През последните 15 години футболните фенове станаха свидетели на една от най-ожесточените битки за надмощие, противопоставяща двама феноменални играчи - Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Спорът за това кой е по-добрия играч от двамата никога няма да бъде разрешен, а величието на футболните легенди се отразяваше в спечелени отборни, но най-вече индивидуални отличия. Меси и Роналдо са завоювали най-престижната индивидуална награда – „Златната топка“, сумарно 11 пъти за периода 2008-2019. Днес ще ви пренесем в една паралелна вселена и ще видим кои биха били носителите на отличието, връчвано от France Football, ако двамата най-добри играчи за времето си нямаха право да го печелят.
Фернандо Торес (2008)
Въпреки че може би не завърши кариерата си по най-бляскавия начин, Фернандо Торес беше един от най-клиничните нападатели във върховите си години. 2008 година със сигурност може да бъде считана за една от най-приятните за „Ел Ниньо“ във футболно отношение – испанецът завърши сезона във Висшата Лига с 24 попадения от 33 двубоя, като успя да впечатли всички с постоянството си в средата и в края на първенството. С националната фланелка Торес също имаше повод за гордост – испанците печелят ЕВРО 2008, провело се в Австрия и Швейцария, а единственото попадение на финала бележи именно нападателят на Ливърпул.
Шави (2009)
През тези години започва доминацията на Барселона на европейската сцена. Тогава стилът „тики-така“, наложен от Пеп Гуардиола, изглежда невъзможен за разгадаване, а в основата на успехите седи Шави Ернандес. Испанският полузащитник бе движещата сила на състава в центъра на терена, като числата само затвърждават това убеждение – той завършва сезон 2008/09 в Ла Лига със забележителните 23 асистенции от изиграни 35 мача. В Шампионската Лига пък Шави изпуска един от общо 13-те двубоя на Барселона, но отново е на висота, отчитайки се със 7 завършващи подавания. Добрите представяния на „каталунците“ също рефлектират в спечелените „Копа дел Рей“, Ла Лига и Шампионска Лига, които осигуряват първи требъл в 110-годишната история на клуба.
Андрес Иниеста (2010)
Ето го и второто парче от пъзела на Барселона в центъра на терена в онези славни години. Иниеста не прави най-силната си година що се отнася до статистика, но неговото присъствие на терена бе от изключителна важност, за да сработи системата на Гуардиола. „Каталунците“ успяват да спечелят Ла Лига отново, но истинската радост за Андрес идва на национално ниво. Испанците на Висенте дел Боске отново показват, че са най-добрите в света и печелят Световното първенство в ЮАР. Авторът на единственият гол във финалния сблъсък е именно Иниеста, който в 116-та минута прати цяла Испания в делириум. Важно е да се отбележи, че това бе първата година, в която топ 3 за „Златната топка“ се състоеше само от играчи, израстнали в една академия – Ла Масия.
Шави (2011)
Две години по-късно отново намираме Шави на призовото място. Маестрото на Барселона спомогна за спечеления дубъл (Ла Лига и Шампионската Лига) със своите 15 асистенции във всички турнири. Шави за поредна година контролираше центъра на терена както никой друг и напълно заслужено бе отличен като един от най-добрите футболисти за годината.
Андрес Иниеста (2012)
И за втори път срещаме един от ключовите играчи в златните години на Барселона. В Ла Лига Иниеста завърши с 10 асистенции от 27 двубоя, а добрата му съвместна работа с Лео Меси осигури на аржентинеца забележителните 91 гола за една календарна година. Полузащитникът отново имаше поводи да празнува с националната фланелка – „Ла Фурия Роха“ станаха европейски шампиони за втори пореден път. За играч на турнира е избран именно Иниеста, който също печели наградата „Играч на мача“ във финалната среща, която противопостави отбора на Висенте дел Боске с Италия.
Франк Рибери (2013)
Много хора и до ден днешен смятат, че Рибери наистина заслужаваше да грабне наградата, имайки предвид блестящия му сезон. Французинът трябваше да преглътне факта, че дори требъл с Байерн Мюнхен не му бе достатъчен да бъде избран за играч на годината. Рибери завърши шампионат 2012/13 освен с три медала повече, с 11 попадения и 23 асистенции на името си във всички турнири. В края на сезона получи напълно заслужено наградата на УЕФА за „Играч на годината“, ала отличието на France Football му се изплъзна.
Мануел Нойер (2014)
Нойер имаше реален шанс да стане вторият вратар, спечелил престижното отличие след Лев Яшин. Немецът беше непоклатим на всички възможни сцени, като с екипа на „баварците“ за сезон 2013/14 допусна едва 25 удара да минат покрай него. За сметка на това пък опази вратата си суха в цели 34 случая от 51 двубоя. С националната фланелка Нойер също блестеше – немците станаха световни шампиони, а Мануел инкасира само 4 попадения във всички 7 мача, като един от головете бе почетният на Оскар след като неговата Бразилия беше разбита на родна земя със 7:1.
Неймар (2015)
Вторият сезон на Неймар в Барселона беше огромен успех, както за него, така и за „каталунците“. Техничният бразилец веднага се адаптира към новите си партньори в атака в лицето на Луис Суарес и Лионел Меси и тримата заформиха едно от най-опасните нападения за последните десетилетия. Тяхната убийствена ефективност пред противниковите врати спечели на Барселона втори требъл в рамките на 6 години, който да затвърди статута им на един от най-силните отбори в модерния футбол. Лично Неймар успя да завърши шампионата с впечатляващите за флангови футболист 39 попадения, както и 10 асистенции от общо 51 двубоя.
Антоан Гризман (2016)
Въпреки че сегашната му форма не го индикира, Гризман бе истинско страшилище за противниковите защитници преди 4 години. Това се потвърждава от факта, че без нито един спечелен трофей за годината той можеше да спечели „Златната топка“. Истина е обаче, че французинът беше на 3 точки от титлата в Ла Лига, на броени секунди от вдигането на „Купата с големите уши“, както и на няколко минути от спечелването на Европейското първенство на родна земя. Чисто индивидуално Гризман отбеляза 32 гола в 54 срещи за Атлетико Мадрид, а през лятото централният нападател на „петлите“ стана голмайстор на ЕВРО 2016 с 6 попадения.
Неймар (2017)
Два сезона по-късно атомното трио „МСН“ е във вихъра си, а Неймар отново е под светлината на прожекторите. Играчите на Барселона са принудени да се задоволят само с „Копа дел Рей“, но сезонът им си остава един от най-паметните, заради немислимата „ремонтанда“, която „каталунците“ сътвориха срещу ПСЖ на Камп Ноу. В нея Неймар показа лидерските си умения и почти собственоръчно вдъхновява своите съотборници да повярват в пълния обрат, а самият той вкара два гола и подаде завършващите пасове за още два. Цялостната картина доказва, че с времето бразилецът все повече се проявява като отборен играч – завършва годината с 20 попадения, но по-впечатляващото са 26-те асистенции, които успява да направи.
Върджил ван Дайк (2019)
Защитникът, през когото никой не успя да мине през целия сезон. Доста футболни критици бяха шокирани от решението на Юрген Клоп да похарчи цели 75 милиона евро за непознатия до тогава Върджил ван Дайк, но за по-малко от 2 сезона немският специалист го превърна в еталон за всеки един централен защитник. Нидерландецът веднага стабилизира мърсисайдската защита, а успехите не закъсняха – Ливърпул спечелиха Шампионската Лига и останаха само на точка от Манчестър Сити в борбата за титлата в английската Висша Лига. Момчетата на Клоп запазват вратата си суха в 33 случая от 50 мача, в които ван Дайк е на игрището, а присъствието му беше очевидно. Фактът, че за сезон 2018/19 наистина не се намери футболист, който да излъже нидерландският бранител е достатъчно показателен за неговите умения. Подобно на ситуацията с Франк Рибери, доста футболни фенове очакваха ван Дайк да се присъедини към клуба на защитниците, спечелили „Златната топка“, но това така и не се случи.
*Бонус*
Робърт Левандовски (2020)
Въпреки че Левандовски не бе възпрепятстван от Меси или Роналдо да спечели наградата тази година, други обстоятелства успяха да го сторят. Почти неоспоримо е, че нападателят на Байерн Мюнхен щеше да вдигне „Златната топка“, ако награждаването се бе състояло. Полякът бе основна фигура в успеха на „баварците“, които повториха постижението си от 2012/13, спечелвайки всички възможни трофеи през годината. Самият Левандовски съумя да наниже феноменалните 55 попадения в едва 47 двубоя от всички турнири, като по този начин стана голмайстор на всички възможни форуми – немската Бундеслига (34 гола), Шампионската Лига (15) и Купата на Германия (6).
Прочетете също:
