Годините, в които цар Симеон I е управлявал нашата родина, несъмнено са били най-великите в славната ни история. Тогава Първата българска държава е била една от водещите европейски сили с могъща и многочислена армия, а границите й, също както при управлението на цар Иван Асен II, се простирали на 3 морета. В момента сме изключително далеч от подобна власт и размери, но това не ни пречи да си представим, че сме. В днешната статия ще видим как би изглеждал отборът на България на 3 морета в наши дни, като в „дрийм тийма“ на тази велика държава присъстват играчи от Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Румъния, Гърция, Словакия, Унгария, Косово, Северна Македония и, разбира се, България.
Вратар: Томас Стракоша (Атина; Гърция)
Въпреки че Стракоша е добре познат на футболните привърженици като албански национал, всъщност е роден в столицата на съседна Гърция. Той дори започна своя професионален път в гръцкия ФК „Паниониос“, но още когато е на 17 бива забелязан от скаути на Лацио. От 2016г. досега Томас е записал 172 мача за първия отбор на „римските орли“ и в момента е неизменна част от стартовата им единадесеторка. За националния отбор Стракоша има 14 мача и все още е в очакване на първия голям национален форум.
Ляв бек: Александър Коларов (Белград; Сърбия)
Коларов със сигурност би спомогнал на отбора със своя опит, натрупан в редица европейски отбори. Минава през няколко сръбски академии и клубове преди да бъде закупен от Лацио за по-малко от милион евро. Оказва се, че скаутите на италианския тим са били далновидни, тъй като в рамките на 3 сезона Коларов се превръща в един от най-желаните леви бекове в Европа. Битката за подписа му е спечелена от Манчестър Сити, които платили близо 24 милиона за него. Сърбинът изигра 247 двубоя с фланелката на „гражданите“, като успя на два пъти да спечели Висшата лига и веднъж ФА Къп. Преди началото на сезон 2017/18 левият бек се завърна в Рим, но този път носейки цветовете на кръвния враг на Лацио – Рома. За „вълците“ той взе участие в 132 срещи, в които бе основна фигура, а преди няколко месеца подписа с Интер. На национално ниво Коларов има 2 Световни първенства зад гърба си, като на това в Русия той носеше и капитанската лента.
Централен защитник: Никола Миленкович (Белград; Сърбия)
Тук намираме един от обещаващите централни бранители в световния футбол. Израснал в школата на Партизан, Миленкович получава шанс да играе за тима на Фиорентина когато е само на 20 години. След като през първия сезон участва в 16 двубоя в Серия „А“, то в следващите два сърбинът рядко е извън единадесеторката на „виолетовите“ и вече има 98 срещи в италианското Калчо. С екипа на Сърбия бранителят не пропусна нито една минута на Световното първенство в Русия, когато беше едва на 21 години.
Централен защитник: Милан Шкринияр (Жиар над Хроном; Словакия)
Ситуацията около Шкринияр може да подлежи на дискусия, тъй като родното му място е доста близо до границата на България с Великоморавия, но за да имаме повече класа в отбраната, решихме да причислим словака към нашия отбор. Милан дава старт на своя футболен път в местния отбор на Жиар над Хроном преди да се присъедини към академията на Жилина на 12-годишна възраст. Там остава до 2015 година, а интересът към него от по-малки клубове в топ първенствата го отпраща в италианския Сампдория. Там се задържа само за един сезон, в който впечатлява големите отбори в Калчото. През лятото на 2017г. словакът подписва договор за 5 години с Интер, като „нерадзурите“ заплатили 34 милиона евро за правата му. Бранителят вече има 138 мача с черно-синия екип, а представянията му на терена будят интерес от елитните клубове по света, сред които Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Сити, както и Реал Мадрид. С националния отбор Шкринияр има едно участие на Европейско първенство през 2016, където словаците достигнаха до осминафинал.
Десен бек: Елсеид Хисай (Шкодра; Албания)
В дясната част на защитата ще разчитаме на поредния играч, който се подвизава в италиански клуб. Албанецът Хисай прави първите си футболни стъпки в градския тим „Влазния“, а когато е на 14 години заминава с баща си за Италия, където след няколко пробни периода се установява в школата на Емполи. Той бързо бива интегриран в първия им отбор и само два месеца след като е дебютирал в младежката Серия „А“, Елсеид изиграва пълни 90 минути с мъжкия отбор на Емполи в мач за Купата на Италия. С идването на Маурицио Сари ролята на Хисай стана все по-важна и до края на сезон 2014/15 той записа 109 двубоя с екипа на Емполи. Именно Сари е причината и за следващия трансфер на десния бек – двамата заедно отиват в Наполи, а платената цена за Хисай е 5 милиона евро. Албанецът все още играе за „небесносините“ и може да се похвали с 201 мача за тях и една Купа на Италия, спечелена през миналия сезон. На национално ниво Елсеид има участие в 1 Европейско първенство през 2016г., където не е изпуснал нито една минута от трите двубоя на албанците.
Полузащитник: Неманя Матич (Шабац; Сърбия)
Първият от двамата ни вътрешни халфове отново е от сръбски произход. Неманя започва кариерата си в школите на кръвните врагове „Партизан“ и „Цървена звезда“, но не получил шанс в нито един от двата мъжки отбора, а впоследствие сменя още 3 сръбски клуба. Матич обаче не спирал да врява във възможностите си и неговият момент дошъл – скаутите на английския Челси намерили 21-годишния дефанзивен халф и го откупили за близо милион и половина евро. Само че пътят за него не е бил само нагоре след тази стъпка –нулев сезон в първия отбор и слабо представяне под наем във „Витес“ предначертават трансфера му в Бенфика за 5 милиона евро. Едва две години и половина по-късно обаче ръководните фигури на Челси силно съжаляват за продажбата, тъй като в португалския клуб сърбинът е една от големите звезди. През зимния прозорец на сезон 2013/14 Матич отново се завръща на „Стамфорд Бридж“, но за доста по-сериозна сума – 25 милиона евро. Все пак обаче дефанзивният халф оправда цената си и бе един от най-постоянните играчи на Жозе Моуриньо и Антонио Конте, спечелили Висшата лига респективно през 2014/15 и 2016/17. Португалският мениджър навярно е останал впечатлен от сърбина, тъй като Неманя бе едно от първите му попълнения в Манчестър Юнайтед, и то за 44 милиона евро. В момента той все още носи екипа на „червените дяволи“, но ако досега бе един от титулярите, то през настоящия сезон се очаква да бъде резерва през по-голямата част от шампионата. За националния отбор Матич бе заедно с Миленкович и Коларов на Световното първенство в Русия.
Полузащитник: Миралем Пиянич (Тузла; Босна и Херцеговина)
Ето го и най-скъпия играч в нашия състав, чиято цена във върховите години на кариерата му възлиза на 70 милиона евро. Войната в Босна и Херцеговина принудила семейството на Пиянич да емигрира в Люксембург, където баща му го записва в местната школа на Шифландж. През 2004г. Миралем бива забелязан от френски скаути, а крайната му дестинация се оказва тима на Метц. Получава шанс в първия отбор след 3 години, а дебютният му сезон в мъжкия футбол веднага привлякло вниманието на няколко френски клуба, като Лион се оказаха с един полузащитник повече в края на летния трансферен прозорец за 2008г. Надеждата за феновете на отбора била той да бъде „новият Жуниньо“ и трите му сезона, изкарани на "Стад дьо Люмиер", със сигурност са обнадеждили феновете точно в това. Плановете на Пиянич обаче са били по-различни. Босненецът акостира на „Стадио Олимпико“ в цветовете на Рома, като там бе една от движещите сили на „вълците“ в продължение на 185 двубоя. След 5 сезона в Рим Пиянич отново поел към нов отбор, а изборът му бил крайно интригуващ – Ювентус. Там Миралем постига най-големи успехи що се отнася до спечелени отличия – за 4 години той не пропусна да спечели Серия „А“, завоюва 2 пъти Купата на Италия и веднъж Суперкупата на страната. От началото на тазгодишното първенство Пиянич защитава цветовете на Барселона и е един от най-добрите им играчи. С фланелката на Босна и Херцеговина Пиянич има записано 1 Световно първенство през 2014г.
Ляво крило: Душан Тадич (Бачка Топола; Сърбия)
Тадич по всяка вероятност ще внесе голяма доза креативност в този състав. Той е продукт от школите на местния „ФК АИК Бачка Топола“ и „Войводина“, като още на 18-годишна възраст е използван като титуляр в първия сръбски ешелон. Добрите му прояви в продължение на два сезона не остават незабелязани в чужбина и Душан успява да си уреди трансфер в „Гронинген“ през началото на сезон 2010/11. Афинитетът му към завършващите пасове е очебиен, защото в рамките на 38 двубоя през гореспоменатия сезон, халфът има на свое име 22 асистенции. След още една силна година сърбинът преминава в още един нидерландски клуб – „Твенте“. Там Тадич пренася убийствената си форма и приключва двата си сезона в „Ередивизи“ с двуцифрен брой голове и асистенции (12 и 15; 16 и 14). Това му открехнало вратите за най-големите първенства по света, а Саутхемптън бе тимът, който се пребори за подписа на Тадич през лятото на 2015г. През първите 12 месеца във Висшата лига атакуващият полузащитник държал високо си ниво от нидерландските терени, но с течение на времето формата му спаднала и били задавани въпроси за неговото бъдеще. Стъпка надолу в кариерата му била неизбежна, но пък тя била шанса му да блесне отново на европейската сцена – Аякс се подсилили с услугите на сърбина за по-малко от 14 милиона евро. Идната година се оказва най-силната за Тадич както в самостоятелно отношение, така и в отборен план. Душан завършил сезона с 38 попадения и 23 асистенции във всички турнири, а Аякс освен че спечелиха безапелационно родния шампионат, достигнаха до паметния полуфинал в Шампионската лига, елиминирайки тимове от ранга на Реал Мадрид и Ювентус по пътя си. В момента Тадич все още е част от нидерландския хегемон и носи капитанската лента на тима. За националната селекция на Сърбия е попадал в разширените състави на две Световни първенства (2010 и 2018), но е записал участие само в последното.
Дясно крило: Един Виска (Олово; Босна и Херцеговина)
Може и да не е от най-бляскавите играчи, но Един Виска безспорно има своите успехи, макар и те да не са в големите европейски първенства. Босненецът започва сравнително късно своя път във футбола, тъй като неговото първо присъствие във футболна школа датира от 15-годишна възраст. Въпреки това Виска пробива в мъжкия футбол 3 години по-късно, а добрите му изяви с екипа на втородивизионния „ФК Будучност“ (Бановици) му осигуряват място в елитния „Железничар“ (Сараево), където още през първия си сезон успява да стане шампион на страната. През втората му година в първото ниво на босненския футбол Един бележи индивидуален прогрес, отбелязвайки 9 попадения като десен атакуващ халф. Този сезон убедил един отбор, който е бил в процес на развитие, да го привлече в редиците си – Истанбул Башакшекир. От 2011г. досега Виска е бил част от турския клуб, както в неговите падения, така и в златните му години, като именно босненецът стоеше в основата на техния апогей. През изминалата кампания Башакшекир разбиха на пух и прах хегемонията на „трите големи клуба“ в Турция и станаха вторият различен от тях шампион за последните 26 години. Виска от своя страна през тази футболна година отбеляза 13 попадения и прибави към визитката си същия брой асистенции. През изминалите сезони неговата статистика изглежда също толкова впечатляваща, вземайки предвид факта, че е крило – за 2018/19 е вкарал 13 гола и се е отчел с 14 асистенции, през 2017/18 има само 9 удара, попаднали в мрежата, но пък е направил 16 голови подавания, а две години по-рано головият му инстинкт го отвежда до 17 вкарани попадения. Носейки цветовете на Босна и Херцеговина, Виска има изиграно 1 Световно първенство през 2014г.
Централен нападател: Лука Йович (Биелина; Босна и Херцеговина)
Подобно на Стракоша, въпреки че Йович е добре познат като основен играч в националния отбор на Сърбия, всъщност той е роден в пределите на днешна Босна и Херцеговина. Талантът му още като дете е бил впечатляващ, тъй като започва да играе футбол едва когато е на 5 години и за отрицателно време привлича вниманието на сръбските скаути. Още след първите няколко мача, които изиграва в детската лига за момчета от 4 до 12-годишна възраст, Тома Миличевич (скаут в детско-юношеската школа на „Цървена звезда“) е готов да предложи по 50 евро на родителите на Лука за всеки двубой, в който играе, както и да покрива разходите за транспорт. В борба за малкия Лука също се включили и вечните съперници „Партизан“, но след като бащата на Йович го завел и в двете академии, заедно преценили да подпише с „Цървена звезда“. След 9 години в школата на „звездашите“ Йович дебютирал за мъжкия им отбор още когато е на 16. Той бързо се адаптирал към професионалния футбол, което не убягнало от полезрението на европейските скаути, които неизменно следят развитието на сръбските отбори и техните млади надежди. Това направило трансфер по посока Бенфика възможен за централния нападател. Само че след първи неубедителен сезон в Португалия, той бива пратен на 1-годишен наем в набиращия инерция немски отбор на „Айнтрахт“ (Франкфурт) с опция за откупуване. През първия сезон младокът отново не бил на най-доброто си ниво, но през следващата кампания, когато каузата в договора му била активирана, дошъл истинския прогрес за босненеца със сръбски паспорт. Със своите 27 гола в Бундеслигата и Лига Европа, Лука се превърна в един от най-желаните нападатели в света. Байерн Мюнхен и Барселона имаха сериозен интерес към него, но Реал Мадрид се оказаха с 63 милиона евро по-малко, но един качествен таран повече в редиците си. След неубедителни представяния с екипа на "белия балет", сърбинът отново се завърна в "Айнтрахт" (Франкфурт), където все още търси върховата си форма. С фланелката на Сърбия Йович има 1 записана минута в игра на Световното първенство в Русия.
Централен нападател: Един Джеко (Сараево; Босна и Херцеговина)
Завършваме единадесеторката с още един футболист с огромен опит по европейските терени. Джеко е изцяло продукт на школата на родния „Железничар“ (Сараево), но след като развитието му в първия отбор не изглежда особено обещаващо, бива откупен от чешкия клуб „Теплице“. Там обаче още през втората си година започва да причинява главоболия на противниковите защитници, вкарвайки 13 гола през сезон 2006/07. Това му отваря вратите към прочутите европейски състави, като първата му дестинация е немският Волфсбург. Адаптацията му и там не е била светкавична, но 26-те попадения от 32 мача през 2008/09, последвани от 22 гола от 34 срещи година по-късно, го превърнали в един от най-високо ценените тарани във футбола. 10-те вкарани положения за един полусезон само затвърдили твърдението, което пък накарало един от най-бързо развиващите се елитни клубове по онова време да прибегне към услугите му. Манчестър Сити привлекли босненеца за колосалните в онези години 37 милиона евро. Както „традицията“ повелявала, първите няколко месеца за Джеко били трудни, но веднъж успял да се установи във Висшата лига, той бе един от най-клиничните нападатели в елита на Англия. Последният му сезон при „гражданите“ обаче бе разочароващ, а при наличието на играч като Серхио Агуеро, високият таран нямал право на грешка. Босненецът бил пратен под наем в Рома, където за пореден път имал нужда от време за доказване, но въпреки първия незадоволителен сезон, „вълците“ решили да се споразумеят със Сити за 11 милиона евро, което се оказало правилното за тях решение. Още през следващата кампания Джеко направи фурор в италианското Калчо, отбелязвайки 29 попадения от 37 срещи и печелейки наградата за топ реализатор на шампионата. През годините снажният нападател се прояви и като плеймейкър, като за гореспоменатия сезон освен множеството голове, има и 12 асистенции. От тогава досега броят на неговите попадения в елита на Италия не пада под 16, а от сравнително време е и капитан на Рома. Босненецът също носи капитанската лента и за националния си отбор, където е участвал на Световното първенство през 2014г. заедно с Виска и Пиянич.
Резерви:
Марек Родак (Кошице; Словакия)
Петер Гулаши (Будапеща; Унгария)
Амир Рахмани (Прищина; Косово)
Никола Максимович (Бажина Баста; Сърбия)
Валентин Антов (София; България)
Антон Недялков (Ловеч; България)
Елиф Елмас (Скопие; Северна Македония)
Разван Марин (Букурещ; Румъния)
Доминик Собослай (Будапеща; Унгария)
Филип Костич (Крагуевац; Сърбия)
Милот Рашица (Вучитрън; Косово)
Кирил Десподов (Кресна; България)
Александър Митрович (Смедерево; Сърбия)
Прочетете също:
По прогнозам известной аналитического агентства, каждый день в России транслируется более чем 2000 матчей и турниров. Вопреки существованию на сотни телекомпаний и возможности смотреть любимые трансляции с помощью виртуальной сети, человек не успевает следить за результатами всех спортивных событий. обычно, свободное время появляется в вечернее время суток. Что делать, если желанный матч показывают утром? Как выяснить, в какое время будут транслировать соревнований по вольной борьбе и успеть освободить время для просмотра? Что делать, если в город направляются популярные игроки, а вы не успели договориться с боссом об отгуле Как убедить супругу отменить путешествие к родителям и остаться у телевизора? Как отсматривать события и быть в курсе всех спортивных игр? На помощь спешат анонсы мероприятий. Анонсом зовут публичное оповещение о грядущем ивенте https:ligaretail.ru . Известно несколько вариантов анонсирования: Гласный. О событии рассказывают во время диалога. Чаще всего этот формат применяют в качестве сарафанного радио Коммерческий. Когда человек видит объявление до того, как он начал искать информацию самостоятельно. Письменный. Стандартное оповещение в формате брошюры. Телевизионный. О мероприятии оповещают в интернете. аудио-видео ряд. известно более 10 форматов анонсирования спортивные новости . Каждый из них зависит от того, каким спортивным событием вы увлекаетесь и на каких источниках запрашиваете данные о нем. Анонсы позволяют иметь представление обо всех турнирах. Они рассказывают о том, что именно будет происходить во время соревнований и каков тайминг последнего. Для правильного анонса необходимо придерживаться распорядка. Особенно, если речь идет о соревнование offline назначения с наземной посадкой. Какого уровня будет казус, если болельщики придут на матч в более поздний день или на несколько часов за то время, когда турнир начнется? За анонсом контролирует ключевой сотрудник, ТОП. основные данные в нем: датировка, информация о том, что за событие и состав игроков. как правило в анонсе пишут имена партнеров. Они проплачивают зал и билеты спортсменам, поэтому причитать из-за многообразия рекламы не нужно. При разработке анонса нужно не забывать о том, где именно он будет размещаться. В качестве рекламных площадок важно использовать не только наземную рекламу, но и интернет. Тогда болельщики из других городов узнают о событии и приехать на него. В 21 веке использовать формы оповещения очень важно. Прошло то время, когда зрители просили сведения об игре у спортклуба. Сейчас, когда ивент индустрия перенасыщен мероприятиями, собрать много людей на игру без массовой рекламной кампании невозможно. У фанатов есть много вариантов, а организаторы хотят добиться полной посадки на мероприятии и много просмотров в момент показа. оповещением занимаются маркетологи. Они разрабатывают привлекающие внимание брошюры, которые привлекают внимание не только заинтересованного, но и холодного клиента. Такой анонс непременно поможет оргам с полной посадкой, а сама игра станет яркой, живой и запоминающимся.
Отговори 0 0