който трябва да свали Флорентино от власт
Загубените български таланти
Клубове, които правят грешка, променяйки емблемите си
Най-добрите трансфери във Висшата Лига за сезон 2020-2021
Национални отбори, в които можете да започнете като титуляри още утре
Ръководство към оставащите отбори от Лига Европа: моментно състояние и силни-слаби страни