Ако преди две години бяхте казали на феновете на Ювентус, че мениджърът на Наполи Маурицио Сари ще е техният бъдещ наставник, навярно те щяха да ви погледнат с отвращение, последвано от истеричен смях.
Все пак това е същият този Сари, който в последния си сезон в Неапол показа среден пръст на феновете на “старата госпожа”, а пред медиите не спираше да говори как съдийските отсъждания винаги са в полза на Ювентус и как голямата му цел е да се пребори с богаташите от Торино.
Но голямата истина, която неаполитанецът най-после призна пред себе си, а после и публично е, че ако иска да остави дълбока следа в богатата история на футбола, то треньорският пост в Ювентус е най-сигурният начин да постигне това. А фактът, че назначението в Торино ще даде на Маурицио възможност да работи с един от двамата най-велики футболисти за всички времена, само добавят към притегналата тежест на “бианконерите”.
От другата страна, тази на ръководството на Ювентус, назначението на Маурицио Сари също е разбираемо, ако не очаквано. Масимилиано Алегри превърна “старата госпожа” в истински хегемон на Апенините, но в крайна сметка така и не успя да покори своите два големи демона - да спечели европейски трофей и да накара отбора да играе така, че да радва окото на феновете и критиците. Да, г-н Алегри определено е истински тактически гений, но прагматизмът, който е характерен за него, никога няма да му спечели адмирации, запазени за треньори като Пеп Гуардиола или Юрген Клоп.
Тук няма да влизаме в излишни разсъждения дали наистина е имало преговори между Гуардоила и ръководството на “бианконерите”. Ние лично смятаме, че ако сте изпълнителен директор на един от най-големите клубове в света, най-вероятно желаете да наемете един от най-титулуваните наставници. Все пак питането е безплатно. Но така или иначе по една или друга причина испанецът не бе налична опция за торинци през това лято и те решиха да погледнат към следващия най-добър вариант. Под “добър” тук разбираме някой, чийто стил на игра грабва окото и възбужда въображението. И в крайна сметка е взето решението, че именно Маурицио Сари е техният човек. Погледнете само стила на игра, който той постигна с Наполи и изяществото, с което “небесносините” бележат голове:
И тук може би зъбните колела в съзнанието на всеки един фен на Юве започват да се задвижват при идеята за това какво може да стори човекът, изградил този стил в Наполи с далеч по-класни футболисти като Кристиано Роналдо и Пауло Дибала в състава си. Но преди да се опитаме да обясним как това би се случило, нека погледнем към основните елементи от тактическата философия на Маурицио Сари.
Основните принципи на “Сарибол”
Апогеят на специалиста по време на кариерата му с Наполи безспорно бе сезон 2017/2018. Тогава “малките магаренца” завършиха с 91 т. в класирането - нов рекорд за тях. А в сезона преди това, те отбелязаха умопомрачителните 94 попадения. И в двата случая обаче, постиженията не се оказаха достатъчни за да разклатят трона на Ювентус.
Сари така и не спечели трофеи с отбора от Неапол, но адмирациите към него и играчите му са заслужени. По подобие на Ариго Саки, той вярва, че победите на терена трябва да са вплетени с красив стил на игра. За това двата основни принципа в “Сарибол” са търпеливото методично изнасяне на топката (с умело владение) и усърдна преса на противниковите футболсити. Всичко това води до значителен брой отбелзани голове, породени от хипнотизиращи комбинации между играчите на отбора. Предпочитаната постройка е 4-3-3, което преминава в 4-5-1, когато тимът се отбранява.
В атака
Както вече споменахме, тимовете на Сари са свикнали да градят атаките си търпеливо и с поредица от къси подавания. Тук важен момент е вратарят да може да подвава добре по земя и разбира се, двамата централни защитници да са компетентни при изнасянето на топката. Именно такава бе ситуацията с Кулибали и Албиол в Неапол, а ключов за свръзката между защита и халфова линия бе Жоржиньо.
Халфът имаше задачата да се изтегля в задни позиции и да сформира триъгълник с централните бранители. По този начин задържането на топката е почти гарантирано и същинската атака може да започне.
В предни позиции тримата изпълнители на върха на нападението също са с жизненоважна функция за тима, тъй като от тях се изисква много движение без топка и търсене на празни пространства между линиите на съперника.
Да започнем от нападателя - неговите задължения (освен бележенето на голове) включват изтегляне в по-задни позиции, където да участва в граденето на атаките и създаването на опасни положения за двете крила. Дрис Мертенс бе перфектен в тази роля под ръководство на Сари и може да се каже, че една от причините за сравнително неуспешните изяви на Челси под ръководството на италианеца бе липсата на подобен играч в състава на лондончани. Никой измежду Мората, Жиру и Игуиан не притежава нужните качества за да изпълнява задълженията на централния нападател в системата “Сарибол.”
Позицията на крилата в тактиката на Сари също е доста любопитна. Обикновено лявото крило, в лицето на Инсиние, има разрешително да навлиза в полупространствата (мястото от терена между центъра и крилата) и да оперира като скрит нападател. Също така той е подпомогнат от левия бек, на който също е разрешено да навлиза в пеналтерията. От другата страна на терена Наполи са по-консервативни, като там дясното крило и десния бек са инструктирани да се придържат към позициите си.
В защита
Както вече споменахме, агресивната преса е голямото оръжие в арсенала на Маурицио Сари и това определено е един от факторите, които го отличават от Алегри. Отборите на неаполитанеца винаги пресират агресивно и целят да затворят коридорите за подаване по терена. Разбира се, те играят с високо изнесена дефанзивна линия, което им създава проблеми срещу тимове с по-скоростни нападатели. Затова на вратаря често му се налага да играе като “метач”, който се впуска за да избие дълго подаване, пропуснато от защитата. В последния сезон на Сари в Наполи, тимът допусна едва 29 гола.
“Сарибол” в Ювентус
След като разбрахме кои са основните принципи, на които се гради философията на Маурицио Сари, нека да погледнем как те могат да бъдат приложени в Ювентус и съответно какви проблеми ще трябва да разреши бившият банкер за да накара новия си отбор да играе така както той желае.
Кристиано Роналдо
Роналдо е изключително повратлив играч, който може да действа както на крилото, така и в центъра на атаката. Статутът му на мега-звезда и основен голмайстор на отбора на практика гарантира, че той е първото стартово име в състава на Сари. Имайки предвид уменията на Кристиано, може би ще е най-удачно той да бъде поставен на същата позиция, която заема Лоренцо Инсиние в Наполи - левия фланг, където той ще е фалшиво крило.
Все пак трябва да добавим, че когато Сари бе назначен в Юве се появиха информации, че тактикът лично се е срещнал с Роналдо за да дискутира с него новата му позиция. Изненадващо, тя ще е като “номер 9”. Няма как да кажем до колко е вярна тази информация, но ако се окаже истина, това значи, че Кристиано ще трябва да се движи повече вертикално по терена, отколкото хорзионтално и да взима далеч по-голямо участие в атакуващата фаза от играта на “бианконерите”. Това може да е проблем, тъй като Роналдо не е първа младост и не е ясно (34 години) доколко ще може да изпълнява тези нови тактически функции. Допълнителен проблем може да се окаже инструкцията, която Сари задава на всичките си нападатели - да пресират защитниците. Това може да доведе до известни търкания между двамата.
Пауло Дибала
Въпреки завидния брой спекулации от медиите през изминалия сезон, изглежда малко вероятно, че Ювентус ще иска да се раздели с такъв класен футболист и то точно в годините от кариерата му, в които той би трябвало да достига върхова форма. За това другото голямо предизвикателство пред Сари ще е да намери правилния пост на аржентинеца.
За негово нещастие, в любимото 4-3-3 на Маурицио няма предвидена позиция, която перфектно да пасва на ролята на Дибала, чието най-удобно място е пространството зад нападателя. Пауло може да бъде пробван на дясното крило, но фактът, че е левичар, прави този ход рисков и навярно ще се окаже неуспешен.
Друг по-реалистичен вариант е Дибала да заеме позиция в центъра на атаката, в случай, че Роналдо бъде поставен на левия фланг. От там Дибала ще може да прави това, в което е добър - да приема топката, да комбинира със съотборниците си и да създава положения. Разбира се, ще трябва да бележи и по-често, което не бе проблем за него преди идването на Роналдо. За справка, Дрис Мертенс отбеляза 22 попадения, играейки на този пост през 2017/2018.
Миралем Пянич
Друг футболист, който може да се окаже ключов в системата на Сари, е босненският национал Миралем Пянич. Той би бил подходящ кандидат да заеме позицията на Жоржиньо като “номер 6”. Това значи, че именно той ще халфът, който ще трябва да помага за свръзката между защита и халфова линия и усилено да помага при изнасянето и разпределянето на топката от дълбочина.
Други ключови позиции
Очевидно умението за игра с топка в крака ще е много важно за централните защитници. Смятаме, че и Киелини и Бонучи имат нужната сръчност за да се справят в системата “Сарибол”. Но ако все пак се получи така, че Матайс де Лихт се присъедини към Ювентус, то тогава младежът би бил перфектният централен защитник за Маурицио Сари, тъй като холандецът притежава нужната техника и хладнокръвие (90% от пасовите му са точни) за да комбинира с Киелини и Пиянич, но също така е далеч по-бърз и ефективен във въздуха (спечелени 4 въздушни двубоя средно на мач за миналия сезон) от Бонучи. Това ще му позволи да отнема голям брой високи топки и да осигури допълнителна сигурност при високоизнесената дефанзвина линия на отбора.
А що се отнася до състоянието на халфовете може би те могат да бъдат идентифицирани като най-големия проблем на Ювентус. Вярно, че с добавките на Рамзи и Рабио през това лято, отборът се радва на значителна дълбочина и взаимозаменяемост при полузащитниците, но никой от тях не се отличава с умения, присъщи на халфове от световна класа като Лука Модрич или Пол Погба. Разбира се, някои тифози на Юве се надяват, че именно Пол Погба ще се завърне в отбора през това лято, което ще превърне “бианконерите” в непреодолима сила на европейската сцена. Този трансфер, обаче изглежда малко вероятен, тъй като настоящият наставник на Манчестър Юнайтед Оле Гунар Солскяер вчера заяви, че французинът не е за продан. Все пак Оле добре знае, че ако изгуби звездния си футболист, отборът му остава с халфова линия, съставена от застаряващите Хуан Мата и Неманя Матич и недоказаните Фред и Скот Мактомини. Дори отбор като Уулъврхемптън може да се похвали с по-добри полузащитници от изброените. Договорът на Погба изтича през 2021г., което може би значи, че ако е решил да напусне град Манчестър, това по-скоро ще се случи през следващото лято.
Тактическите вариации
.jpg)
Вариант 1: Роналдо в ляво
Тук Роналдо е поставен на лявото крило, а Дибала е централен нападател/фалшива деветка. Бернардески ще е на дясното крило, като от тези тримата ще се очаква да идват голяма част от попаденията за Ювентус.
Вариант 2: Роналдо като нападател
Роналдо е поставен в центъра на атаката, което значи, че най-вероятно Дибала ще бъде пробван на десния фланг. В центъра ще оперират Бентанкур и Рабио, а Пянич ще е разположен зад тях. Може би има вариант Дибала да заеме мястото на Бентанкур като ляв халф, който е изнесен по-напред и ще действа близо до Роналдо.
Вариант 3: Скритият коз в ръкава на Сари
Както виждаме, 4-3-3 може би не е оптимално за настоящата група от играчи. Затова Сари може да се разрови дълбоко в наръчника си със стратегии и да извади 4-3-1-2 от времето си в Емполи.
В такъв случай Дибала най-после ще е на любимата си позиция зад нападателите Роналдо и Манджукич.
По време на периода си в Реал Мадрид, Кристиано се представи силно в схема с още един нападател като партньор, така че и той ще се чувства на място. А Бентанкур, Пянич и Рабио могат да оперират заедно в центъра. Тук обаче Сандро и Де Шилио ще трябва да осигурят ширина по бековете, тъй като в схемата не е предвидено място за крила. Разбира се, Ювентус вече веднъж са играли без флангове по времето когато в клуба се подвизаваха Видал, Погба, Пирло и Маркизио. Също така би било интересно ако Маурицио Сари реши да експериментира с няколко схеми, но всички добре знаем, че това не е в стила му. Най-вероятно, воден от многото си суеверия, той ще заложи на първата схема, с която спечели официален мач и ще държи на нея каквото и да става.
Заключение
Както намеква заглавието на тази статия, от цялата тази ситуация, в която двете страни решиха да се обвържат, по-скоро водени от лична изгода, отколкото от някакво чувство на дълбока любов, може в крайна сметка да се получи нещо магическо.
Ако Маурицио Сари успее да се пребори с всички тактически предизвикателства, които му налага настоящият състав на Ювентус, то тогава клубът може да заиграе футбол, който да плени сърцата и умовете на тифозите по цял свят. А ако тактикът съумее да добави и трета европейска купа във витрината на “Алианц Стейдиъм”, той ще се превърне в истинска легенда на клуба и ще се нареди в елитната компания на треньори като Марчело Липи и Джовани Трапатони. Надяваме се, че поне ще има благоразумието да пропусне да посвети този нов европейски трофей на Наполи.
