Отживелица ли е "Златната топка"?

Отживелица ли е "Златната топка"?

 Всяко връчване на приза "Златната топка" от списанието France Football неизменно е придружено и от завидна доза противоречия и караници. Феновете рядко са на едно мнение за това кой е най-добрият играч за годината. В днешната статия обаче, ние няма да правим аргументи "против" или "за" настоящи или предишни кавалери на Златното кълбо, а вместо това ще се опитаме да направим мета анализ за цялостния смисъл на наградата и да разсъждаваме доколко всъщност е правилно да се връчва индивидуално отличие в отборен спорт.

France Football е просто медия

 На първо място трябва да отбележим, че France Football е просто още една спортна медия. Да, наясно сме с факта, че седмичното списание е престижно и има зад гърба си богата история, която започва през далечната 1946 г. Публикацията се отличава със задълбочени анализи, ексклузивни интервюта и завладяващи статии. Това обаче не променя факта, че те не са официален футболен орган. Ако "От Засада" реши да дава годишна футболна награда, поне на хартия, тя би имала същата тежест.

 Разбира се, за известно време ФИФА реши да слее своята награда за най-добър играч със "Златната топката" (2010-2015), придавайки някаква официална форма на приза, но в последствие този брак бе разтрогнат.

Гласуващите са хора

 Очевиден факт, но трябва да се отбележим, че гласуващите за "Златната топка" са хора и като такива е трудно да избягат от личните си пристрастия, убеждения и нерационални решения. До 2007 г. само най-уважаваните журналисти от различните страни бяха канени да гласуват за новия кавалер на отличието, но след това право на глас получиха националните треньори и капитани. На хартия, това решение би трябвало да подобри процеса, но в реалността го влоши. Футболните хора, водени от лични приятелства и пристрастия, вместо да внесат професионална перспектива, по-често гласуват за съотборниците си. Ето и няколко примера, които нагледно ще ви покажат колко абсурден бе вотът през различните години.

 През 2012 г. Лео Меси гласува за Серхио Агуеро (аржентинец), Шави и Иниеста (съотборници в Барселона). Запитан защо не е включил Роналдо във вота си, той казва следното: "Би било глупаво да не смяташ Кристиано Роналдо за един от най-добрите. Но помислих, че това са играчите, за които трябва да гласувам."

 Вотът на португалският му антигонист не е по-различени. През следващата година той номинира Фалкао, Гарет Бейл и Месут Йозил. Това не са изолирани случаи, на практика всяко година наблюдаваме сходни пристрастия (и тънки сметки) във вота на повечето национални треньори и капитани.

 Веднъж Йоахим Льов например отказва да пусне вот, тъй като не желае да разкрива кой от петимата номинирани немци е най-добър, за да не развали хармонията в състава си.

 При журналистите нещата не са много по-добре. Избраникът от Шри Ланка Хафиз Марикар съставя наистина необясним списък от играчи, които смята, че са каймакът на футболния свят за 2019 г. Неговият номер 1 е Трент Александър-Арнолд, последван от Пиер-Емерик Обамеянг и Антаон Гризман.

 Представителят на Камерун пък не крие пристрастията си към Ливърпул. Неговият топ е съставен само от играчи на "червените": Ван Дайк, Салах, Мане, Алисон, Александър-Арнолд.

 А журналистът, избран от Того, Матияс Аиена пък поставя Уго Йорис в топ 3, въпреки че френският страж записва едва 8 чисти мрежи за разглеждания период.

Индивидуално отличие в отборен спорт?

 Не на последно място по важност, трябва да отбележим факта, че е абсурдно да се връчва индивидуално отличие в колективен спорт. Колкото и гола да вкара даден нападател, отборът му няма да печели, ако играе без вратар или защитници например. Всеки пост е важен и за всеки пост са ключови различни качества. Така например един "разбивач" в центъра от типа Дженаро Гатузо или Едгар Давидс не притежава финеса с топката, която имат футболисти като Зидан или Пирло, но пък без техните умения отборът им би рухнал в халфовта линия. Нима техният труд е по-малко важен или значим? Същото важи за бекове, вратари и прочие. Разбира се, France Football са посочили критерии, на база на които се избират най-добрите играчи, но те често са пренебрегвани и сами по себе си не са добре дефинирани. Ето ги и тях:

  1. Индивидуално и отборно представяне през годината.
  2. Класа, показана от играча (талант и феърплей).
  3. Цялостна оценка за кариерата му.

 В реалността обаче, всички знаем, че най-големите критерии са добър маркетинг, вкарани голове и добро представяне на Световното първенство.

Нашата алтернатива

 След всичко написано дотук, ние бихме предложили наградата в този ѝ вид изцяло да бъде разтрогната и вместо това да се връчват "Златни топки" за всеки пост - "Вратар на годината", "Централен защитник на годината", "Бек на годината", "Крило на годината", "Полузащитник на годината" и "Нападател на годината". Изборът им да бъде скрепен със завидна доза статистика. С модерните технологии, това не е невъзможно. Сайтове като WhoScored така или иначе предоставят в края на всеки сезон своя отбор от най-добри футболисти според изключително детайлна статистика, базирана на различните тънкости за всеки пост. Ето например тимът за сезон 2019/2020 г. :

 По пример на награждаването за "Златната обувка" на ФИФА, може да се вземе под внимание трудността на първенството, в което играят отделните футболисти, а също оценката им да се умножава по определен брой точки за всеки спечелен трофей.

Пример:

  • Купа (x1,5 т.)
  • Лига Европа (x2,0 т.)
  • Първенство (x3,0 т.)
  • Шампионска лига (x5,0 т.)
  • Континентален межународен турнир (x6,0 т.)
  • Световно първенство (x7,0 т.)

 Към крайния резултат може да се включат и точки от вота на журналистите, за да не се пренебрегва напълно човешкият елемент. Така също смятаме, че наградата трябва да е сезонна, а не годишна. В сезоните, в които има международен футболен турнир, вотът ще се състои след неговото приключване.

 Идеята на всички тези промени е по-голяма футболна справедливост за тежкия труд, който показват на терена най-добрите футболисти за всеки сезон и избиране на метод, който ще задоволи тях и феновете, без да е подчинен на маркетинг кампании и лични пристрастия.


Гласували: 7, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ще бъде ли полезен „хърватският вариант“ за efbet Лига?
Кой е "психически силен" за Моу?
Новото име в Европа: Антони
Полевите играчи с най-много минути за 2021г.
Рубен Аморим - поредната перла от новото поколение млади треньори
Човекът-отбор: Лудата история на Джеферсън Луис
Какво се случи с Филипе Коутиньо?
Как разкъсваният от проблеми Райо изумява футболна Европа
Япония - страната на изгряващите таланти
Източните варвари срещу западните джентълмени
Доменико Тедеско - неразбраният гений от Росано
Моу и Рома: старата песен на нов глас
Мартин Петров попадна в престижна класация
Трима вратари, които се разминаха със "Златната топка"
Незаменимите в Бундеслигата - Част I
Барселона и контузиите - една мъка без край
Защо Ралф Рангник?
Истинската причина зад успеха на хърватския футбол
Най-резултатните 11 в историята на Шампионската лига
Чистите мрежи на 21-ви век