Най-недооценените играчи на последното десетилетие

Най-недооценените играчи на последното десетилетие

 Преди да изброим играчите, които смятаме, че са недооценени, бихме желали да обясним какво точно искаме да кажем като ги наричаме такива. Тук не става дума за финансовите им възнаграждения, всеки от тях е компенсиран добре за услугите си към съответните клубове. По-скоро ще търсим играчи, които са също толкова важни за отбора си, колкото звездните нападатели, но не са били оценени с достатъчно индивидуални отличия. Липсват и милиони фенове, които да се разхождат с техни фланелки по улиците. За тях рядко се пишат обширни материали и не се говори и пише много в пресата и медиите.

Каспер Шмайхел

 За младите футболисти винаги е трудно да пробият в големия спорт, а за някой като Каспер, чийто баща е един от най-великите вратари на всички времена, напрежението е двойно повече. Освен задълженията, които има като страж, той винаги трябва да търпи сравнения с постиженията на знаменития си родител.

 Голяма част от кариерата на младия Шмайхел минава в непретенциозни или закъсали отбори като Бъри, Фолкирк, Ковънтри и Лийдс. През 2011 година той е продаден на Лестър Сити, където също трябва да се подвизава известно време в по-ниските нива на английския футбол. Каспер обаче преминава през всички изпитания на неелитния футбол и в крайна сметка се утвърждава като един от най-сносните вратари на Острова. Датчанинът става шампион на Англия през 2016г. именно с "лисиците", а през 2021 вдига и Купата на Ф.А. Почти изненадващо е, че никой голям отбор не го е потърсил с по-сериозна оферта и въпреки че той е боготворен в град Лестър, би ни се искало да видим името му да бъде оценено повече в цял свят.

Давид Алаба

 Австриецът пристига при младежите на Байерн през 2009г. и след няколко успешни сезона прави дебюта си и за първия отбор. За него следващото десетилетие е изключително успешно. Бекът винаги е един от най-надеждните играчи за баварците. Освен страхотен бранител, той може да асистира, да бележи и да изпълнява пряк свободни удари. Алаба с лекота може да играе на няколко позиции и разбира се, бъдейки част от състава на Байерн Мюнхен, трофеите не закъсняват. Той е шампион на Германия цели десет пъти и два пъти е вдигал Шампионската лига.

 Ако не другите, поне родината му Австрия оценява индивидуалните му качества. Той е печелил седем пъти приза "Футболист на годината".

Андреа Бардзали

 Италианецът може би е една от най-добрите сделки на Ювентус за последните десетилетия, ако гледаме съотношение платена сума/качество. Той е пристига в отбора за едва 300 000 евро, след като става излишен в състава на Волфсбург (въпреки че спомага на клуба да завоюва Бундеслигата  през 2009г.).

 Андреа се превръща във важна част от дефанзивното трио на Антонио Kонте в схема с трима бранители, където партньори са му Джорджио Киелини и Леонардо Бонучи. Играейки рамо до рамо с тези двама майстора на защитната игра, неговите заслуги някак остават незабелязани от масовата аудитория, но ето какво казва самият Бонучи за него:

 "Играл съм с много шампиони и винаги се опитвам да открадна тайните им. Но играчът, от когото не мога да откъсна поглед на игрището, винаги е Бардзали. Той е непобедим, когато играе едно на едно с нападателите, впечатлява ни на тренировка и винаги дава 100% в мачовете. Мисля, че той е пример за всички ни."

 Андреа може да чете играта и да предвижда намеренията на противниците си. Тихомълком, той допринася за стабилността на Ювентус и е един от невъзпятите герои, които помогнаха за доминацията на торинци в Серия "А" през голяма част от последното десетилетие.

Лукаш Пишчек

 На младини полякът е сносен нападател, като дори се превръща в голмайстор на Европейското първенство за младежи през 2005г. В по-късен етап от кариерата си, той обаче е избутан на десния бек.

 Въпреки този неприятен факт, той не прекланя глава, а се заема с това да е възможно най-добрия футболист, който може да бъде.

 През 2010г. Пишчек преминава в Борусия Дортмунд, където изживява изключително успешно десетилетие, изпълнено със подобаващ брой трофеи. Лукаш винаги е един от най-трудолюбивите футболист на терена и често пробягва 12 км. и дори повече средно на мач. Като бивш нападател, играта в последната третина не му е чужда, което го прави ефективен в защита и атака. Полякът редовно записва асистенции и голове на името си и един от най-надеждните състезатели на Дортмунд за изминалите десет години.


  Прочетете също:  


Гласували: 7, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Новият шериф в града – Шериф Тираспол
Гарет Бейл и контузиите - една мъка без край
Падението на Шалке 04
Футбол без игра на втория етаж – за и против играта с глава
Анализ: ощетяват ли ни с абсурдния метод за пресмятане на добавеното време?
Лошото момче на италианския футбол се завръща
Какво могат да постигнат още Меси и Роналдо?
Най-големите трансфери за Лято 2021
Алекс Дел Пиеро - примерът, който вече никой не следва
Ето защо не е добра идея да купуваш голмайстора на Ередивизи
Япония - страната на изгряващите таланти
Култови отбори от миналото, които не са в елита
Завръща ли се познатият Лудогорец?
Най-трудният за произнасяне дрийм-тийм в света
Разследване: Как се перат пари чрез футбола
Приключи ли ерата на китайските пари в европейския футбол?
Проучване: защитниците са по-застрашени от деменция от останалите футболисти
5 интернет сензации, които се провалиха в реалността
Десетимата, записали най-много минути за сезона
5 знакови стадиона, които бяха променени до неузнаваемост