Защо Еден Азар вече не е нужен на Челси в 5 причини

Защо Еден Азар вече не е нужен на Челси в 5 причини

Код червено. Спекулациите по евентуален бъдещ трансфер на Едер Азар в Реал Мадрид са на път да достигнат своя абсолютен полемичен апогей. Не минава интервю след мач, в което медийните колеги на Острова да не отправят микрофона към белгиеца с перифразиран един и същ настоятелен въпрос – „Каква е вероятността да преминете в Реал Мадрид?“ А както гласи добре познатата ни пословица - там където има дим, има и огън. Въпреки уклончивите отговори с гузно наведена глава и невинна усмивка, Азар добре осъзнава, че е застанал на клатушкащ се мост между два далечни бряга, а връщане назад едва ли ще има. Но докато всяка дума, гласна и съгласна, продължава да се интерпретира като знак за сигурно решение в полза на едната или другата теза – за напускане или оставане в Челси, нека за момент приемем непопулярната позиция, че всъщност Азар повече пречи, отколкото помага, а спрямо очакванията съвсем не допринесе достатъчно за „сините“ в 7-годишния си престой в Лондон.

Причина #1

Първият довод е, че Азар така и не развива напълно таланта си в редиците на Челси. Още с преминаването си от Лил през 2012г. за внушителните по това време 31,5 милиона евро, Азар изиграва пълен сезон и бележи 9 гола. Следват и такива с 14,14,4,16 и 12 попадения. Инвестицията и подбора за сътборници в последвалите години подсказват, че съставът се гради, за да приляга на фланговите му пробиви и контраатакуващия футбол. Не случайно Мохамед Салах и Кевин де Брюйне не се задържат дълго в отбора. Години наред Азар води и статистиките за най-фаулиран играч във Висшата лига и за най-висок брой успешни индивидуални пробиви, но не непременно за най-резултатен полузащитник. Неоспоримо е, че силата му е по-скоро в това да увлича по двама-трима играчи и да отваря пространство за съотборниците си, но годините доказаха, че подобни представяния при него далеч не са константа. А именно с тази мисъл и цел Челси взимат играча. Същият този футболист, отбелязал цели 20 пъти в последния си сезон във френското първенство. В началото на десетилетието, Челси съзнателно търси именно такъв тип плеймейкър, който да е достоен наследник на легендата Франк Лампард в средата на терена. Едва през тази кампания обаче белгиецът увенчава изявите си с рекордните за него 19 гола. Но и силните му игри и соло попаденията, като тези срещу Уест Хям или Уулвърхемптън, са някак подвеждащи, тъкмо защото оставят в сянка ежегодните му безплодни периоди, като този между 7 октомври и 16 декември през изминалата есен. Както и много други. Ето обаче, че заради гения си, Азар продължи да печели възхищението, а с него и търпението, с което футболисти като Флоран Малуда и Ариен Робен, играещи сходна роля на терена, така и не ползваха в очите на Роман Абрамович в последните си сезони в западен Лондон. А може би и стандартът е занижен, ако съдим по плеадата съотборници в халфовата линия, изредили се за по сезон-два на Стамфорд Бридж.

Причина #2

Нужно е да е отчетем и принизителното отношение към феновете на Челси, които продължават да се държат в тотално неодумение и до голяма степен предумишлен съспенс. В модерната история на клуба, футболистите, задържали се поне 7 сезона при „сините“, като Джон Тери, Франк Лампард, Дидие Дрогба, Петър Чех, Бранислав Иванович или Ашли Коул – всеки от тях прояви лоялна нотка разбиране и подсказа в аванс от поне 6 месеца за вероятността да напусне клуба и посоката на трансферните си аспирации. От чувство за отговорност и дълг към клуба. Но не и Еден Азар. За огорчение на мнозина, при него играта на догатки и трансферни сплетни, макар и явно предизвестени, отдавна стигна до точката си на кипене.  

Причина #3

И ако въпросният непочетен подход към привържениците би могъл някак да намери своето обяснение, то това към треньора Маурисио Сари въобще не печели дивиденти. Дори напротив – служи едниствено да подрива авторитета му. Това, което сътвори вратаря Кепа Арисабалага във финала за Купата на Лигата, отказвайки да бъде сменен, намира своя еквивалент и в липсата на идея от Сари дали Азар ще бъде част от отбора занапред. Все някак можеш да се аргументиаш защо отбягваш да говориш пред камерите за Реал Мадрид – вероятно за да насочиш вниманието към оставащите двубои, битката за Лига Европа или за да съхраниш емоционалната симбиоза в отбора. Но не е достойно да оставяш треньора си в догатки и хипотези, същият този Сари, който и без това загуби и последната капка авторитет в съблекалнята на Челси. Това поведение при Азар не е изненадващо, а хронично. Спомнете си, че спекулации за бъдещето му имаше и при втория сезон на Конте. И тогава мениджърът трябваше да се черви пред журналистите и да подскаже, че и той е в неяснота и недоумление. 

Причина #4

Нека се върнем обаче към футболния терен. Там Азар бележи, а мнозина се прехласват по уменията, дрибъла и головете му. Дори и да изключим честата му голова суша обаче, Азар така и не се доказа като лидер на отбора. Не непременно и в големите мачове. В този сезон белгиецът отбеляза едва 3 гола в 11 мача срещу топ 6 отборите в лигата. Поведе лидерски отбора единствено в полуфинала за Купата на Лигата срещу Тотнъм на Стамфорд Бридж. Нито във финала на Къмюнити Шийлд обаче, в този за Купата на Лигата или дори в отпадането у дома срещу Манчестър Юнайтед за ФА къп на 1/8-финалите, не се отчете с гол, асистенция или ключово разиграване. Mачовете, в които се очакваше именно той да изведе отбора до победа. В последния мач с Ливърпул представянето му ще се запомни единствено с изстрела в гредата през второто полувреме. Сравнението между Азар и влиянието върху отбора спрямо това на Лампард или дори на Дидие Дрогба, говори в особено голям ущърб за белгиеца. Дрогба е с цели 10 гола в общо 15 финала за отбора, а Лампард – близо половин дузина голове и асистенции в мачове за трофей. Непривично е сякаш за играч, който на 28 години се предполагаше че отдавна ще доближи нивото на Меси и Роналдо и тяхната способност да решават серия от мачове, да попада отново и отново в позицията на разочарование, спрямо очакванията към себе си. Разбира се, физическата игра във Висшата лига е от друг, по-горен аршин. Но именно в нея Кристиано Роналдо и Гарет Бейл се доказаха и взимаха еднолично победите за отборите си.

Причина #5

Но може би най-решителният показател за това, колко успешен може да се счита престоят на Азар в Челси, са титлите и прогреса в европейските турнири. Неоспоримо е, че футболистът имаше немалка заслуга за спечелените трофеи в лигата през 2014/15 с Моуриньо и през 2016/17 с Антонио Конте. Безспорни са и успехите с негова помощ в Купа на Лигата през 2015 и в ФА къп през миналия сезон, с негов гол от дузпа. Но отбор, който от 2004 година до успеха си в Шампионска лига през 2011/12 беше натрупал 4 полуфинала и 2 финала и привикна да мери сили с най-силните на Стария континтент, се срина до вече честите си участия в Лига Европа и един единствен полуфинал в лигата на богатите. Несъмнено в Челси настъпи нова ера, много от лидерите в отбора си заминаха, а новите попълнения не се вписаха толкова внушително в стила и амбициите на клуба. Но именно Азар, около когото този отбор се градеше през тези години, не успя да изведе отбора до съществен европейски пробив или триумф. Именно с прекомерните надежди в неговите качества Челси не съумя да продължи традициите си в битката за „ушатата“, а днес отборът мери сили срещу тимове като Славия Прага, Динамо Киев и Малмьо, докато значително по-разумно инвестиралите Тотнъм и Ливърпул заслужено са на полуфинал в Шампионска лига.

И докато несъмнено Азар даде много на клуба от западен Лондон, то към днешна дата футболиста е повече трън в петата на Сари и пречка за възможностите, които се предоставят на по-младите играчи като Калън Хъдсън-Одой и Рубен Лофтъс-Чийк, отколкото решение на проблема. И независимо от това дали премине в Реал Мадрид или не до края на Август, горчивият послевкус към него от мнозина, свързани в клуба няма как да не остане. 


Прочети още | ТОП 10 номинирани за "Златно момче", които се провалиха


Гласували: 8, рейтинг: 4.1

Добави коментар

Препоръчано за вас

Започва ли ЦСКА да прилича на европейски клуб?
Паралелни таланти: Камерън Ланкастър - нападателят, който трябваше да задмине Хари Кейн
А вие гордеете ли се?
Кои щяха да бъдат носителите на „Златната топка“, ако Меси и Роналдо нямаха право да я печелят?
Как би изглеждал отборът на Бургас, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи
РБ Лайпциг: „вълшебният“ път към върха и защо те са най-мразеният отбор в Германия?
Вечният град - мечтана дестинация за българските отбори в Европа
Адама Траоре срещу Леон Горетцка: взимат ли стероиди или не?
Какви са причините за разрушаването на Барселона?
Едуардо Камавинга: новият Пол Погба или още един Тимуе Бакайоко?
АФК Бароу: аматьорският отбор, който се опита да играе като Барселона
Скритите гениални трансфери на Манчестър Юнайтед, за които никой не говори
Ансу Фати: новият Лео Меси или още един Боян Къркич
Ето къде се нарежда Холанд до боговете (в младините им)
Изтече ли времето на ВАР във футбола?
Футболисти, които отдавна трябваше да напуснат отборите си
Повратен в кариерата на Кепа ли бе спорът му с Маурицио Сари?
10 отбора, които се провалиха през миналия сезон
Лионел Меси срещу ръководството: кой се оказа големият победител след края на цялата разправия?
Всичко, което трябва да знаете за “Дербито на дъното”: Гибралтар - Сан Марино