Нуждаеше ли се Бетис от раздялата с Кике Сетиен

Нуждаеше ли се Бетис от раздялата с Кике Сетиен

   Привържениците на „Реал Бетис“ са известни с философията си „Viva er Beti manque pierda” или в превод от андалусийски диалект: „Да живее Бетис дори и да губи“. Първоначално идеята на феновете е да засвидетелстват безрезервната си подкрепа към отбора и да уверят футболистите, че има далеч по-важни неща от резултатите. Това мото постепенно прераства в един специфичен манталитет, при който загубата наистина не се счита за особена трагедия и дори има своя чар. Съществува обаче и една общочовешка пословица: апетитът идва с яденето.

   Именно това се наблюдава в последните години сред почитателите на тима от Севиля. Те искат все по-добри резултати предвид позитивното развитие на клуба. Заради това в течение на сезона се засилваха критиките към старши треньора Кике Сетиен. Според много хора той не постигаше желаното. И в крайна сметка преди броени дни той обяви, че няма да продължи работата си в клуба. Дали обаче това е правилното решение и дали „бетикос“ няма да съжаляват?

   Наставникът пристигна на „Бенито Виямарин“ преди две години. Преди неговото идване „Бетис“ се беше утвърдил като един от лъкатушещите отбори в Примера и дори заприличваше на т.нар. асансьори с две почти последователни изпадания. Положение, което не отива на отбор от такъв ранг. През сезон 2016/17 „Бетис“ завърши на 15-то място, не постигна нищо значимо и в турнира за Купата на Краля и като цяло остави зад гърба си пореден сив сезон.

   Преди началото на сезон 2017/18 ръководството подписа с новия наставник Кике Сетиен. Като спортен директор пък се завърна Лоренсо Сера Ферер. Завършено беше и разширението на стадиона и „Бетис“ вече разполагаше с четвъртото най-голямо съоръжение в страната и съответно можеше да разчита на още повече приходи. Андалусийците бяха дейни и на трансферния пазар, за да подсигурят изпълнението на новия си проект. Единственият ключов играч, който напусна бе Дани Себайос в посока Мадрид, но пък свежите пари от продажбата му спомогнаха подсилването на състава.

   Привлечени бяха Хави Гарсия, Андрес Гуардадо, Серхио Леон, Зуахир Федал, Виктор Камараса, Кристиян Тейо, Рияд Будебуз. Под наем дойдоха Жорди Амат, Жоел Кемпбъл и Антонио Бараган. В отбора пък се завърнаха опитния голмайстор Рубен Кастро и една от настоящите млади звезди на испанския футбол – Фабиан Руис. Сетиен посегна и към дублиращия отбор – Франсис, Жуниор Фирпо, Лорен Морон... всичките, оказали се качествени млади играчи.

   Още в първите месеци Кике Сетиен успя да наложи стила си. „Бетис“ упорито излизаше с почти еднаква нагласа във всеки мач, без значение срещу кого. Но тъкмо така се гради постоянен облик. Той от своя страна беше типичния за Сетиен– рисков, но атрактивен.

   Ключово при него бе задържането и обработването на топката. То почваше още от защитата. Ето защо централни бранители станаха Айса Манди и Зуахир Федал, които имат опит и като бекове. И двамата не се отличават с кой знае каква стабилност в отбрана, но умеят да изнасят добре. Крайните защитници Бараган и Дурмиси също са хора с афинитет към атаката. Отделно и Хави Гарсия се връщаше дълбоко, за да помага с изграждането на атаките. Дори стражът Адан трябваше да свикне, че ще му се налага по-често да играе с крака. Напред пък се разполагаха хора като Руис, Гуардадо, легендата Хоакин, Тейо, Камараса, Будебуз и Серхио Леон. Всеки от тях може да играе на няколко позиции и да предлага достатъчно движение и дълбочина в нападение. Дори срещу настъпателната преса на водещите отбори хората на Сетиен не се отказваха от високо изнесената защита, постепенното изнасяне на топката, задържането ѝ и постоянното движение на играчите в празните пространства.

   Този „нов Бетис“ ясно показваше, че ще е фактор в първенството. Още през септември „Бетис“ постигна победа с 1:0 на „Бернабеу“. По-късно „зелено-белите“ успяха да прекъснат и черната серия срещу големия съперник - „Севиля“ след зрелищен успех с 5:3 на „Санчес Писхуан“. Новият стил на игра направи мачовете на „Бетис“ изключително атрактивни за неутралния зрител. Бележеха се много голове и то по красив начин. Подходът обаче предполагаше и допускането на повечко грешки. Често „Бетис“ губеше топката и тя се озоваваше в краката на противников играч, който имаше цялото пространство на света пред себе си. Затова и допуснатите попадения не бяха никак малко. Във въздуха над „Виямарин“ обаче витаеше една позабравена надежда. Усещаше се, че този отбор може да постигне нещо повече.  

   През зимния трансферен прозорец Сера Ферер и Сетиен взеха мерки и относно защитата. В отбора пристигна испанският национал Марк Бартра. Още едно събитие, което показа, че „Бетис“ израства като клуб и вече има нужната основа, за да привлича подобни играчи.

   Вторият полусезон се оказа още по-успешен и „Бетис“ в крайна сметка завърши на 6-то място, като дори успя да изпревари „Севиля“ за пръв път от 5 години. Това класиране донесе и участие в Лига Европа. Една също отдавна позабравена емоция за феновете.

   През лятото клубът продължи да надгражда. Финансовото състояние се подобряваше досущ като резултатите, а с това пристигаха и все по-класни състезатели. Привлечени бяха хора като Серхио Каналес, Жоел Роблес, Пау Лопес, Такаши Инуи, Джовани Ло Селсо, Сидней и Уилям Карвальо. Антонио Бараган пък бе откупен за постоянно. Все играчи с доказана класа. Показателно е, че „Бетис“ успя да се пребори за подписа на португалския национал Карвальо, към когото интерес имаха дори водещи английски тимове. По-късно през зимата купен бе и обещаващият мексикански талант Диего Лайнес.

   Разбира се няколко души напуснаха. Най-вече по-ненужни или престарели футболисти, но също така Дурмиси, Адан и Пецела. Големият изходящ трансфер обаче беше този на Фабиан Руис. След чудесния сезон на младия плеймейкър, „Наполи“ плати 30млн., за да го притежава в редиците си.

   През наскоро завършилия сезон Кике Сетиен продължи да налага философията си. Още в третия кръг дойде нов успех с 1:0 в Севилското дерби. „Бетис“ постигна победи над „Атлетико“ и „Реал Мадрид“ (отново на „Бернабеу“), както и знаменит успех с 4:3 на „Камп Ноу“. В този мач „бетикос“ надиграха „Барселона“ по начин, по който малко отбори са го правили на този стадион. Повечето проблеми обаче идваха срещу отборите от средната и долната част на класирането, които вече играеха по-затворено срещу този съперник. Така в края на сезона „Бетис“ се озова на 10 място и остана извън ЕКТ, което определено може да се счита за провал предвид селекцията.

   В Лига Европа обаче „Бетис“ уверено преодоля група с „Дюделанж“, „Милан“ и „Олимпиакос“, записвайки престижна победа с 2:1 на „Сан Сиро“. След това „зелено-белите“ отпаднаха от „Рен“ с общ резултат 4:6. Да, „Бетис“ бе считан за фаворит, но да отпаднеш от френски отбор е повече от нормално и сякаш негодуванието сред фенове и медии бе малко преувеличено.

   „Бетис“ достигна и полуфинал за Купата на Краля, където отпадна в равностойна схватка с „Валенсия“. Уви, и този успех остана в сянката на незадоволителните резултати в шампионата.

   От ден на ден все повече хора призоваваха Сетиен да напусне. Според много от специалистите и феновете той показваше излишно твърдоглавство, не желаейки да променя подхода си към мачовете. Феновете се дразнеха най-вече на неточностите в защита и твърдяха, че е абсурдно да искаш от хора като Федал, Манди и Бартра да започват атаките. Проблемна се оказа и липсата на изявен нападател.

   И да, в това има логика. Може би е факт, че идеите на Кике Сетиен са по-подходящи за отбор с още по-големи ресурси и класни играчи. Пренебрегва се обаче фактът, че на „Бетис“ отдавна не се бе налагало да играе в Европа. Отборът стигна далеч и в турнира за Купата. Което сякаш логично доведе до известен срив в първенството.

   Истината е, че Кике Сетиен пое един средняшки отбор и в рамките на само два сезона го изведе до шесто място, участие в Лига Европа, полуфинал за Купата на Краля и някои исторически победи. „Бетис“ придоби разпознаваем и много атрактивен облик и започна да привлича все по-доказани имена. С още един по-качествен бранител и един изявен реализатор, през идния сезон „Бетис“ може би наистина щеше да се бори за място в ШЛ, каквото бе и желанието на феновете. Защо не?

   Сега обаче клубът трябва да търси нов наставник, който тепърва да налага своите виждания. Да се надяваме, че „Бетис“ няма да последва съдбата на „Лас Палмас“ след тогавашното напускане на Сетиен.


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар