Япония винаги е имала традиции във футболната игра. Макар и футболът все още да отстъпва по популярност на бейзбола, страната на самураите все повече привлича не само бизнес интереси, но и сериозни футболни имена. Японската Джей Лига не е от най-силните първенства на планетата, но в сравнително кратката й история личат доста известни имена, които са оставили своя принос в развитието на най-популярната игра. От Зико (един сезон в Кашима Антлърс), Гари Линекер (два сезона в Нагоя Грампус), Михаел Лаудруп (един сезон във Висел Кобе) и Салватори Скилачи (56 гола в 78 мача за Джубило Ивата) през Фреди Люнгберг (един сезон в Шимизу С-Пулс), Леонардо (два сезона в Кашима Антлърс) и Христо Стоичков (12 гола е един сезон за Кашива Рейсол) до имена като Андрес Иниеста и Лукас Подолски (Висел Кобе), японското първенство се развива с доста бързи темпове.
Подобно на американската МЛС, китайската Суперлига или сравнително скромните (но добре финансово подплатени) първенства на Саудитска Арабия, Катар и OAE, японските клубове имат тенденция да привличат играчи в залеза на кариерата си с цел да запалят младото поколение по играта и най-вече да допринесат към финансовите интереси на собствениците на клубовете. Тук се заражда и въпросът обаче – произвежда ли страната на изгряващото слънце млади таланти?
Историята показва че Япония определено произвежда талантливи играчи като Хидетоши Наката, Кейсуке Хонда и Шинджи Кагава. Но в същото време все нещо не достига на японските таланти, за да се изкачат до световна класа и величина. От неуспешните периоди на Инамото и Мияичи в Арсенал от времето на Арсен Венгер, до трудната адаптация на Такуми Минамино в Ливърпул, и неуспешната тригодишна епопея на Йошинори Муто в Нюкасъл, завършила с трансфер във Висел Кобе. Можем да потърсим проблема в културните различия, трудната адаптация на японците в чужбина, както и да разсъждаваме върху съществените разлики в начина на игра, който се налага в Япония и първенствата в Европа. Олимпийските игри в Токио обаче показаха огромното израстване на японските младежи и ясно подчертаха не само строгата тактическа дисциплина, но и техническата грамотност, която до скоро липсваше сред футболистите в страната. В този ред на мисли отново се задава въпросът: Можем ли да видим следващата голяма футболна звезда, изгряваща от Япония?
Ето и пет предложения:
Такефуса Кубо (20г.), Майорка (под наем от Реал Мадрид)
Безспорно най-голямото име в японския футбол в момента. Таке, както е известен в родината си, е считан за бъдещето на този спорт в страната и е със статут на световна звезда в Япония. Историята му започва в Персимон, малък клуб близо до дома му в Кавазаки, след което се мести със семейството си в Токио. Година по-късно, когато е на 8, е обявен за най-добър играч в лятна академия на Барселона, а през 2010 играе за детски отбор на Барселона на турнир в Белгия, където е обявен за най-добър играч на турнира. През сезон 2010-2011 играе за детските отбори на Кавазаки, след което следва покана от Барселона да се присъедини към тима до 11 години. В Испания Кубо прави сензационен първи сезон, отбелязвайки 74 гола в 30 мача (като полузащитник), което му донася покана да премине в отбора до 14 години. След скандала в Барселона за неправомерно уреждане на играчи под 18-годишна възраст през 2015, Кубо се завръща във ФК Токио, откъдето през 2019 преминава в Реал Мадрид.
Периодът му в "кралския клуб" засега не е толкова успешен, колкото всички се надяват, но игрите му от първия сезон под наем в Майорка, няколкото мача за Реал в предсезонните подготовки, както и мачовете за националния отбор, показват, че трансферът на Кубо в Мадрид не е само плод на икономическите интереси на Флорентино Перес. Сравнително неуспешните му престои в Хетафе и Виляреал са зад гърба му, а през настоящата кампания той се завръща под наем в Майорка, където се очаква да играе водеща роля. Таке все още е най-младият реализатор в японското първенство (15г. и 10 месеца), както и най-младият голмайстор в Джей Лигата - на 17. Използван най-вече в средата на терена, Таке е със силен ляв крак и от изчезващ вид футболисти, които обичат да контролират топката. Имах възможност да гледам на живо играта му в Токио през 2018 и 2019, когато играеше най-често на фланга, но и тогава изпъкваше с уникална грамотност за играч в такава крехка възраст.
Хироки Абе (22г.), Барселона Б
Още един талант, свързан с Ла Масия и с огромен потенциал. Юноша на Кашима Антлърс, Абе записва два сезона за родния си клуб, като играе в 49 мача за първенство и Азиатската Шампионска Лига. През август 2019 е привлечен в Барселона за малко над 1 млн. евро, но за разлика от Такефуса Кубо, Абе не е замесен в скандала с неправомерното картотекиране на играчи под 18г. (той е на 20 когато се осъществява трансферът му). Хосеп Мария Бартомеу казва, че сделката за Абе е изцяло по футболни причини, а неговият престой в първите му години му определят позиция на талант, готов за първия отбор.
Хироки има много от типичните характеристики на играчите от Ла Масия. Изявяващ се най-често като ляво крило, Абе притежава скорост, увереност и техника, които му позволяват да тероризира противниците си. Понякога е използван като обратно крило в схема 4-3-3, както и като фалшива деветка. Вече е и национал на Япония, като записва дебюта си още през 2019 срещу Чили.
Такехиро Томиязу (22г.), Болоня
Още едно име, около което се шуми през това трансферно лято. Юноша на Фукуока, Томиязу навлиза в играта като централен полузащитник или по-конкретно като опорен халф. Добре сложен физически, тактически грамотен и господар във въздуха са качествата, които му осигуряват дебют на 16г., а през 2018 и трансфер в белгийския Сент-Трюйден, където се налага като титуляр на десния фланг на защитата. След само един сезон в Юпитер Лигата и след като е обявен за Играч на Сезона, Томиязу е трансфериран в италианския Болоня за малко на 8 млн. евро. На Апенините японецът впечатлява с бърза адаптация и своето умение да играе на различни постове в защита – от десен бек до централен защитник, Томиязу попада в титулярния състав на Синиша Михайлович, благодарение и на сравнително добрата си техника за централен защитник. В Япония, Томиязу често е определян като по-млад и по-добър технически от Мая Йошида, един от неговите конкуренти в японския национален отбор. Различни слухове пращат Томиязу на Острова, най-вече в Тотнъм, който е готов да плати около 25 милиона лири за правата на перспективния японец, но в крайна сметка той се озовава в Арсенал, където по всичко личи, че го очаква светло бъдеще.
Ритсу Доан (23г.), ПСВ Айндховен
Продукт на школата на Гамба Осака, Ритсу Доан е определян за един от най-големите таланти под 25 години в света. Със все по-голяма роля в японския национален отбор, Доан притежава значителен опит в нидерландското и немското първенство на крехката възраст от 23г. Забелязан за първи път през 2015, Доан преминава в Грьонинген през 2017. Обратно крило със силен ляв крак, но играещ по десния фланг на атаката, Доан наподобява изцяло играта на легендата Ариен Робен, включително и ударите от дистанция в обратния ъгъл. На 15-ти Април 2018 отбелязва осмия си гол за сезона, с което подобрява статистиките на Робен от периода му в клуба като тийнейджър и завършва сезона с 9 гола в 29 мача. Получава световно признание за играта си, като критиците го нареждат до таланти като Мбапе, Александър-Арнолд и Донарума. След успешни два сезона, Доан е трансфериран в гранда ПСВ Айндховен, където записва 19 мача в откриващата си кампания, но не успява да си спечели титулярно място, което го принуждава да премина под наем в германския Арминия Билефелд през сезон 2020-2021, където пък записва 34 мача и 5 гола.
Такухиро Накаи, 18г., Реал Мадрид
Може би най-малко известното име в този списък. Накаи се състезава за младежките формации на Лос Бланкос, като все по-често намира място в групата на втория отбор. През 2020 тренира за кратко и с първия състав, но все още чака дебюта си за "кралете". Накаи е забелязан от Реал Мадрид на подготвителен детски лагер в Китай, където подписва договор с мадридчани през 2014. Пипи, както е известен в Испания, е централен полузащитник, който наподобява играта на Лука Модрич, но най-често е сравняван със своя идол – Андрес Иниеста. Японецът се отличава с креативност, борбеност, завидна техника и техническа грамотност. Записва мачове за отборите до 16 и до 18г., а в редките си появи за Кастия е използван и като крило. Според много критици в Япония, Накаи притежава повече технически достойнства от Такефуса Кубо, като се отчита това, че е част от академията на Реал от 2014. Очаква се да бъде налаган в Кастия, а само бъдещето ще покаже дали има бъдеще в Мадрид.
Освен гореизброените футболисти, има може би още един цял отбор от таланти, които се състезават в Европа и които имат огромен потенциал за световната футболна сцена. Можем да отличим Дайчи Хамада (Айнтрахт Франкфурт), Дайки Хашиока (Сейнт-Трюиден), Ко Итакура (Шалке 04, под наем от Манчестър Сити), Юкинари Сугавара (АЗ Алкмаар) и Риотаро Мешино (Ещорил, под наем от Манчестър Сити).
