Ван Бастен за футбола, контузиите и новото начало

Ван Бастен за футбола, контузиите и новото начало

 Преди няколко месеца на пазара излезе автобиографията на нидерландската легенда Марко ван Бастен. Книгата е озаглавена "Баста" и съдържа подробна информация около живота на стрелеца - издигането му до един от най-добрите нападатели в историята и след това тъжният край на кариерата му, жестоко саботирана от на пръв поглед лека травма.

 Наскоро Ван Бастен даде обширно интервю пред испанското издание El Pais, в което той направи ревю на съдържанието на книгата си.

Въпрос: Вашата книга е повече изповед, отколкото биография, коя беше най-трудната за Вас част за разказване в нея?

Отговор: Футболът бе целият ми живот. И изведнъж, след на пръв поглед лека травма, трябваше да се откажа. Не беше трудно само да приема, че никога няма да играя повече. Беше трудно да продължа живота си. Не само, че не можех да играя, глезенът ми не ми позволяваше да ходя. Това бяха много тежки години. Изкарах късмет, че на един доктор му хрумна да свърже костите, използвайки нокти. Вече не можех да движа глезена си, нито да тичам, но успях да започна нов живот без болка. След това заиграх голф и дори скуош, което ме прави много щастлив.

Въпрос: В книгата се прокрадва идеята, че това, което феновете виждат, няма нищо общо с истинския футбол?

Отговор: Все още смятам, че футболът е един прекрасен начин да изразяваш себе си и да се забавляваш. Публиката обича да говори за футбол и в това няма нищо лошо. Аз просто имах много лош късмет, че докторите извършиха редица грешни операции върху крака ми.

Въпрос: Много фенове вярват, че глезените Ви са счупени от множеството ритници, които сте получили. Наистина ли всичко започна още срещу Грьонинген през 1986г., заради шпагат срещу Едвин Олде Рийкеринк, когато играехте за Аякс?

Отговор: Това беше нормално действие, когато се опитвах да спечеля топката. Направих нещо, което бе част от играта ми. Проблемът беше, че попаднах на лоши доктори, които вместо да разберат каква е ситуацията и да я подобрят, я влошиха. Моят най-голям враг никога не са били ритниците на съперниците по краката ми.

Въпрос: Как е възможно докторите да не разберат, че имате скъсани връзки в глезена?

Отговор: Нямам представа. Отидох в болницата и ми казаха, че всичко е наред. Продължих да играя, но ме болеше. Спрях, после пак започнах, но отново ме болеше и спрях. През лятото на 1987г. подписах с Милан и се възползвах от ваканцията, за да си почина и си мислех, че ще се възстановя, но през септември болката се завърна. Пожелах отново да бъда прегледан и чак тогава, 10 месеца след първата диагноза, ми казаха: "Вероятно имаш скъсани връзки." Десет месеца бях играл без връзки в глезена, което бе увредило костите ми. Направиха ми операция и връзките бяха зашити, така че играх още 5 години. Когато чувствах дискомфорт, докторът ми казваше: "Ще почистим глезена ти от костната материя и ще можеш да играеш още 5 години." Смятах, че идеята е страхотна. Но стана така, че не можах да играя никога повече.

Въпрос: Кройф, който Ви беше треньор в Аякс, Ваш идол и приятел, Ви караше да играете, въпреки болката. Не е ли виновен и той за влошаването на контузията Ви?

Отговор: От една страна, той искаше да печелим титли. От друга, докторите му казаха, че ако играя глезените ми няма да пострадат. Това му бе достатъчно, за да ме кара да играя. Тук започва и моята вина, защото аз също исках да играя. Смятах, че щом докторите са казали, че мога, значи трябва да играя. Но истината е, че изпитвах такива силни болки, че не можех нито да тренирам, нито да играя както трябва.

Въпрос: Как се отрази това на играта Ви?

Отговор: Не можех да боравя с топката така, както бях свикнал, защото глезенът ми беше подут и подвижността на ставата бе ограничена. Въпреки това смятам, че се справих достатъчно добре, за да бъда важен играч за отбора.

Въпрос: Опитахте ли да избягвате да играете с топката, за да не получавате удари по болния крак?

Отговор: Направих каквото можах. Мисля, че ограниченията не повлияха особено много на представянето ми. Когато бях на игрището успявах да се доближа до нормалното си ниво, защото адреналинът помагаше. Болките започваха едва след края на мача.

Въпрос: Хроничните травми ли помогнаха на движенията Ви да станат по-грациозни?

Отговор: Докато бях на 20, повече се прегърбвах, за да сваля центъра на тежестта си по-ниско, когато дриблирам, както Кройф и Пеле правеха. Но тъй като глезенът ми спря да се сгъва, трябваше да се адаптирам към това да стоя по-изправен.

Въпрос: Когато във футбола се споменава името Ван Бастен, веднага хората си представят стереотип. Случва се в почти всяка страна, когато се появи класен нападател, който бяга изправен и има добър контрол върху топката, да се казва, че най-накрая е дошъл наследникът на Ван Бастен. Според Вас коя характеристика Ви направи такъв символ и дали техническите Ви качества Ви направиха велик футболист? 

Отговор: Първо, аз много обичах да играя футбол. Обожавах футбола. За мен да се превърна в професионален футболист бе сбъдната мечта. Веднъж щом това се случи, исках да спечеля всичко. За да спечелиш всичко обаче се изискват технически, тактически и физически ресурси. Понякога е достатъчно само да си по-хитър от опонента си, но понякога трябва да си по-бърз или по-силен. Всеки мач ти предоставя напълно различни ситуации и предизвикателства. За да станеш велик играч е изключително важен не стилът ти, а манталитетът, който те кара да намираш решения. Характерът е това, което винаги определя великите играчи. Виждаме много необикновено талантливи футболисти, които играят, за да се забавляват. Победите и загубите нямат такова значение за тях. Желанието за успех е най-важното качество на топ играчите, но междувременно ги обрича и на доста труден живот. Този характер те кара да страдаш, но тъкмо това ти внедряват в големите клубове - в Реал, Барса, Юнайтед... Те ти повтарят: "Тук трябва да печелиш." Знаеш, че ако губите ще имаш тежки времена. Подобен вид обстановка насърчава развитието на манталитета на победител.

Въпрос: Трябва ли да си поне малко луд, за да правиш това, което правехте Вие?

Отговор: Понякога да си малко луд помага, особено на централните нападатели. Халфовете нямат нужда от голове, за да ги признаят за велики. Винаги съм искал да вкарвам колкото се може повече. Радвам се, че успявах. Всеки играч желае да покаже нещо специално, нещо естетически красиво на публиката. Но най-важното е да се печели. Най-големият пример е Меси. Той може да направи невероятни неща, да покаже уменията си с топка, но никога не го прави, ако това не е в полза на отбора. Всичко, което той прави, е от топ ниво на терена, но той никога не се фука със способностите си.

Въпрос: Бяхте много известен с контрола си, движението и завършека. Не беше ли играта Ви преди да получите топката по-важна?

Отговор: Трябва да умееш да разбираш играта. Добрите играчи са тези, които мислят по-бързо от останалите. Това е голямата разлика. Каквото и да можеш да правиш, физически и технически, е възможно само ако си го обмислил първо. Трябва да създаваш ситуациите в съзнанието си, за да разбереш кой е най-точният момент да предприемеш действие и какво трябва да е то, базирано на движението на топката и на останалите играчи около теб. Атаките започват в главата ти. Там ти определяш кое е възможно и кое не. Когато си го представиш, тогава можеш да определиш възможностите.

Въпрос: Казвате, че когато сте бил малък сте си записвал всичко, което се е случвало в мачовете в дневник. Разработил ли сте специален наръчник от движения, с които да заблуждавате защитниците или всичко се случва инстинктивно?

Отговор: Всичко започва с интуиция. С усещане. Тогава можеш да започнеш да си обясняваш какво си направил. През годините, когато натрупваш повече инстинктивни действия, се учиш да разбираш ситуациите и да подобряваш инстинкта си. Това е двупосочна улица. Мозъкът ти запаметява огромен брой вариации на подобни игрови ситуации и изведнъж в мача или в отделна ситуация, всичката тази информация се сглобява и тогава взимаш правилното решение.

Въпрос: Били си треньор и мениджър на националния отбор на Нидерландия. Как се тренира голмайстор?

Отговор: Можеш да му даваш съвети и да му показваш снимки, но тези решаващи моменти се случват толкова бързо, че е най-добре да се тренират, за да има резултат. Можем да говорим много и да гледаме много мачове, но разликата между гледането и истинската игра е огромна.

Въпрос: Веднъж казахте на Саки, че всичко, което спечелихте с Милан, не е благодарение на него, а въпреки него, след това пък съжалихте за думите си. Все още ли смятате, че ключът към организацията в онзи Милан бяха повече защитниците Тасоти, Костакурта, Барези и Малдини, отколкото Саки?

Отговор: Саки е много приятен човек и много добър мениджър. Само че той непрестанно говореше за тактиката, особено в защита. Аз идвах от Аякс на Кройф, където се работеше по много по-различен начин. Видяхте същото и при Барселона на Гуардиола: фокусът беше върху това, което се прави, докато владееш топката и на базата на тази идея се организираш какво да правиш, когато я загубиш. При Саки бе точно обратното. Първо се мислеше как да се организираме да притиснем противника, докато той владее топката, а едва след като я спечелим се организирахме да преминем в другата фаза. Мисля, че това донесе добри резултати на Италия. Изиграхме някои велики мачове с тази тактика, но аз идвах от съвсем различна школа.

Въпрос: При Кройф тренировките бяха ли базирани повече на взаимодействието между халфовете и нападателите, така че нападателите по-често да получават топката в свободни пространства?

Отговор: Тренирахме атакуващи ситуации и в Милан, но за да атакуваш ти са необходими техника и интуиция, иначе няма никаква изненада. Можеш да дадеш някакви основни указания на атакуващите линии, но накрая винаги се стига до индивидуални решения. Можеш да работиш върху изграждането на атаката, как тя да прогресира от защитата до нападателите, но когато топката стигне до последната четвърт на игрището, пространството и времето са толкова редуцирани, че възможностите за инструкции са нищожни.

Въпрос: Саки трансформира футбола, защото той даде на мениджъра значение, което до тогава той нямаше. Смятате ли, че принадлежите на последната генерация от футболисти, които контролираха играта?

Отговор: Абсолютно. Когато играех се говореше за футболисти. Играчите правеха разликата. Сега главно се говори за мениджърите, защото те са тези, които правят разликата. Това не е добре. Мениджърите са станали прекалено важни. Играчите трябва да могат да поемат повече отговорност, защото те имат повече сила да повлияят на мача. Днес ако някой отбор играе добре или зле, винаги го отдаваме на мениджъра. Наистина не знам какво точно е влиянието на мениджъра. Малко по малко забравихме ролята на футболистите. Ливърпул е Клоп, Реал Мадрид е Зидан, Сити е Гуардиола...

Въпрос: Все още ли смятате, че нямате дарбата да бъдете мениджър?

Отговор: Направих каквото можах, но не успявах да внеса необходимата промяна като мениджър. Трудно ми беше да контролирам всичко. Накрая почувствах, че тази работа не ми доставя никакво удоволствие. Много е сложно да си мениджър и трябва да призная, че не можех и продължавам да не мога да разбера как мога да бъда толкова решаваща фигура от пейката. Наистина ли уменията на мениджъра влияят на развоя на мача? Ако е така, защо мениджърите стават все по-малко успешни, въпреки че трупат опит и умения през годините? Това е занаят, който би трябвало да те прави по-добър с времето, но все пак повечето мениджъри са по-успешни докато карат 30-те и 40-те си години, отколкото през 50-те и 60-те си години.

Въпрос: Не написахте ли тази книга, за да се отървете от старата си идентичност на футболист, все едно затваряте една глава от живота си?

Отговор: Не. Смятам, че да разкажа всичко, през което съм преминал през цялата си кариера, може да помогне на много млади играчи, които обичат футбола и искат да бъдат професионалисти. Да се грижат за тялото си. Да внимават с докторите. Да внимават какво правят с парите си. Надявам се, че ще им помогна да станат по-добри футболисти и да са здрави до края на кариерите си. Да играеш футбол е най-красивото нещо, което можеш да си представиш. Да тренираш в 11 сутринта на открито, да ядеш здравословна храна, да си заедно със съотборниците си, да се шегуваш в съблекалнята, да живееш в среда, където всичко е организирано за теб. На света няма нищо по-хубаво от това!


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Играчът, за когото сър Алекс Фъргюсън съжалява, че не привлече
10 суперзвезди, които пристигнаха във Висшата лига прекалено късно (част 1)
Кой е Айвън Тоуни и защо ще ни е любопитно да го гледаме във Висшата лига
Франк Рибери – белязаното дете с голямо сърце
Какво се случва с голмайсторите от Чемпиъншип, когато се озоват във Висшата лига?
Топ 5 известни личности собственици на клубове от MLS
Мачовете, в които Тотнъм трябваше да покаже, че е голям отбор
Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"
Модерният футбол, който уби футбола
Европейската Супер лига: футболен турнир за хора, които не гледат футбол
Може ли да бъде приложен таван на заплатите?
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
Три спорни момента от изминалия кръг в Англия, които ВАР опорочи (видео)
Кой е Каики: новият бразилец, по когото грандовете луднаха
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Кой е Енрике Рикелме: човекът, който трябва да свали Флорентино от власт
Загубените български таланти
Клубове, които правят грешка, променяйки емблемите си
Най-добрите трансфери във Висшата Лига за сезон 2020-2021
Национални отбори, в които можете да започнете като титуляри още утре