Показва ли трансформацията на Манчестър Юнайтед, че методите на Жозе Моуриньо са отживелица?

Показва ли трансформацията на Манчестър Юнайтед, че методите на Жозе Моуриньо са отживелица?

 През 1972г. в кината по цял свят излиза филм по книгата на Марио Пузо, който, разбира се, носи същото име. “Кръстникът” е режисиран от Франсис Форд Копола и с бюджет от едва 7 млн. долара носи приходи от над 250 млн. В добавка към това лентата печели “Оскар” за “Най-добър филм”, “Най-добър режисьор” и “Най-добър актьор в поддържаща роля”.



 След него Форд Копола режисира “Апокалипсис Сега” и следващите две част на “Кръстникът”. След подобни успехи, трябва да се запитаме какво точно се случва с неговата кариера? Знаете ли, че в 30-те години след последната част на мафиотската си сага, той е режисирал цели 7 филма и се обзалагаме, че огромна част от масовата аудитория не може да назове нито един от тях? “Тетро” говори ли ви нещо? А “Туикст”?

 Това, което се опитваме да кажем с този кратък разказ е, че дори и на най-великите хора в дадена индустрия се случва да изостанат от време си и дори да изпаднат в забвение.

 Точно такъв изглежда, че случаят с Жозе Моуриньо, който някога имаше аурата на непобедима фигура, която бе толкова безпощадна, че нито нападките на сър Алекс Фъргюсън в медиите, нито призивите за запазването на романтика в играта на Арсен Венгер, не успяха да прегънат. Контрастът с Челси на Моу, спечелил титлата с 95т. от сезон 2004/2005, е виден в сравнение с Тотнъм 2019/2020 на същия наставник. Срещу Борнемут “шпорите” записаха 0 точни удари за 90 + 12 минути игра! Това е почти същият състав, който през миналия сезон достигна финал в Шампионската лига и вкара 4 гола на Манчестър Сити и 3 на Аякс.

 В същото време бившият клуб на Специалния Манчестър Юнайтед бележи гол след гол и дори се превърна в първия тим, спечелил 4 поредни двубоя с 3 или повече попадения във Висшата лига. Под ръководството на Оле Солскяер “дяволите” дори се разписаха 46 пъти в последните 17 двубоя и допуснаха топката в мрежата си едва 6 пъти. И да, най-вероятно Оле няма да успее да донесе трофей във втория си сезон, както Жозе го направи и дори има добър шанс да пропусне класиране в Шампионската лига, но никой фен не може да отрече, че отново е забавно да гледа Манчестър Юнайтед. Отборът е бърз, енергичен и практикува атакуващ стил, който носи истинска наслада дори за неутралните фенове. А понякога това топли душата повече от коя да е спечелена Купа на лигата или Купа на Ф.А.

 Погледнато в перспектива Моуриньо имаше едва две наистина силни постижения като мениджър на “червените дяволи” и малко по-късно ще коментираме всяко от тях, но първо нека да опитаме да разнищим принципите и философията му, за да се опитаме да разберем дали наистина той и методите му са по-голяма отживелица от Bing Search.

Тактически възгледи

В своята книга за живота на Жозе, испанският журналист Диего Торес извежда седем ключови елемента в стила на португалския наставник. Те са, както следва:

1. Двубой се печели от отбора, който прави най-малко грешки
2. Играта е в полза на този, който успее да накара съперника да греши повече
3. При гостуване, винаги е по-добре вместо да се опитваш да надиграваш опонента си, да се опитваш да го накараш да сбърка
4. Който владее топката има по-голям шанс да направи грешка
5. Който сдаде владението на топката има по-малък шанс да сбърка нещо
6. Който тим владее топката, се страхува
7. Ако не си в притежание на топката, не се страхуваш и това те прави по-силен

 От тези методи можем добре да извлечем, че прагматизмът на Моуриньо не познава лимити. Представете си някой като Йохан Кройф да смята, че отборът ти трябва да се страхува, ако владее топката. Моу веднъж дори вербално изразява есенцията, която го дефинира като треньор:

 “Във футбола има много поети, но те рядко печелят трофеи.”

 Да, целият този манталитет и контраатакуващ футбол работеше добре в началото на века, когато дефанзивната игра сякаш доминираше. Всички помним скучноватия италиански финал на Шампионската лига през 2003г. или пък Световното от 2006, където Италия стана Световен шампион, а “Златната топка” бе дадена на бранителя Фабио Канаваро.

 В последните над 10 години със сигурност вълната от промяната в доминращия стил не може да се отрече. В любимия ни спорт навлязоха иновативни мениджъри като Юрген Клоп, Пеп Гуардиола, Зинедин Зидан и други. Техният стил диктува висока преса, скрепена с бързи защитници, които умело знаят как да заложат капан за засада. Отбори като тези на Моуриньо, които стоят прибрани в собствената си половина, чакат грешка от съперника и разчитат на контри със сигурност стават жертви на модерния футбол. Ако хвърлим едно око и на клубните шампиони на Европа откакто Интер Милано, воден от именно от Жозе, стана шампион, ще открием, че едва един тим е триумфирал благодарение защитната си игра - този на Челси през 2012г. Останалите клубове, които със сигурност изповядват атакуваща философия, са Байерн Мюнхен, Барселона, Реал Мадрид и Ливърпул.

 Показателите на Тотнъм Хотспър под ръководството на Моуриньо безспорно не са от най-обнадеждаващите. Откакто той пое отбора през декември 2019г., “шпорите” са записали 31 двубоя (във всички турнири), като от тях са спечелили 13 и са загубили 11. Головата разлика е 49:45. Те са девети във Висшата лига и най-вероятно ще пропуснат класиране в Шампионската лига.



Подходът към играчите

 Друг аспект от модерната игра, в която Жозе Моуриньо изглежда изостанал, е начинът, по който той се държи със собствените си играчи. Без значение дали му харесва или не, днешните футболисти са с далеч по-крехка психика и трудно се поддават на публична критика. Да, може би играчи като Дрогба или Тери биха се мотивирали, след като наставникът ги разкритикува в пресконференцията си след загуба, но едва ли можем да очакваме същото от някой като Пол Погба или Люк Шоу.

 За психичното състояние на отборите му със сигурност не помага и фактът, че те са принудени да работят в константно състояние на война срещу медии, други клубове, управленски органи и всеки друг, който каже или напише една дума срещу тима, воден от Жозе Моуриньо. В краткосрочен план отбор, намиращ се вечно под обсада, може да е мотивиран да успее, но след сезон или два играчите са изцедени психически.

Постиженията на Жозе в Манчестър Юнайтед

 И така достигаме и до двата най-големи триумфа на Моуриньо като мениджър на Манчестър Юнайтед - спечелването на мини-требъл (Къмюнити Шийлд, Купа на Лигата, Лига Европа) в първата си година и завършване на второ място във втората.

 В първия си сезон начело на “дяволите” Жозе правилно усети, че в съблекалнята липсват големи характери и именно затова привлече Златан Ибрахимович и Пол Погба (за рекордна сума). В дефанзивен план той добави Ерик Бейли.

 В лигата отборът завърши на разочароващото шесто място, но това донякъде е компенсирано от спечелването на Купата на лигата и Лига Европа. Неприятната истина за Моу обаче е, че този европейски трофей бе завоюван с известна доза късмет. Ето съперниците, които “дяволите” срещнаха по пътя до финала - Сент-Етиен, Ростов, Андерлехт и Селта Виго. “Червените” достигат елиминациите, след като завършват втори в група с Фенербахче, Фейенорд и Зоря Луганск.

 Наистина не целим да омаловажаваме европейската титла на Жозе, но дори и най-върлият му привърженик трябва да признае, че отбор, който плаща 105 млн. за халф, трябва да се бори с отбори като Барселона и Реал Мадрид за Шампионската лига, а не да крета във второто ниво на европейския футбол и да се гордее с победи над Селта Виго.

 На финала на Лига Европа е победен младият и неопитен отбор на Аякс, който през 2019г. достигна 1/2-финалите на най-престижния клубен турнир, а към днешна дата “дяволите” все още се лутат в Лига Европа.

 През следващата кампания 2017/2018 Моуриньо добави Неманя Матич и Ромелу Лукаку към състава си за общо 120 млн. евро и надеждата бе, че най-после “дяволите” ще се върнат в борбата за титлата. Техен най-голям съперник? Манчестър Сити, воден от абсолютния футболен антагонист на Моу - Пеп Гуардиола.

 И двата отбора започват силно сезона. Манчестър Юнайтед записва 4 победи в първите си 5 двубоя и общо взето тогава за последно изглежда като реален претендент за титлата. Скоро следва спад във формата и крайна сметка “гражданите” триумфират с комфортна преднина от 19 точки пред “червените дяволи”. Честно казано и стилът на Юнайтед не е особено вълнуващ за феновете. Отборът бележи едва 68 попадения. За сравнение Сити вкарват 106, Тотнъм и Арсенал по 74, а Ливърпул - 84. В края на кампанията никой не говори за тактическите иновации на Моуриньо или за това как Юнайтед изглеждат като отбор, който на косъм се е разминал с титлата. Истината е, че под Моу нямаше такива иновации. Той самият купи Пол Погба, но не беше сигурен как да нагласи тактиката, че да използва качествата му по възможно най-оптималния начин. Същото важи за Бейли и Лукаку.

 В началото на тази статия направихме сравнение с един режисьор, който отдавна е изостанал от колегите си и за когото най-добрите моменти изглеждат далеч в миналото. Дали това не е и участта, която е отредена на Жозе Моуриньо? За него последният наистина знаменит сезон бе 2014/2015, когато той направи Челси шампиони, но дори и от този отбор той бе уволнен през следващата година, след като бе достигнато абсолютното дъно - на точка от зоната на изпадащите. Нашата прогноза е, че времето на Моуриньо в Тотнъм ще е кратко и той ще продължава да се лута от клуб в клуб, разчитайки на стара слава и отминало величие. За добро или лошо, “Ерата Моуриньо” във футбола изглежда отминала.


Гласували: 8, рейтинг: 4.5

Добави коментар

Препоръчано за вас

Трябва ли правилото за гол на чужд терен да отпадне?
Йон Дал Томасон – От скромното момче от Копенхаген до златната резерва на Карло Анчелоти
Китайската реалност: Петима футболни гении, които твърде млади заминаха за Китай
Дебат: Кой се справи по-добре през сезона - Оле Солскяер или Франк Лампард?
Да сравним три страхотни английски бека: Уан-Бисака, Александър-Арнолд и Джеймс
Съвременната футболна бизнес политика – най-добрите отбори, създадени през XXI век
8 смислени промени, които веднага ще превърнат футбола в по-добра и справедлива игра
Осемте играчи от академията на Челси, които бяха освободени през 18-19: Къде са те сега?
Адебайо Акинфенва – най-силният футболист на Земята
Падението и трагичното настояще на Стяуа Букурещ
Мондиал на Балканите - истинска възможност или поредната химера? (II част)
Мондиал на Балканите - истинска възможност или поредната химера? (I част)
Обрати в Серия А: Италианска афера - бизнес или чиста случайност?
Ново начало: Дългоочакваните завръщания и дебюти през идния сезон 2020/21
Технологиите и футбола: Новата топка на Nike обещава революция в спорта
5 алтернативи на Джейдън Санчо за Манчестър Юнайтед
Лятото на 2014: последният силен трансферен прозорец за Барселона?
Манчестър Юнайтед ли е най-дузпаджийският отбор в последното десетилетие?
Талантите, които проспаха престоя си в Байерн
Чистилище за таланти - как Наполи обрече собствената си школа