От много време насам футболните фенове у нас говорят за лошото качество на родната efbet Лига, която уж се явява елитната дивизия на България. 14 отбора, които първо играят един срещу друг по два пъти, а после дивизията се разделя по така наречения „белгийски формат“ – 6 отбора се хвърлят в битка за титлата и още едно място, водещо в Европа, докато отборите, завършили между 7 и 10 място се борят за място в плейоф измежду първия в тази група и третия (или четвъртия, в случай, че някой измежду първите три отбора вземе Купата на България), а последните четири отбора се борят за оцеляване. Наистина объркващ формат, но истината е, че малко или много дава резултат, тъй като се наблюдават по-равностойни сблъсъци и има по-голямо напрежение за титлата и местата, водещи в Европа… за първото обаче няма почти никаква борба, тъй като Лудогорец от 2012г. насам си осигурява трофея почти безпроблемно, освен в първите два сезона, когато "орлите" измъкна титлата в последния кръг в директен сблъсък срещу фаворизирания ЦСКА, и през 2013г., когато Левски сътвори чутовен гаф насред стадион „Георги Аспарухов“ и изпусна сигурна титла срещу Славия. През 2018/19 ЦСКА се опита да спре сравнително слаб Лудогорец, като шампионът се реши в последния кръг.
Въпреки всичко, феновете са недоволни. Липсата на качество в първенството, слабото представяне на традиционно големи отбори като Левски, предпочитането на чужди играчи за сметка на родни момчета в големите отбори (най-вече ЦСКА-София и Лудогорец), което е голям фактор за ужасното състояние на националния отбор, неубедителните представяния в Европа на българските отбори, както и ужасното финансово състояние на редица родни тимове, не само в елита. Всичко това отблъсква българите да гледат родното първенство, което съответно довежда до трагично ниско ниво на посещаване на мачовете от родния шампионат. Не само това, но съществуването на много отбори от типа „проект на нечий бизнесмен“, съществуващи благодарение на даден заможен човек, които имат минимален или дори никакъв брой фенове, е ключов фактор за липсата на интерес към родната пелитна дивизия.
Хърватската концепция, или изграждане на конкурентно първенство
За да решим този проблем, трябва да погледнем как го правят нашите съседи. И със сигурност едва ли има по-добър пример от Хърватия. Първа хърватска футболна лига, известна накратко като Прва ХНЛ, е с изключително малък брой отбори – само десет отбора взимат участие в нея. Всеки отбор играе 36 мача, като се изправя срещу всеки друг по четири пъти – два пъти като домакин и още толкова като гост. Само един отбор изпада, а именно, последният в първенството. До 2019/20 деветият трябваше да играе плейоф за оставане срещу втория във Втора ХНЛ, което пък доведе до една забавна ситуация, където Истра 1961 , които в продължение на няколко сезона завършваха девети, но оцеляваха в плейофа. Това прави пътя за пробив в елита на отбор от трета или четвърта дивизия много труден. От друга страна, това довежда до повече тежки мачове за отборите – Динамо Загреб например има 12 мача за сезон срещу съперници от „голямата четворка“ – Осиек, Хайдук, Риека, и на всичкото отгоре се изправя по 4 пъти срещу градския съперник Локомотив Загреб и още толкова срещу Горица - отбор от Загребска жупания.
Наистина, това превръща битката за местата, водещи в Европа, в жестоко нагнетен сблъсък между поне три отбора до последния кръг. Дори битката за титлата става все по-оспорвана, като през миналия сезон малко не стигна на Осиек да стане шампион. А това да се случва в Хърватия, където Динамо Загреб изпусна титлата само веднъж за 15 години (2016/17, когато солидна Риека донесе трофея в едноименния град на Адриатика) си е събитие. През сезон 2021/22 битката за шампион на Хърватска се превръща в същинска война между 4 отбора – Динамо Загреб, Риека, Осиек и Хайдук, още познати като Голямата четворка на Хърватия, си спретнаха жесток сблъсък, който не бе виждан никога в историята на местния футбол. Никога по-силни Осиек, постоянна Риека, Хайдук, които са решили да заложат всичко в името на победата, и настоящия шампион Динамо Загреб, впрегнал сили както в борба за титлата, така и за продължаване напред в Европа.
Не само това, но и останалите отбори също не са за подценяване и често се случва големите да изпуснат някоя точка срещу състави като Шибеник, Локомотива Загреб, Горица и Славен Белупо, или пък Истра 1961. Същевременно се договаря и мощна сделка относно правата на лигата, като отборите от ХНЛ ще получат близо 103 милиона евро, което означава малко над 10 милиона евро на сезон за всеки отбор! За сравнение, правата на родната efbet Лига бяха закупени за 3,3 милиона евро на сезон. За всички отбори общо!
Фабрика за добри играчи?
Голям плюс на силно конкурентно първенство от 10 отбора е нуждата от по-добри играчи, ако искаш отборът ти да остане конкурентен. В последните години се наблюдават все по-силни входящи трансфери в Хърватската лига – Даниел Субашич, Дани Олмо, Йосип Мишич, Филип Кровинович, Рамон Миерез, сумата на играчите в лигата расте все повече, а изходящите трансфери стават все по-солидни – Дани Олмо и Йошко Гвардиол в РБ Лайпциг; Ловро Майер в Рен, Никола Моро в Динамо Москва, Иво Грбич в Атлетико Мадрид, Амир Ррахмани в Хелас Верона, Бошко Шутало в Аталанта, Домагой Брадарич в Лил, като от всички трансфери печалбата се измерва общо в десетки милиони на годишна база, а гореспоменатите трансфери са се случвали на стойност, не по-малка от 2 милиона евро, най-силните от които (тези на Дани Олмо и Йошко Гвардиол) се случиха на стойност от около или над 20 милиона евро. За сравнение, последният качествен трансфер на български отбор беше идването на Текпетей от Шалке 04 в Лудогорец, а преди 3 години Кирил Десподов беше продаден за около 4 милиона на Каляри, където се оказа меко казано разочароващ и скоропостижно се върна в българската действителност, по-точно в Лудогорец.
Прилагане и изводи
И все пак, кои биха били потенциалните отбори във формат „Лига 10“ за българската efbet Лига?
- Лудогорец
- ЦСКА-София
- Левски
- Ботев Пловдив
- Локомотив Пловдив
- Славия
- Черно Море
- Берое
- Ботев Враца
- Пирин Благоевград
Разбира се, всичко това е потенциално, не се знае кои отбори биха наистина влезнали в такъв формат на първенството. Хърватският модел определено би бил полезен за родния шампионат, тъй като определено би насърчил повишаване на футболното ниво, което най-вероятно ще активизира феновете, а и дори обикновените хора, в мачовете от efbet Лига. От там също ще дойде силен медиен, а и финансов интерес. Може би това няма да повлияе много добре на представянето на родните отбори в Европа (Хърватия се представя в Европа почти изцяло от Динамо Загреб, със спорадични появявания от Риека), но със сигурност ще вдигне нивото на родния шампионат, тъй като борбата за титлата ще бъде все по-оспорвана, което ще изисква все по-качествени играчи, ако даден отбор иска да остане конкурентен.
И все пак – защо никой не предлага тази идея? Дори напротив – собственикът на Славия, Венцеслав Стефанов (който в средата на 90-те е бил свързан с групировката СИК, както и Гриша Ганчев, собственик на ЦСКА) бе предложил лигата да се разшири до 16 отбора. Много интересно откъде ще намерят 16 отбора, които да завършат сезона безпроблемно и да бъдат конкурентни на големите отбори в страната. Основната причина най-вероятно се крие в това, че „Лига 10“ като по-конкурентен и труден вариант би означавала риск и край за собственици на отбори като Царско село, Витоша Бистрица, ЦСКА 1948 и подобни „отбори-проекти“. „Лига 10“ ще означава по-голям интерес от чужбина, което ще означава и по-голяма вероятност някой случайно да надникне зад кулисите и да види в що за грозно и отвратително блато се е превърнал футболът на страната, която достигна полуфинал на Световното първенство през 1994г. и побеждаваше големи футболни нации като Германия и Франция, чиито отбори печелеха срещу Ливърпул, Аякс, Барселона, Спортинг, Рома, чиито играчи (като Георги Аспарухов, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Красимир Балъков) бяха сред най-добрите в Европа и света. Но все пак трябва да се пробваме да променим нещо, нали? Дори и да е само броят на отборите в елитната дивизия. Защото една хубава къща се гради бавно, камък по камък, тухла по тухла...
Прочетете също:
