Започва ли ЦСКА да прилича на европейски клуб?

 Отборът на ЦСКА в момента изживява най-добрите си години от последното десетилетие насам. Управлението на Гриша Ганчев малко по малко започва да дава резултати, а тазгодишното класиране в Лига Европа форсира превръщането на „армейците“ в клуб от европейско ниво. Въпреки че „червените“ все още не могат да се поздравят с шампионската титла, феновете със сигурност са доволни от напредъка, който бележи любимият им отбор в почти всяко едно отношение. Днес ще ви представим някои от стъпките, които управниците на ЦСКА предприеха, за да се опитат да издигнат клуба на следващото ниво.

 Първото подобрение, което навярно е било един от топ приоритетите за „армейците“, е въпроса с кондиционното ниво на футболистите. Темата е подлежала на отделна и подробна статия, но няма как да не я споменем и в този случай. Оборудването, методиката и изискванията на екипа на Кирил Динчев очевидно вършат работа, а двата двубоя в Европейските клубни турнири и родното първенство всяка седмица не се отразяват негативно на играчите.

 Собствениците на ЦСКА също настояваха както за качествени тренировъчни бази, така и за нов и модерен стадион. И ако реконструкцията на „Българска армия“ все още е в застой по една или друга причина, то спортният комплекс в Панчарево бе реновиран за нула време. В момента тренировъчната база на ЦСКА е съставена от 3 терена с естествена трева, като един от тях е с осветление. Именно на него домакинстват мачовете си юношеските формации на „червените“. Комплексът също разполага с 30 бунгала за играчите и спортно-техническия щаб. Въпреки че дори на този етап спортната база изглежда на задоволително ниво, плановете са тя да претърпи цялостна реконструкция, като накрая там трябва да има общо пет терена, както и модерни условия за възстановяване и подготовка на състезателите. Още нещо, което си струва да бъде споменато, е обърнатото внимание на тревното покритие на „Българска армия“, тъй като в рамките на малко повече от година (май 2016 – юни 2017) теренът беше изцяло подменен и впоследствие освежаван.

 Спортно-техническият щаб стои в основата на всеки успешен футболен клуб. Това надали е убягнало от полезрението на ръководните фигури в ЦСКА, тъй като привличането на доказани и стойностни експерти доведе до сериозни инвестиции за персонал. Въпреки че идването на именития английски специалист Алан Пардю като технически директор е едно от най-бляскавите нововъведения в щаба на „армейците“, неговият предшественик също може да се счита за професионалист с голям опит – Кристиано Джарета. Като спортен директор на италианския Новара той спомага за привличането на Бруно Фернандеш от юношеските формации на ФК Боавища, а когато Джарета поема в посока Удинезе „взима“ заедно със себе си португалския халф. Акостирането на Бруно Акрапович вероятно също е добре премислен ход от ръководството на „армейците“ – идването на специалист, съчетаващ балканската емоция от играта и немската дисциплина, бе определено като „удар в десетката“ от повечето привърженици на ЦСКА. Още повече, че Акрапович натрупа опит в българското първенство, като за 2 години работа успя да промени облика на Локомотив Пловдив, и вече „смърфовете“ изглеждат като сериозен кандидат за призовите места в родния елит. Показаната вяра и даденото време за работа на хора като Даниел Моралес, Ивайло Иванов (Пифа), Велизар Димитров, Сашо Борисов, Кирил Динчев и др. също са важна част от изграждането на качествен и стабилен спротно-технически щаб.

 На последно място ще обърнем внимание и най-важния компонент за добрите представяния на всеки един отбор – неговите играчи. Последният летен трансферен прозорец загатна, че безразборното привличане на множество свободни агенти е напът да приключи. Факт е, че повечето новодошли на „Българска армия“ наистина бяха с изтичащи договори, но всеки един от тях бе със солидна визитка и с добра оценка от бившите му отбори. Наличието на спортен директор с много контакти се оказва полезно дори когато той си тръгне, тъй като по всяка вероятност идването на Адалберто Пеняранда и Джером Синклеър е станало с помощта на гореспоменатия Кристиано Джарета, който в момента е на работа в Уотфорд. Все пак основната философия си остава привличането на свободни агенти с цел те да бъдат продадени на високи цени, но вече не можем да срещнем паническите раздели с качествени футболисти с цел бързи приходи. Тази идеология със сигурност дава желаните резултати, тъй като от началото на сезон 2018/19 досега, в касата на ЦСКА са влезли 12,8 милиона евро само от 6 изходящи трансфера. Цената, за която продадените играчи са били първоначално закупени, възлиза на 300 хиляди евро, като те са били похарчени само за конкретен футболист – Мауридес. Любопитни са трансферите на Георги Йомов и Ахмед Ахмедов – те индикират, че „червените“ са склонни да купуват български играчи от конкурентни отбори, ако им бъде предоставена такава възможност. Ще бъде интересно да проследим дали от ЦСКА ще прибегнат до повече подобни трансфери в бъдеще. Важно е също да се отбележи, че добрата работа на „армейците“ през последния трансферен прозорец им осигури т. нар. „дълга скамейка“, с която могат да бъдат конкурентоспособни както в българския шампионат, така и в Лига Европа.

 Без съмнение от ръководството на „армейците“ могат да бъдат доволни от добре свършената работа през последните няколко години. От съществено значение е усилията за издигане на клуба на европейско ниво да продължат, тъй като все още има важни задачи, които стоят на дневен ред пред Гриша Ганчев и неговия екип. Основите за успешното развитие на ЦСКА обаче вече са налице.

_{снимка: @cskasofiafc}

  Прочетете също:  

• Кирил Динчев: човекът зад кулисите в ЦСКА
• Последният път, когато два български отбора участваха в евротурнирите
• Всички българи, попаднали в престижната класация „Next Generation“