През последните няколко години все по-усилено се проучва връзката между играта с глава и последвалите невродегенеративни заболявания на мозъка в напреднала възраст. През 2019г. професор Уили Стюърт доказа, че е с около 3,5 пъти по-вероятно бившите футболисти да развият деменция от останалите хора, когато остареят.
Новите проучвания обаче са още по-категорични, че най-голям е рискът за играчите, които се подвизават в отбраната. За тях вероятността да страдат от заболяването е до 5 пъти по-голяма, отколкото на обикновените хора. Само за сравнение, при нападателите цифрите показват, че е 3 пъти по-вероятно да се разболеят, а при вратарите няма никакъв завишен риск да развият деменция в сравнение с другите хора.
Според Университета в Глазгоу, чието проучване е спонсорирано от Футболната Асоциация и Асоциацията на професионалните футболисти, рискът се покачва и спрямо продължителността на кариерата. Въпреки развитието на технологиите и методиките, с които се третират футболни травми в областта на главата, няма данни рискът от невродегенеративни заболявания сред футболистите да е спаднал спрямо тези, които са играли през 30-те и тези, които са играли през 90-те.
Професор Стюърт твърди, че е крайно време играта с глава, масово практикувана в по-ниските дивизии най-вече на Острова, да бъде изкоренена от футбола.
"Мисля, че футболистите трябва да са наясно, че продължителната игра с глава заплашва менталното им здраве и завишава риска от деменция. За разлика от останалите дегеративни заболявания на мозъка, за които нямаме представа защо се появяват, сме сигурни, че във футбола този риск е абсолютно предотвратим."
"Можем да спрем това и за да го направим трябва да намалим, ако не да елиминираме напълно, излишната игра с глава. Нима този елемент е абсолютно необходим, за да може да се играе футбол? Или да го кажем иначе: Заслужава ли си да се рискува да се разболееш от дименция, за да играеш футбол?"
"Все още очаквам да видя каквито и да е доказателства, че играта с глава е полезна за теб. Футболът като цяло, е полезен, намалява риска от рак и проблемите, съврзани със сърцето, но броят на бивши играчи с деменция е толкова голям, че не виждам каква е ползата от нея." - заявява професор Стюърт пред ВВС.
Проучването идва едва седмица, след като Футболната лига публикува препоръки за ограничаване на играта с глава при професионалистите и аматьорите по време на тренировка. По-рано пък бяха въведени различни ограничения за игра с глава в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия при юношите.
От следващия сезон професионалните играчи ще имат право да играят с глава до 10 пъти по време на тренировка, като това ще включва намесите им общо при центрирания, подавания от корнери и пряк свободни удари, докато при аматьорите ограничението ще е до 10 удара с глава на седмица.
Твърденията, че статистиката на професор Стюърт се базира на "предположения и догадки", го кара да е критичен към скептиците. Така например Шотландската футболна асоциация реши да изработи препоръки за играта с глава едва след последното проучване.
"Няма как да твърдим, че 10 удара с глава ще намалят главоломно риска от развиване на деменция. Футболната асоциация базира своите препоръки на анализи на мачове. Това е все едно да стоиш до магистралата и да предполагаш с каква скорост се движат колите. За да установим дали ограничаването до 10 удара с глава ще внесе някаква промяна, трябва да изчакаме 30-40 години..." - казва Стюърт.
Професорът твърди, че проучванията му са базирани на здравните картони на 8,000 бивши футболисти, сред които има такъв брой заболели от деменция, колкото има сред 23,000 обикновени хора. Този проблем обаче е глобален и далеч не засяга само играчите във Великобритания.
"Вероятно професионалните футболисти, с подкрепата на медицинския персонал в клубовете, ще продължат да поемат риска и да не променят начина си на игра. Само че при младите играчи можем да започнем да говорим за футбол без игра с глава. Да чакаме ли 30 или 40 години, за да видим разликата? Или да приемем, че доказателствата, които имаме, са достатъчни, за да започнем да мислим как да направим излишната игра с глава отживелица в този спорт? Мисля, че изборът е ясен." - завършва професор Стюърт.
Напомняме, че на Острова огромна част от бившите футболисти страдат или направо умират от деменция. От мозъчни заболявания си отидоха култови фигури като Питър Бонети, Джак Чарлтън, Ноби Стайлс, Били Макнейл и Рей Уилсън. С деменцията се борият легендата на английския футбол сър Боби Чарлтън, както и един от най-великите немски нападатели Герд Мюлер.
