Томас Гронемарк: човекът с най - странната професия в Ливърпул

Томас Гронемарк: човекът с най - странната професия в Ливърпул

 Статичните положения във футбола се използват все по-често от отборите, за да получат предимство над противника.

 Центриране на 2-а греда от корнер, търсещо определен играч или пък заучено изпълнение на пряк свободен удар, изненадващо цялата отбрана на другия отбор - това е нещо напълно нормално в света на модерния футбол. Но има едно статично положение на топката, на което не се обръща внимание достатъчно, нито от феновете, нито от самите отбори. Е, това е напът да се промени.

 Помните ли новите попълнения на Ливърпул през лятото на 2018г? Всички фенове на “мърсисайдци” (а и по-запалените футболни привърженици) веднага ще кажат: “Фабиньо, Алисон и Кейта”. И ще са прави. Но едно попълнение остана в сянка - това на Томас Гронемарк. Сега масово се повдигат вежди в учудване.

 Томас Гронемарк е треньорът на Ливърпул за тъчове

 Да, точно така, правилно прочетохте, за тъчове! Той държи световния рекорд за най-дълъг тъч - 51,33 метра, както е и единственият треньор по тъчове, поне за момента.


 “Напълно разбирам, че е най-странната работа на света”- казва самият Гронемарк за своята професия. Той е напълно обсебен от този аспект на играта и през годините развива своя собствена визия за това как да се използва тази част от футболната игра, за да може отборите да извличат максимума от ситуациите в нея.


 Малко статистика. Преди Гронемарк да стане част от екипа на Клоп, Ливърпул запазва владение над топката след изпълнение на тъч в 45,4% от ситуациите. Това им отрежда 17-о място от отборите във Висшата лига. Като в този показател “Премиерлийг” е с най-лоши показатели в топ 5 първенствата на Европа.


 Миналия сезон, една година след като пое работата на “Анфийлд”, Гронемарк подобри процентите на Ливърпул до 68,4 - това е вторият резултат в Европа. На първа позиция е предишният клуб, в който е работил Томас - Мидтиланд, Дания.

 В едно от коментарните студиа преди срещите от Висшата лига, бившият нападател на Арсенал Иан Райт каза: "Видях Джо Гомез да прави доста добри хвърляния (на тъч) за Ливърпул, преди не бях обръщал внимание".


 Клоп: "Никога не бях чувал за треньор по тъчове! Когато чух за Томас, беше ясно за мен, че искам да се срещна с него. След като се срещнах с него ми беше ясно на 100%, че искам да го назнача на работа при нас!"

 Но как се стигна до такава съществена разлика в този компонент от играта на състава на Клоп?

 За Гронемарк няколко са важните неща при подновяването на играта със странично хвърляне, които могат да помогнат за запазване притежанието на топката:


 1. Скоростта, с която се подновява играта. Ако тъчът бъде изпълнен в първите 5 секунди след излизането на топката от страничната линия и разстоянието на хвърляне на топката е не повече от 15 метра, то в 66,9% от случаите топката се запазва във владение. Ако топката се хвърли на същото разстояние, но се изчака по-дълго време (10 секунди), то запазването на топката “пада” до 49,6% от случаите. Защо? Защото повечето време за изпълнение, дава възможност на противника да се организира в защита и да окаже натиск върху евентуалните зони на подаване.

 2. Точността на подаване. Много от играчите затрудняват своите съотборници като им хвърлят неудобни топки: високи - на главата, на гърдите или на ханша. Това представлява допълнителна трудност за съотборника на хвърлящия играч, защото са му необходими много докосвания, за да отиграе топката. Пасът трябва да е насочен към краката на играча, за да може с минимум усилия да я задържи или подаде назад, по тъча или навътре в терена към трети играч.

 3. Дължината на хвърляне. Тук не става въпрос за хвърляне тип “Рори Делап”! Всеки играч без затруднение може да изпълни тъч на около 20-на метра. С правилните тренировки, според Гронемарк, това разстояние може да се удължи до 35-38 метра. По този начин, освен хвърляне в противниковото наказателно поле, играчът има възможност да хвърли топката в зона, която не е толкова наситена от играчи и да отслаби натиска върху съотборниците си.

 4. Траекторията на топката. Тук става въпрос за използването на “плоски” хвърляния на топката, където тя лети успоредно на земята.

 5. Умелото пускане в игра на топката. Това е най-неясният, труден и важен момент. Тук става въпрос за “умно” пускане на топката в игра. Неочаквани движения и траектории на играчите, които са евентуални приемници на хвърлянето.

 Нека разгледаме няколко примера, за да онагледим разликите при изпълнението на тъчове от страна на “мърсисайдци” преди и след назначението на Гронемарк:


Тук виждаме как топката е насочена в зона, където Сити имат числено предимство 5:3 в много малко пространство за игра. Какъв е шансът в тази ситуация да се запази топката във влияние на Ливърпул и да се развие атака? В същото време виждаме напълно свободните Робъртсън и Милнър в средата на терена, но Арнолд дори и не поглежда към тях. Логично, след изпълнението на страничното хвърляне, топката е загубена.
 


Тук топката е насочена към Мане, който със Салах се опитват да преминат 4-ма противници и губят топката. А само на няколко метра от изпълнителя на тъча, Фирмино е заел чиста позиция, необезпокояван от противников играч. Топката е загубена и атаката спира.

И една последна ситуация:

Играчите са наситили тази част от терена, откъдето ще бъде вкарана топката в игра. 10 играча са в непосредствена близост до изпълнителя. Топката е насочена силно напред към Салах (тук той е извън кадър), който я губи в единоборство с противник. Посочените алтернативи на хвърлящия за друго изпълнение не изглеждат толкова неразумни. Ван Дайк може да “падне” ниско към аут линията на игрището, като много вероятно е това му действие да “издърпа” нападателя на противника и в центъра да останат свободни другите му двама съотборници. Така се запазва владението върху топката и атаката продължава по левия флаг, който в момента е доста оголен от противниковата защита.

 Преди да преминем към сегашните изпълнения от страна на “червените”, нека “видим” думите на Гронемарк за важността на тъчовете: “Подобряването на тъчовете може да "спаси кожата” на някой малък отбор, това е начин за оцеляване. Но за топ отборите могат да помогнат за много по-равномерна, плавна игра. Без значение къде се намира отборът в класирането, правилното използване на тъчовете може да подобри тяхното представяне.”

Нека видим сега как използват наученото играчите на Клоп:

Милнър се придвижва “по тъча”, като по този начин издърпва към себе си Ериксен от Тотнъм. Така се освобождава място, където Хендерсън навлиза, отскубнал се от своя “пазач” и успява с едно докосване да отиграе топката, като я връща към Робъртсън. Той от своя страна прави дълъг пас на другия фланг, където Арнолд започва атака, напълно необезпокояван от противниковите състезатели.

 


Всички играчи на Ливърпул са близко до страничната линия, като всеки един от тях е пазен персонално от противник. По този начин се получава празно пространство около съдията, което бива атакувано от Хендерсън, топката е насочена към него, а той с едно докосване я връща към свободния Ван Дайк, който обръща фронта на атака към другия фланг. Топката се запазва във владение на Ливърпул. Забележете жеста на Ван Дайк към изпълнителя на тъча - показва къде да бъде хвърлена топката.

 


Отново играчите в червено са заели позиции около страничната линия, като по този начин се освобождава пространство в центъра. Мане навлиза в тази зона и получава топката от изпълнителя на хвърлянето. Нападателят отиграва топката назад. Владеенето се запазва и Ливърпул започват нова атака към противниковата врата.

 


Хендерсън прави “заслон” за Вайналдум, който получава топката необезпокояван от противник. Отиграва я назад и запазва владението й.

 


Играчите са наситили зоната около страничната линия: 6-ма играчи на Сити и 5-ма на Ливърпул. Наби Кейта се е освободил от Силва и иска топката на “късо”. Фабиньо е блокирал с тяло Де Бройне, а изпълнителят Робъртсън хвърля към напълно свободния в наказателното поле Гомез, може би е забелязал движение на Жезус, който затваря Вайналдум. Ливърпул запазват владението върху топката и сменят фланга за нова атака.

 

 С тези прийоми при изпълнението на страничните хвърляния, Ливърпул успя да покачи до 68% успешните случаи, в които запазва владението върху топката. Това е далеч над средния показател на отборите от Висшата лига - 52%. Още един показател от играта, в който тимът на Юрген Клоп превъзхожда своите опоненти.


 След обявяването на назначението на Гронемарк от страна на Ливърпул, футболният анализатор и легенда на Евертън Анди Грей се присмя и сипеше подигравка след подигравка по адрес на градския съперник: “Аз самият съм треньор по тъчове. Дайте една топка и ще ви покажа. Значи, взимаш топката с две ръце, вдигаш я зад главата си и я хвърляш на съотборник. Това е! Може някои отбори да ме вземат да им покажа и как да ритат топката!”


 Не на същото мнение обаче е Клоп: ”Вижте, не знаех как да извлечем максимума от такива ситуации. Нямах разработен план за това. Но хубавото е, че има специалисти за всичко. След неговото (на Гронемарк) пристигане при нас, ние се подобрихме в тази част от играта. А това е важно! Трябва да се подобряваме във всеки момент, за да можем да използваме това предимство в срещите.”

 Ето това изказване на Клоп описва тези два сезона на Ливърпул. Стремежът да се усъвършенстват, дори в “такива дреболии” като изпълнението на тъч, прави разликата с другите състави във Висшата лига. Тези малки, незабележими детайли от играта, които остават “скрити” за феновете, а и както разбрахме за някои анализатори, правят “машината” за победи на Клоп да е по-успешна от другите!

 

Прочетете също:
Packing - "революционната" статистика, за която (може би) не знаете
10 похабени английски нападатели, които така и не опрадваха очакванията
Ужасните нападатели в английския елит
Аталанта - правилният начин да се прави футбол
Играчите, за които не знаехте, че са били номинирани за "Златната топка"
 


Гласували: 11, рейтинг: 4.7

Добави коментар