Защо Еден Азар вече не е нужен на Челси в 5 причини

Защо Еден Азар вече не е нужен на Челси в 5 причини

Код червено. Спекулациите по евентуален бъдещ трансфер на Едер Азар в Реал Мадрид са на път да достигнат своя абсолютен полемичен апогей. Не минава интервю след мач, в което медийните колеги на Острова да не отправят микрофона към белгиеца с перифразиран един и същ настоятелен въпрос – „Каква е вероятността да преминете в Реал Мадрид?“ А както гласи добре познатата ни пословица - там където има дим, има и огън. Въпреки уклончивите отговори с гузно наведена глава и невинна усмивка, Азар добре осъзнава, че е застанал на клатушкащ се мост между два далечни бряга, а връщане назад едва ли ще има. Но докато всяка дума, гласна и съгласна, продължава да се интерпретира като знак за сигурно решение в полза на едната или другата теза – за напускане или оставане в Челси, нека за момент приемем непопулярната позиция, че всъщност Азар повече пречи, отколкото помага, а спрямо очакванията съвсем не допринесе достатъчно за „сините“ в 7-годишния си престой в Лондон.

Причина #1

Първият довод е, че Азар така и не развива напълно таланта си в редиците на Челси. Още с преминаването си от Лил през 2012г. за внушителните по това време 31,5 милиона евро, Азар изиграва пълен сезон и бележи 9 гола. Следват и такива с 14,14,4,16 и 12 попадения. Инвестицията и подбора за сътборници в последвалите години подсказват, че съставът се гради, за да приляга на фланговите му пробиви и контраатакуващия футбол. Не случайно Мохамед Салах и Кевин де Брюйне не се задържат дълго в отбора. Години наред Азар води и статистиките за най-фаулиран играч във Висшата лига и за най-висок брой успешни индивидуални пробиви, но не непременно за най-резултатен полузащитник. Неоспоримо е, че силата му е по-скоро в това да увлича по двама-трима играчи и да отваря пространство за съотборниците си, но годините доказаха, че подобни представяния при него далеч не са константа. А именно с тази мисъл и цел Челси взимат играча. Същият този футболист, отбелязал цели 20 пъти в последния си сезон във френското първенство. В началото на десетилетието, Челси съзнателно търси именно такъв тип плеймейкър, който да е достоен наследник на легендата Франк Лампард в средата на терена. Едва през тази кампания обаче белгиецът увенчава изявите си с рекордните за него 19 гола. Но и силните му игри и соло попаденията, като тези срещу Уест Хям или Уулвърхемптън, са някак подвеждащи, тъкмо защото оставят в сянка ежегодните му безплодни периоди, като този между 7 октомври и 16 декември през изминалата есен. Както и много други. Ето обаче, че заради гения си, Азар продължи да печели възхищението, а с него и търпението, с което футболисти като Флоран Малуда и Ариен Робен, играещи сходна роля на терена, така и не ползваха в очите на Роман Абрамович в последните си сезони в западен Лондон. А може би и стандартът е занижен, ако съдим по плеадата съотборници в халфовата линия, изредили се за по сезон-два на Стамфорд Бридж.

Причина #2

Нужно е да е отчетем и принизителното отношение към феновете на Челси, които продължават да се държат в тотално неодумение и до голяма степен предумишлен съспенс. В модерната история на клуба, футболистите, задържали се поне 7 сезона при „сините“, като Джон Тери, Франк Лампард, Дидие Дрогба, Петър Чех, Бранислав Иванович или Ашли Коул – всеки от тях прояви лоялна нотка разбиране и подсказа в аванс от поне 6 месеца за вероятността да напусне клуба и посоката на трансферните си аспирации. От чувство за отговорност и дълг към клуба. Но не и Еден Азар. За огорчение на мнозина, при него играта на догатки и трансферни сплетни, макар и явно предизвестени, отдавна стигна до точката си на кипене.  

Причина #3

И ако въпросният непочетен подход към привържениците би могъл някак да намери своето обяснение, то това към треньора Маурисио Сари въобще не печели дивиденти. Дори напротив – служи едниствено да подрива авторитета му. Това, което сътвори вратаря Кепа Арисабалага във финала за Купата на Лигата, отказвайки да бъде сменен, намира своя еквивалент и в липсата на идея от Сари дали Азар ще бъде част от отбора занапред. Все някак можеш да се аргументиаш защо отбягваш да говориш пред камерите за Реал Мадрид – вероятно за да насочиш вниманието към оставащите двубои, битката за Лига Европа или за да съхраниш емоционалната симбиоза в отбора. Но не е достойно да оставяш треньора си в догатки и хипотези, същият този Сари, който и без това загуби и последната капка авторитет в съблекалнята на Челси. Това поведение при Азар не е изненадващо, а хронично. Спомнете си, че спекулации за бъдещето му имаше и при втория сезон на Конте. И тогава мениджърът трябваше да се черви пред журналистите и да подскаже, че и той е в неяснота и недоумление. 

Причина #4

Нека се върнем обаче към футболния терен. Там Азар бележи, а мнозина се прехласват по уменията, дрибъла и головете му. Дори и да изключим честата му голова суша обаче, Азар така и не се доказа като лидер на отбора. Не непременно и в големите мачове. В този сезон белгиецът отбеляза едва 3 гола в 11 мача срещу топ 6 отборите в лигата. Поведе лидерски отбора единствено в полуфинала за Купата на Лигата срещу Тотнъм на Стамфорд Бридж. Нито във финала на Къмюнити Шийлд обаче, в този за Купата на Лигата или дори в отпадането у дома срещу Манчестър Юнайтед за ФА къп на 1/8-финалите, не се отчете с гол, асистенция или ключово разиграване. Mачовете, в които се очакваше именно той да изведе отбора до победа. В последния мач с Ливърпул представянето му ще се запомни единствено с изстрела в гредата през второто полувреме. Сравнението между Азар и влиянието върху отбора спрямо това на Лампард или дори на Дидие Дрогба, говори в особено голям ущърб за белгиеца. Дрогба е с цели 10 гола в общо 15 финала за отбора, а Лампард – близо половин дузина голове и асистенции в мачове за трофей. Непривично е сякаш за играч, който на 28 години се предполагаше че отдавна ще доближи нивото на Меси и Роналдо и тяхната способност да решават серия от мачове, да попада отново и отново в позицията на разочарование, спрямо очакванията към себе си. Разбира се, физическата игра във Висшата лига е от друг, по-горен аршин. Но именно в нея Кристиано Роналдо и Гарет Бейл се доказаха и взимаха еднолично победите за отборите си.

Причина #5

Но може би най-решителният показател за това, колко успешен може да се счита престоят на Азар в Челси, са титлите и прогреса в европейските турнири. Неоспоримо е, че футболистът имаше немалка заслуга за спечелените трофеи в лигата през 2014/15 с Моуриньо и през 2016/17 с Антонио Конте. Безспорни са и успехите с негова помощ в Купа на Лигата през 2015 и в ФА къп през миналия сезон, с негов гол от дузпа. Но отбор, който от 2004 година до успеха си в Шампионска лига през 2011/12 беше натрупал 4 полуфинала и 2 финала и привикна да мери сили с най-силните на Стария континтент, се срина до вече честите си участия в Лига Европа и един единствен полуфинал в лигата на богатите. Несъмнено в Челси настъпи нова ера, много от лидерите в отбора си заминаха, а новите попълнения не се вписаха толкова внушително в стила и амбициите на клуба. Но именно Азар, около когото този отбор се градеше през тези години, не успя да изведе отбора до съществен европейски пробив или триумф. Именно с прекомерните надежди в неговите качества Челси не съумя да продължи традициите си в битката за „ушатата“, а днес отборът мери сили срещу тимове като Славия Прага, Динамо Киев и Малмьо, докато значително по-разумно инвестиралите Тотнъм и Ливърпул заслужено са на полуфинал в Шампионска лига.

И докато несъмнено Азар даде много на клуба от западен Лондон, то към днешна дата футболиста е повече трън в петата на Сари и пречка за възможностите, които се предоставят на по-младите играчи като Калън Хъдсън-Одой и Рубен Лофтъс-Чийк, отколкото решение на проблема. И независимо от това дали премине в Реал Мадрид или не до края на Август, горчивият послевкус към него от мнозина, свързани в клуба няма как да не остане. 


Прочети още | ТОП 10 номинирани за "Златно момче", които се провалиха


Гласували: 8, рейтинг: 4.1

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Падението и трагичното настояще на Стяуа Букурещ
Показва ли трансформацията на Манчестър Юнайтед, че методите на Жозе Моуриньо са отживелица?
Мондиал на Балканите - истинска възможност или поредната химера? (II част)
Мондиал на Балканите - истинска възможност или поредната химера? (I част)
Обрати в Серия А: Бизнес или чиста случайност? (Италианска афера)
Ново начало: Дългоочакваните завръщания и дебюти през идния сезон 2020/21
Технологиите и футбола: Новата топка на Nike обещава революция в спорта
5 алтернативи на Джейдън Санчо за Манчестър Юнайтед
Лятото на 2014: последният силен трансферен прозорец за Барселона?
Манчестър Юнайтед ли е най-дузпаджийският отбор в последното десетилетие?
Талантите, които проспаха престоя си в Байерн
Чистилище за таланти - как Наполи обрече собствената си школа
От Байерн до Бароу: Стремглавото пропадане на Болтън Уондърърс
10 млади играчи, които скоро ще преминат в по-голям клуб
Ето кое е следващото поколение “One-club man” играчи
Бивши футболисти, за които не знаехте, че са станали треньори
Десет най-велики отбора за периода 2000-2010г.
Зад "Желязната завеса" - националните стадиони на бившите страни от Източния блок
Преди кръга в немската Бундеслига. Дерби за топ 4 и последна репетиция за Байерн и Дортмунд преди решаващия сблъсък
Кралят е гол: веднъж завинаги да разбием мита за величието на Пеле