Трябва ли правилото за гол на чужд терен да отпадне?

 За първи път от над 40 години феновете могат да разберат как изглеждат елиминации в Шампионската лига и Лига Европа без правилото за гол на чужд терен. Разбира се, не защото то е отменено, а защото всички срещи, играли се в последните две седмици, са на неутрален терен.

 В днешната статия искаме да изложим аргументи “за” и “против” това правило, което се популяризира от УЕФА в края на 60-те години и да разсъждаваме дали има солидна база от доказателства, които да ни убедят, че то трябва да отпадне от регламента клубния футбол.

Аргументи “ЗА”

 На първо място трябва да погледнем защо правилото за гол на чужд терен е било въведено. То прави своя дебют в турнира КНК през сезон 1965/1966 и е имало за цел да улесни програмата на отборите участници в европейските турнири. Във всеки сезон преди това, ако два отбора завършат при равенство след изиграването на двете си срещи от елиминациите, те излизат за трети сблъсък на неутрален терен. Ако и там не се намери победител, то тогава реферът и капитаните се срещат в центъра на терена и хвърлят монета, за да решат кой отбор да продължи.

 Описаният процес на елиминиране на съперници по старите правила има няколко сериозни проблема. Най-очевидният е задръстването на календара на клубовете с ненужни пътешествия и мачове. Хипотетично е възможно даден тим да трябва да изиграе по три мача от всяка фаза на елиминациите до финала, което значи и пътувания до две различни държави (тази на съперника и тази на неутралния терен) в рамките на няколко седмици. Следващият проблем е, че хвърлянето на монета не дава равни шансове на двете страни. Според проучване на професора по математиката и статистика от Стамфорд Пърси Диаконис, шансът при монетата е 51-49 в ползва на страната, която гледа нагоре. Проблемна е и повърхността, на която се провежда хвърлянето - футболната настилка не е абсолютно равна, което допълнително може да обърка резултатите. Именно това се случва след третия мач между Кьолн и Ливърпул през 1967 г. и цялата процедура трябва да бъде повторена отново.

 Правилото за гол на чужд терен също така насърчава атакуващия футбол. В годините преди то да бъде въведено във всички турнири под егидата на УЕФА, често се е случвало отбори да играят за 0:0 като гост. Новата идея изцяло променя динамиката на играта и насърчава атакуващия футбол. В същото време домакините, знаейки за тежестта на попадението, също не могат да си позволят да доиграят срещата в “глуха” защита, ако се окажат догонващи на свой терен.

 Въвеждането на новото правило елиминира всеки от тези проблеми. Разбира се, все още има отбори, които предпочитат да играят консервативно далеч от дома, но цялостно все по-често ставаме свидетели на изключително резултатни елиминационни срещи. Ето само няколко примера:

18/19: Аякс - Тотнъм (Общ резултат: 3:3)
18/19: Ливърпул - Барселона (Общ резултат: 4:3)
17/18: Ливърпул - Рома (Общ резултат: 7:6)
16/17: Барселона - ПСЖ (Общ резултат: 6:5)
14/15: Байерн М - Порто (Общ резултат: 7:4)
08/09: Челси - Ливърпул (Общ резултат: 7:5)

 Статистиката също е в полза на факта, че за даден клуб е изключително трудно да спечели футболен двубой, където е гост в континентален футболен турнир. Проучване през 2017 г. сочи, че от 1045 срещи в Шампионската лига, едва 280 завършват с победа за гостуващият състав. Победите за домакините са 531. Същото разследване взима под внимание 80 000 мача от общо 64 различни турнири и лиги и открива, че гостите печелят в 29,96% от случаите. Най-малката разлика между домакинства и гостувания е открита в малтийската Висшата лига, където 14 отбора играят срещите си едва на 3 различни стадиона.

 Отбелязваме, че за Шампионската лига гостите печелят едва в 26% от случаите. Ако вземем под внимание и сблъсъците между отбори от топ 5 първенствата и изключим такива, където грандовете гостуват на клубове ранга на Виктория Пилзен, то тогава процентът ще падне още повече.

 Не на последно място трябва да дискутираме и психологическите и физически ефекти от гостуванията в чужда страна върху играчите. На английски терминът “jetlag”, който няма добър български еквивалент, е използван като събирателно понятие за цялостната десинхронизация на човешкия организъм при преместване в друга часова зона. Един или няколко от следните ефекти могат да се проявят:

- неспокоен или непълноценен сън
- умора и липса на енергия
- главоболия
- стомашни проблеми
- проблеми с концентрацията

 Начинът, по който спортистите преодоляват тези препятствия, когато играят на международни турнири, е да пристигат в държавата домакин няколко седмици преди началото му. За жалост в Шампионската лига и Лига Европа срещите са натикани между мачовете от домашните първенства и състезателите просто нямат възможност да се адаптират към новата часова зона. Те също така спят в чуждо легло, ядат чужда храна и разбира се, играят на чужд терен, обградени от десетки хиляди агресивни фенове, които често освиркват всяко тяхно докосване на топката.

 Всичко изброено до тук показва защо е толкова трудно да спечелиш мач далеч от дома и в чужда държава. Именно затова правилото за гол на чужд терен съществува - за да се опита да изравни силите между съперниците.

Аргументи “ПРОТИВ”

 Още от самото му въвеждане, правилото има своите критици и все още могат да се намерят журналисти и дори треньори, които недоволстват срещу него. Най-остър е бившият наставник на Арсенал Арсен Венгер, който заявява следното през 2016 г.:

 “Правилото само насърчава домакините да не атакуват. Те излизат на собствения си терен и най-вече играят за чиста мрежа. Мисля, че играта се е променила твърде много в наше време. Правилото е създадено за отбори, които излизат като гост с цел да наритат съперника, защото в онези години не са давали всичко по телевизията. Нещата вече не са същите. Барселона гостува на Манчестър Сити и играе по същия начин, както би играла на ”Камп Ноу“. Ултрадефанзивният футбол си отиде и не мисля, че ще се завърне някога. В директните елиминации е много важно да си ефективен, но да имаш и късмет. Това правило е въведено през 60-те, за да насърчава атакуващия футбол, но спортът се е променил много оттогава. Голът на чужд терен има твърде голяма тежест в наши дни.”

 Донякъде Венгер е прав. С модернизацията на методите за пътуване и напредването на спортната наука много от отборите успяват да минимизират доколкото могат неприятните последствия от дългите пътувания. Вярно е също така, че терените из Европа са далеч по-добри от едно време и като цяло футболът, който биха практикували тимове като Барселона или Реал Мадрид би бил сходен както на испанска, така и на английска, немска или италианска земя.

 Друг аргумент против е, че правилото създава перцепцията за несправедливост. Напълно възможно е даден тим да не загуби нито една среща в целия турнир и въпреки това да отпадне или пък да вкара също толкова голове, колкото съперника си в две срещи и да напусне турнира.

 Най-остро се усещат тези ефекти в продълженията от 30 минути. Ако домакините допуснат гол, това значи, че те имат две кратки полувремена от по 15 минути (или още по-малко) за да върнат две попадения. Добър пример е втората срещата от 1/4-финалите през сезон 2011/2012 между Челси и Наполи. Тогава лондончани постигат геройско 3:1 в редовното време, след като са загубили в Неапол със същия резултат. Двубоят отива в продължения, където гол на Иванович поднася победата на “сините” с 4:1. Но какво щеше да стане, ако след всичко това Наполи бяха вкарали? При общ резултат 5:5, доблестното и доминантно 4:1 за англичаните щеше да бъде неутрализирано.

Заключение

 След проучване на двете страни на този дебат, нашето заключение е, че правилото за гол на чужд терен има своя резон и най-вероятно ще просъществува докато ги има елиминациите в континенталните футболните турнири. Но според нас, то трябва да отпадне в продълженията. Когато два отбора разполагат само с две полувремена по 15 минути за да отбележат, най-справедливо ще е всеки гол да няма допълнителна тежест.