През последните години френският футбол бележи значителен прогрес- освен че французите станаха световни шампиони преди 2 години, броят на новоизгрелите „петлета“ значително се увеличава. Някои примери за добрата работа на техните школи през последните 5 години са Жул Кунде, Клеман Ленгле, Самюел Умтити, Преснел Кимпембе, Хосем Ауар, Усман Дембеле и, разбира се, Килиан Мбапе. Днес ще ви разкажем подробно за още талантлив французин, който безпроблемно влиза в тази категория, въпреки че все още не е направил трансфер в „големите отбори“- Едуардо Камавинга.
Биография
Едуардо Камавинга е роден на 10 ноември 2002г. в анголски бежански лагер в провинция Кабинда. Родителите му са конгоанци, а Едуардо е третото най-голямо от общо шестте деца в домочадието. Когато е на 2 години, се налага цялото семейство да се премести във Франция. Още когато отиват там обаче, са принудени да чакат социалните власти да им намерят нормално място за живеене. Никола Мартине (семеен приятел и един от треньорите на Камавинга) разказва за първия труден период на семейството:
„Те имаха изключително тежки моменти след като пристигнаха във Фужер [административен център във Франция]. Една вечер им се наложи да спят на улицата преди социалните власти в Лил и Амиен да се намесят. От Амиен се свързаха с Бретан [регион във Франция] и в крайна сметка успяха да им намерят подслон във Фужер.“
Там Едуардо се захваща да тренира джудо, а футболът първоначално остава на заден план. Още на 7 години обаче осъзнава, че футболната игра също е заела място в сърцето му и неговата майка го записва на тренировки в месната академия Драпо-Фужер (Drapeau-Fougères). Наскоро Камавинга си припомни първите мигове с топка в крака:
„Когато майка ми ме записа, въобще не си помислих, че има нужда да искам съвети от треньора. Вместо това, отидох до мои връстници и им взех топката. Естествено, те си я искаха обратно, но аз успях да мина през тях чрез добър дрибъл. След това отправих удар и топката прелетя над оградата. Сигурно още от първия ден им бях трън в очите, защото им развалих играта.“
Талантът му е бил забележим още след първите занимания по думите на първия негов треньор Яник Кортей:
„Той беше на 7 когато направи едно подаване, което ще помня през целия си живот. За 18 години, в които съм на тази работа [треньор на деца], никога досега не бях виждал нещо подобно от толкова малко момче.“
През лятото на 2013г. Камавинга бива привлечен от академията на Рен. Според директора на детско-юношеската школа Филипе Баро това е било доста лесно за вземане решение:
„Нямаше никакво време за губене. Ние забелязахме, че той е добър играч от околността и знаехме, че няма да направим грешка, ако го вземем в академията.“
Точно когато изглежда, че животът на Камавинга малко по малко се подрежда, идва ново огромно предизвикателство- къщата, в която семейството току-що се е настанило, изгаря до основи. По време на пожара майката е карала децата на училище, а бащата е бил на работа и никой от тях не се е върнал на време, за да предотврати инцидента. Всички тези трудности са изградили характера на Едуардо, който е виден и в стила му на игра още от дете.
Камавинга бързо израства в академията на Рен, а треньорите се чудят какво точно да правят с него, защото виждат, че е готов за професионален футбол, въпреки крехката си възраст. Тогава се стига до решението Едуардо да бъде подпише професионален контракт, гарантиращ му място в първия отбор, когато е едва на 16 години и 1 месец. Първоначалната идея за развитието на младежа не е била такава, споделя старши треньорът на Рен Джулиен Стефан:
„Беше пределно ясно, че той [Камавинга] има огромен талант, но, вярвате или не, ние не бързахме да го включим в първия отбор. Само че идва момент, в който осъзнаваш, че не е нужно да се чака повече, защото самият футболист е готов, а и ще допринесе много на отбора, дори в Лига 1.“
Дебютът на Едуардо идва през април 2019 и от тогава 17-годишният полузащитник има 52 мача на клубно ниво зад гърба си. През изминалия шампионат Камавинга е взел участие в 25 от общо 28-те двубоя на Рен във френската Лига 1. Сега младокът ще има възможност да покаже таланта си на най-голямата възможна сцена- Шампионската Лига. Неговият отбор е в група със Севиля, Челси и руския тим на Краснодар, срещу който Едуардо записа първи 81 минути в „турнира на богатите“.
Що се отнася до национално ниво, Камавинга е имал избор измежду Ангола (родното му място), Конго (родното място на родителите му) и Франция (гражданство). Без много да се чуди играчът на Рен решава да представлява държавата, в която живее от 2-годишен, и записва своя дебют за юношите под 21 години 5 дни след 17-ия си рожден ден. През последната национална пауза пък Едуардо бива извикан в първия отбор на „петлите“, заради положителния COVID тест на Пол Погба. Под ръководството на Дидие Дешан той записва първи два мача с националната фланелка, като в приятелската среща с Украйна отбелязва зрелищно дебютно попадение.
Стил на игра
Доста интересно е решението за това на каква позиция трябва да играе Камавинга. То е дело на Никола Мартине, който е забелязал афинитета на младока да дриблира с топка във всеки един възможен момент:
„От първата тренировка видях неговото желание да вземе топката и да дриблира през защитниците. Правеше го със смущаваща лекота. Често се е случвало да застане пред вратаря и вместо да стреля, да се опита да мине покрай него и да влезе с топката във вратата. Веднъж след като стори точно това ме попита: ‘Мога ли да го направя отново, моля?’. Поради тези причини го сложихме между двете линии, където играе и сега. Той тичаше навсякъде.“
Като полузащитник Камавинга често е натоварен с повече дефанзивни функции, но когато отборът му търси попадение, често може да бъде забелязан в по-предни позиции.
Едно от видните качества на французина е неговата зрялост в дефанзивен план и цялостно разбиране за играта- знае точно кога да пресира противникови състезатели, осуетявайки техните опити да изнесат топката, без да оставя зоната си напълно непокрита. Тези негови успешни действия се случват средно 7.99 пъти на мач. Несъмнено обаче неговото най-добро качество, когато става въпрос за защита, е умението му да отнема топката. Най-често Камавинга връща обратно владението на топката около десетия метър от наказателното поле. За изминалия шампионат той има средно 8.7 отнемания за 90 минути, като 4.7 от тях са постигнати чрез успешни шпагати. Същевременно рядко допуска грешки, които водят до удари на противников играч (0.09).
Друго негово важно качество са успешните му подавания и визия за играта. За сезон 2019/20 в първото ниво на френския футбол Едуардо успява да постигне изключителен процент на точни пасове (37.6 от 42.1 или 89.2%). По този показател той се нарежда в топ 5 на най-добрите подавачи в Лига 1. Най-честите му подавания са с дължина между 5 и 25 ярда (29.3) и имат точност от 90.1%, но е важно да се отбележи, че дългите му пасове (11.9), надвишаващи 25 ярда, са дори още по-акуратни (90.6%). Личи си също и процентът на успешни пасове в предни позиции (76.3%), като една немалка част от тях са най-трудните за изпълнение, а именно- между линиите на отборите.
Последно ще насочим вниманието ви към уменията му със и без топка. Французинът е сравнително висок (1.82см), като паралелно с това доста слаб (68кг), което му помага както във въздушните дуели, които печели в 52.3% от случаите, така и в моментите, в които трябва да е бърз и повратлив. На Камавинга, както и почти на всеки себеуважаващ се дефанзивен халф, често му се налага да прави завъртане с топката в свое владение около оста си, което вече е овладял почти до съвършенство. Едуардо има добър усет за позициониране и, ако има празно пространство пред себе си, не се свени да тръгне самостоятелно напред, като за миналия сезон има 77.8% успешни дрибъла на мач. Още нещо, което си струва да се отбележи, е, че полузащитникът често успява да си печели тактически нарушения, като средно бива фаулиран по 2.4 пъти на 90 минути.
Пол Погба или Тимуе Бакайоко?
Уменията и качествата, които притежава Камавинга, карат доста специалисти да го оприличават на неговия световно известен сънародник Пол Погба. Въпросът, който седи пред талантливия полузащитник, е дали ще успее да задържи тази прекрасна форма от изминалия сезон, или ще се окаже поредното чудо за един ден и ще последва пътя на друг свой сънародник, който никак не беше постоянен в представянията си – Тимуе Бакайоко.
