Въвеждането на видео асистент реферите (ВАР) ни показа, че някои правила не са толкова перфектни, ако бъдат спазвани стриктно. Най-големи полемики предизвикаха милиметровите засади, които вече станаха почти неизбежна част от всеки уикенд в топ първенствата. От друга страна не могат да бъдат винени съдиите, тъй като те трябва да се придържат към правилника що се отнася до несубективни ситуации. Към момента правилото гласи, че ако част от тялото на атакуващия футболист, с която той може да отбележи, е зад линията на последния бранител, то нападателят е в нередовна позиция. В днешната статия ще разгледаме няколко предложени промени за правилото за засада.
Предложението на Арсен Венгер
Малко преди края на 2020 година дългогодишният мениджър на Арсенал – Арсен Венгер, който в момента работи във ФИФА, заговори за промяна на правилото за засада, а преди броени дни неговата идея бе подкрепена от настоящия президент на ФИФА – Джани Инфантино. Представата на французина за новото правило за засада е революционна в доста отношения – за да бъде атакуващият играч в нередовна позиция, трябва всяка една част от тялото му, с която може да вкара гол, да не е на линията на последния защитник. Това значи, че дори единствено кракът на футболиста да е на една линия с тази на защитата, то той няма да е в засада. По думите на Инфантино това би провокирало по-открит и атакуващ футбол:
Нашата цел от Международния борд на футболните асоциации винаги е била да направим футбола по-атрактивен, но без, разбира се, да променяме основата на играта. Когато става въпрос за засадата, ние сме мислили за ново правило, което позволява по-атакуващ стил на игра. […] То [новосъздаденото правило на Венгер] дава пространство на атакуващия играч, което от своя страна насърчава нападателен футбол.
Предстои идеята на Венгер да бъде подложена на тест, който да определи дали футбола наистина ще стане по-динамичен и атакуващ и същевременно дали нападателите няма да имат прекалено голямо преимущество пред бранителите. За да придобием обаче някаква представа как би изглеждало правилото на френския специалист, футболна медия онагледи как един атакуващ състезател може да бъде в редовна позиция според нововъведенията:
Правилата в „Ередивизи“
Използването на ВАР във всяко едно първенство е възможно благодарение на протокол, който всяка една държава може да видоизменя. Точно това са направили в Нидерландия, където спорове относно засади рядко могат да бъдат срещнати. В „Ередивизи“, при гледане на евентуална засада, двете линии, които показват позициите на нападателя и защитника, са широки цели 5 сантиметра, което дава свобода за неточности от 10 сантиметра, но същевременно изчиства играта от дискусионни положения. Ако двете линии се допират, ВАР не се намесва в конкретното положение и оставя финалното решение на страничния съдия. Тези действия на нидерландския футболен съюз към днешна дата са в разрез с правилата на ФИФА и по тази причина топ първенствата не са прибегнали към подобен подход за справяне със засадите. В противен случай тези и още куп положения нямаше да бъдат класифицирани като „нередовна позиция на атакуващия играч“:
.jpg)
Преценка „на око“
Въпреки наличието на техника, способна да прецени дали един играч е в засада или не, немалък брой футболни фенове предпочитат дискусионните ситуации да бъдат разглеждани без помощта на виртуални линии. Английска медия проведе анкета, в която 20% от гласувалите искат първоначалното решение на съдията да бъде променено само и единствено при негова „ясна и очевидна грешка“. Въпреки че този отговор е вторият най-предпочитан от запитаните в проучването, той също противоречи на правилника на ФИФА и е много вероятно да не влезе в сила в повечето елитни дивизии.
Времеви диапазон за взимане на решение
Не са малко ситуациите, които отнемат прекалено дълго време, за да бъдат преценени. Това не просто накъсва играта, но е способно да изнерви състезателите до краен предел. По тази причина се роди и предложението да бъде въведен времеви диапазон, в които главният съдия да вземе решение, след като се е консултирал със своите помощници. В противен случай неговото първоначално отсъждане не трябва да бъде променяно.
Избиране на определена част от тялото
По настоящите правила линиите на двамата футболисти са издигнати от частта на тялото, която е най-напред и могат да отбележат гол с нея. Идеята с това нововъведение е линиите да бъдат чертани от една и съща част на тялото на двамата състезатели, като най-честите предложения са ходилата.
„Не мисля, че краят на фланелката винаги е най-добрият вариант за гледане на засада. Трябва да е част от тялото, която винаги е там. Ако точката винаги е ходилото, намиращо се в най-предна позиция, това ще е признак за постоянство.“ – Гари Невил
В гореспоменатата анкета именно тази опция е събрала най-голямо одобрение – 27%.
Вероятност за засада
Макар че още в началото на статията споменахме, че засадите са една от несубективните ситуации във футбола, един футболен фен е способен да ни опровергае в своя влог. В него той споменава, че липсата на прецизни стоп кадри, в които отчетливо се виждат както моментът, в който топката е подадена, така и точната позиция на състезателите, пречи на правилните отсъждания. Причината за това е невъзможността на камерите по стадионите да предоставят повече от 120 кадъра в секунда, а ако топката е изритана силно, то тя по всяка вероятност е изминала някакво разстояние между два кадъра. За футболния фен пред малкия екран е още по-трудно да направи правилна преценка относно това кога е подадена топката, тъй като камерите от живите излъчвания на мачовете предават с едва 50 кадъра в секунда. Прибавяйки и перспективата, която също на моменти играе роля в съдийските решения, отсъждания до милиметър реално могат да се окажат доста неверни и неточни. По тази причина Мартин Смит предлага нова система – освен че иска да бъдат използвани удебелени линии по примера на „Ередивизи“, той смята, че би било добра идея да се въведе индикатор за вероятност на засадата, базиран на отдалечеността на двете линии. Самият Смит не се нагърбва с прецизни изчисления как това да се случи, но твърди, че може да бъде изготвена подобна изчислителна система. Ако вероятността за засада надхвърля даден процент, който в примера на Смит е 67% (2/3 от 100%), то атакуващият играч по всяка вероятност е в нередовна позиция. Съответно обратното също е в сила – ако процентът е под 67, то нападателят не би следвало сериозно да е нарушил правилата.
Прочетете също:
