Още дори преди да е започнало лятото на 2021г., футболната общественост на Апенините, че и в цяла Европа, бе потресена от една новина, пристигнала от Северна Италия. Прясно коронясаният за шампион на Серия "А" отбор на Интер остана без треньор, след като Антонио Конте и ръководството обявиха, че се разделят.
Рядко се случва тим, който току-що е триумфирал с титлата, да изгони наставника си. Не е нещо нечувано, но пък Конте върна Скудетото там, където то не се беше появявало цели 11 години. Това бе и главната причина той изобщо да бъде селектиран за поста - защото Антонио Конте рано или късно става шампион там, където работи. Направи го и в Челси, направи го и в Ювентус.
И тъй като споменахме "старата госпожа", няма как да не изтъкнем всеизвестното - че Конте е легенда тъкмо на торинския клуб. Там, където "Интер" е мръсна дума и където всички, които се асоциират със синьо-черния клуб са определяни като хора от лош сой. Логично, слуховете, че някогашният любимец на тифозите на Юве ще започне работа точно при "нерадзурите", буквално подлуди всички.
Още преди Конте да бъде обявен като наставник на Интер, защитникът на Ювентус и националния отбор на Италия Джорджо Киелини заяви, че подобен ход ще го накара да се почувства зле.
"Няма да ми е приятно да го видя там. Разбирам, че сме професионалисти, но да го гледам в Интер ще ме накара да се почувствам зле. Не го критикувам, всички знаят, че с него имаме специална връзка. Надявам се всичко да се подреди за него, но да не спечели нищо с Интер. Истината е, че когато беше в Челси, много го подкрепях. Сега обаче, не мога да го направя." - заяви Киелини пред Tuttosport.
Тифозите на "старата госпожа" пък стигнаха доста по-далече от това. Те организираха петиция, в която над 15 000 души поискаха звездата на Конте, която стои на Алеята на славата на клубната база, да бъде премахната и заменена с тази на халфа Клаудио Маркизио. Тогава президентът на клуба Андреа Аниели трябваше да се намесва и публично да заявява, че такова нещо няма да се случи.
Защото историята на Конте при "бианконерите" няма как да се изтрие за няколко часа. Той има над 400 двубоя за тима между 1991 и 2004г., помогнал е на Ювентус да спечели 5 титли на Италия, Купата и Суперкупата на страната, Купата на УЕФА, Шампионската лига и Интерконтиненталната купа. Като треньор на Юве пък завоюва Скудетото три пъти поред, както и два пъти Купата на Италия.
Клубът и наставникът толкова много си вярваха, че когато Антонио бе обвинен за уреждане на мач в бившия си отбор Сиена, ръководството на Ювентус безрезервно го подкрепи. Конте отнесе наказание да не води тима в рамките на 4 месеца и вместо Юве да потърси нов вариант за наставник, клубът реши асистентите на треньора да заемат временно поста му. Така Масимо Карера и Алесио Секо, бивши футболисти на Ювентус, се редуваха да седят край тъчлинията на мачовете и да дават наставления на играчите, докато Конте трябваше да гледа от трибунуте.
След всичко това дойде като гръм от ясно небе новината за раздялата между Антонио и клуба на сърцето му през лятото на 2014г. Шокът бе повсеместен, защото нещата вървяха толкова добре. Ювентус се справяше прекрасно на терена, а политиката на Андреа Аниели, най-младият президент на тима през последните 50 години, бе изключително печеливша. За някакви си 48 часа обаче, разбирателството и хармонията между Конте и Аниели се превърнаха в пълна непоносимост.
Така ден преди старта на предсезонната подготовка, Ювентус остана без треньор. Аниели бързо гарантира, че напускането на Конте по никакъв начин няма да попречи на развитието на отбора и взе скандалното решение да назначи на горещия пост Масимилиано Алгери, който бе посрещат от тифозите на Юве със заря от развалени плодове и зеленчуци, хвърлени по колата му.
Наяве излязоха информации, че Аниели и Конте са имали доста различно виждане как трябва клубът да процедира оттук нататък. Трите поредни титли означаваха, че Юве трябва да започне да мисли за пробив и на европейската сцена, а за това трябваше президентът да развърже кесията и да купи класни играчи. Призивите на Конте да бъде привлечен още тогава колумбиецът Хуан Куадрадо останаха глас в пустиня. Години по-късно се вижда, че наставникът е бил прав да иска Куадрадо в състава си - той определено е един от най-впечатляващите играчи на Ювентус, откакто пристигна на "Алианц Стейдиъм".
Финансовата политика на Ювентус по онова време бе остро критикувана от Конте, който още в края на сезон 2013/14 изръси в интервю една от крилатите си фрази: "Не може да седя в ресторант, в който всичко струва по 100 евро и да имам само 10 евро в джоба си."
След това изказване беше ясно, че дните на наставника в Торино са преброени. Макар Конте да искаше да остане в Ювентус и да е главен кукловод в новия проект, идеите му струваха пари, които шефовете му не бяха склонни да похарчат. И така, вместо да се превърне в италианската версия на сър Алекс Фъргюсън, както му се искаше да стане, Конте се намери сред безработните.
Още повече - според информациите, Аниели е заявил на Антонио, че докато той е президент на Ювентус, Конте никога няма да бъде добре дошъл в клуба. Доста ужасяващ начин да прекратиш нещо, работило толкова добре години наред.
Превъртаме лентата до лятото на 2019г., когато Ювентус отново бе без треньор. Времето на Макс Алегри на "Алианц Стейдиъм" бе изтекло и трябваше в отбора да пристигне ново лице със свежи идеи, които да възродят изхабения състав на "старата госпожа". Макар че тогава Конте бе безработен, той нито за миг не е бил сред вариантите на Аниели за нов наставник на тима.
Така Антонио трябваше да си намери друг проект, който да утоли неукротимата му жажда за победи. Междувременно пък собствениците на Интер Сунинг Груп търсиха треньор с манталитета на победител, който да успее да матереализира мултимилионните им инвестиции в клуба. Определено тогавашният наставник Лучано Спалети не попадаше в категорията "роден шампион", какъвто със сигурност е Конте. Бракът изглеждаше все по-логичен и все по-близо до сключване.
За неудовлетворение на всички "бианконери", Антонио се превърна в най-скъпоплатения треньор в Калчото. Заплатата му от 12 милиона евро бе доста по-висока дори и от тази на Маурицио Сари, който скандално акостира на горещия пост в Ювентус, след като няколко години по-рано си бе позволил да обижда "старата госпожа", докато дирижираше събитията в Наполи.
Макар и в дебютната си кампания в Милано Конте да не успя да направи Интер шампион, определено се наблюдаваше сериозна промяна в нагласата на "нерадзурите" към мачовете им. Дори бившият наставник на тима Жозе Моуриньо заяви, че всичко се дължи на манталитета на победител на Конте, който той е развил във всичките си години като футболист и треньор на Ювентус.
Самият Конте пък сподели част от методите си, които трансформират футболистите от просто добри играчи в истински шампиони.
"Моята пневматична дрелка отеква шумно в главите на играчите. Първо тренирам главата ти, след това краката ти." - каза Конте. - "Всеки ден им казвам, че отборният успех е по-важен от персоналния. Победата е единственият път към величието. Много се фокусираме върху психическата част на нещата, защото Интер не е бил конкурентен от доста дълго време. Нещо се промени в играчите ми. Те вече имат абсолютно доверие на човека, който ги води."
Внесената от Конте революция в синьо-черния тим рефлектира най-вече върху преставянето на играчите на терена.
"Тренировката е като военна зона." - споделя Ромелу Лукаку, който драстично подобри формата си, откакто пристигна на "Сан Сиро". - "На треньора изобщо не му харесва, ако се пестиш."
Освен това, в Милано Конте намери това, което му липсваше в Ювентус - ръководство, готово да се бори до последна капка кръв, но да доведе необходимите футболисти в клуба. Пролича си отпечатъкът и на трансферния идол Бепе Марота, който също избяга от Торино и подписа с "нерадзурите". Така на "Сан Сиро" акостираха една камара класни футболисти, някои като Ромелу Лукаку и Ашраф Хакими привлечени за крупни суми, други като Кристиан Ериксен и Артуро Видал за доста приемливи пари, и трети като Алексис Санчес и Диего Годин на свободен трансфер - специалитета на Марота.
Макар след първия си сезон начело Конте да не спечели нищо, успехът бе неминуем. Разликата в поведението на отбора бе осезаема. Въпреки че Интер загуби финала на Лига Европа от Севиля, за всички бе ясно, че голямата цел бе Скудетото. След нови 12 месеца на магия, в крайна сметка "нерадзурите" станаха шампиони на Италия.
Само че и тук, подобно на Ювентус, радостта на тифозите бе кратка. Оказа се, че собствениците от Сунинг Груп, подобно на много други, трябва да понесат тежките последици от пандемията, както и да се съобразят с новоприетата политика на китайското правителство за инвестиции в чужбина. Всичко това доведе до сериозно свиване на бюджета за трансфери и заплати. Футболистите многократно бяха молени да намалят възнагражденията си, а освен това се наложи Интер да се раздели с ключови играчи, за да бъде изравнен баланса.
Още един проект, секнал в зародиш. Ашраф Хакими вече бе продаден на ПСЖ за 60 милиона евро, а слуховете са, че от "Сан Сиро" могат да си тръгнат още Лаутаро Мартинес, Ромелу Лукаку, Николо Барела и Алесандро Бастони - все ключови фигури в схемата на Антонио Конте и с основна заслуга за спечелването на Скудетото. Заговори се дори че клубът е на сергията и Сунинг ще направят всичко възможно да го продадат - инициатива, която поне до момента се увенчава с неуспех.
Така броени седмици след така жадувания триумф, пред Конте отново бе поставен тежкия избор - дали да продължи да изпълнява договора си или да отстоява принципите си. Наставникът неколкократно нападна ръководството заради опитите му да накара играчите да намалят заплатите си, а липсата на свежи средства за подсилване на отбора и подготовката му за европейски пробив предначертаха пътя на Антонио. Той отново остана без отбор едва 24 месеца след като се превърна в Юда за всички "бианконери".
Тук можем да ударим чертата и да зададем въпроса: Заслужаваше ли си?
Разбира се, Серия "А" е първенство, където се случват немислими за останалата част от Европа събития. Някои от най-великите футболисти в италианската история са играли и в трите големи колоса Интер, Милан и Ювентус. Само за пример можем да използваме имената на Роберто Баджо и Андреа Пирло, които в даден период от кариерите си са бранили цветовете на трите отбора. Немалко са и наставниците, които са водили поне два от големите съперници. Отново ще дадем примери - Марчело Липи (Интер и Ювентус), Фабио Капело (Милан и Ювентус), Стефано Пиоли (Милан и Интер), Масимилиано Алегри (Ювентус и Милан) и т.н. Та дори преди няколко дни турският халф Хакан Чалханоглу изтъргува Милан за Интер!
Защо обаче това тук е различно? Защо горепосочените се ползват с уважението на всички тифози, без значение къде са работили и играли?
Защото може би омразата между Ювентус и Интер не е била толкова голяма, но след скандала "Калчополи" всеки, който мине по оста Торино-Милано е смятан за предател. Няма да се впускаме в подробности около обстоятелствата, при които "бианконерите" бяха най-тежко засегнати от аферата.
Самият Конте не си направи услуга, след като се забърка в мощен скандал с Аниели по време на полуфинала от турнира за Купата на Италия. Когато президентът на Юве се запъти към тунела след края на първата част, той получи среден пръст от своя бивш подопечен. Макар Аниели да забави отговора си, той дойде след края на мача, когато Ювентус елиминира Интер. Думита по адрес на Конте са прекалено нецензурни, за да ги цитираме тук.
Определено Антонио повече никога няма да има нещо общо с Ювентус, не само докато Аниели е президент. Днес той отново е безработен, а клубовете, с които е свързван в медиите, започват да стават все по-скромни и по-скромни, поне в сравнение с това, на което Конте е свикнал. Може би единственият му шанс да се завърне във футбола светкавично се казваше Тотнъм, но това така и не става.
Всички топ-клубове в момента имат треньори. Ювентус отново смениха своя наставник, но предпочетоха да върнат на поста Макс Алегри, отколкото дори да си помислят да потърсят актуалния шампион на Италия. Реал Мадрид също решиха да си търсят късмета с добре познатия им Карло Анчелоти, вместо да се насочат към Конте.
А сега накъде, Антонио?
