Според редица финансови аналитици, световните първенства в Бразилия, Русия и Катар може да са последните такива, чийто домакин е само една страна. Истината е, че икономическият удар, който получава дадена нация, за да си осигури едва месец щастие, може би е нещо, което не изплаща добри дивиденти в дългосрочен план.
За пример можем да дадем Световно първенство в Русия провело се през 2018 г. Според организаторите, цялата му стойност може да надхвърли 30 млрд. долара до 2023 г. Те са стигнали до тази сума, като са взели под внимание парите, изхарчени преди турнира, но също така и разходите по поддръжка в бъдеще. Сумата, която руснаците инвестират, за да са успешни домакини на Световната купа е близо 15 млрд. долара, а изчислените приходи са 14,5 млрд.
В Бразилия - страната, в която хората, живеещи в крайна нищета, са близо 15 млн., бе взето решението да се похарчат 14 млрд. долара за домакинство на Световно първенство. След края на турнира Националният съд на одиторите на Бразилия достигна до заключението, че изхарчените инвестиции биха стигнали да се покрие два пъти програмата за социално подпомогне в страната "Болса Фамилия". Според същите одитори, приходите от провеждането на турнира са между 3 и 13 млрд. Въпросът към правителството е ясен: "Кое предпочитате - футболна самба за един месец или да нахраните бедните за 2 години?"
Световното първенство провело се през 2014 г. е звучен и категоричен отговор на това питане.
Друг голям проблем е, че много от съоръженията, построени за да отговорят на условията на ФИФА, включително пътища, луксозни хотели и грандиозни стадиони, често пъти са изоставяни след турнирите, тъй като туризмът бързо спада, а често домашното първенство не може да събере толкова фенове по трибуните, колкото мачове от Световната купа. Резултатът е купчина стомана и бетон, които не се ползват почти никога и не носят дългосрочни приходи.
Първенството в Катар също не е лишено от противоречия. В последните няколко години до нас често достигат новини, че за строителството на стадионите, страната внася работници от бедни нации като Непал, след което паспортите им са конфискувани и те са принуждавани да работят по 12 часа на ден в невероятна жега и без каквито и да е права да напуснат или да бъдат компенсирани. Известни са и стотици смъртни случаи.
Именно заради всички тези проблеми е малко вероятно да видим само една страна да е домакин на Световно първенство за в бъдеще. И може би не е случайност, че турнирът за 2026 ще бъде разпределен между три нации - САЩ, Канада и Мексико. Крайно време е и ФИФА да преосмисли условията, които има към домакините с цел да улесни икономическите и социални вреди, които могат да бъда нанесени на една страна в дългосрочен план.
Прочетете също:
