Книгата на Теодор Борисов „Как цар футбол презве България“ (изд. "Българска история") е една смела заявка за завръщане на футболната литература на мода. Изключвайки биографичния жанр, напоследък не се намират чак толкова издания, посветени на великата игра, а още по-малко такива, които са създадени в резултат на дълбок анализ и изследване. Авторът е използвал различни архиви, включително множество български и чуждестренни издания, за което свидетелстват и любопитните детайли на всяка от 50-те истории в книгата.
„Как цар футбол превзе България“ замества сухата статистика и факти, като акцентира по-скоро върху случващото се извън терена и как то влияе върху развитието на футбола – например смяната на политическите режими, или отделни решения на ръководителите на дадени клубове, функционирането на БФС като цяло. Обхванат е достатъчно широк спектър от теми – от появяването на първата футболна топка в различните градове, през първите чужденци в родния футбол, че и до развитието на националния отбор от времената, когато са пътували в третокласни вагони, до бронзовите медали на Световното в САЩ.
Книгата е доста ценен източник за футбола преди 9 септември 1944 г. Доста малко се говори за устройството на тогавашното Държавно първенство и различните регионални дивизии, както и за турнира за Царската купа. Впечатлява тогавашното развитие на локално ниво, макар играта да е далеч от професионализма, а спонсорите предимно да осигуряват екипировка и просто условия за практикуване на спорта. Авторът е успял да акцентира и че дори тогава България има своите успехи – двукратен носител на Балканската купа, както и играчи с международен опит като Лозан Коцев (Лозана), Михаил Лозанов (Байерн Мюнхен), малко по-късно Стефан Божков и Божин Ласков в Чехословакия.
Проследени са теми като договорените мачове, развитието на съдийството и даже колоритния начин, по който тогавашните футболисти са организирали своите сватби. Читателят открива, че сякаш тези неща винаги ги е имало и комерсиализацията не е виновна за тяхното съществуване. Дори през „развития социализъм“ далаверите не са изключение и доста отбори получават подкрепа от областното управление под масата. При първите трансфери в чужбина също се намират „заобиколки“, за да може държавата да не прибира почти целите заплати на футболистите. Така в началото на 80-те години Ваньо Костов сключва брак с португалка и става местен поданик, като така не получава заплатата си от българското посолство, а директно от клуба.
Прави впечатление, че четивото комбинира доста популярни случаи (Офертата на Милан за Георги Аспарухов, Финалът на Купата на България през 1985 г.) с малкоизвестни факти (гостуването на Спартак Москва в България през 1940 г., футболът в Добруджа, когато областта е част от Румъния). Така дори най-запознатите с футболната ни история има с какво да бъдат изненадани и да научат нещо ново – било то за „недъзите в българския футбол“, или „трите национални катастрофи“ в края на 80-те години.
„Как цар футбол превзе България“ е един добър повод да си припомним, че невинаги ситуацията в родния футбол е била трагична и наравно с паденията е хубаво да знаем и успехите от далечното и близкото минало. Теодор Борисов е успял да напише една разножанрова книга, подходяща както за любителите на футбола, така и за тези, които по-скоро го разглеждат като социокултурен феномен на фона на историческите събития.
