Трансферни факири – шестте най-добри спортни директори(част II)

В продължението на поредицата ще отдадем нужната почит към още 4-ма ръководители по спортните въпроси, които допринасят колкото за дългосрочния, толкова и за краткосрочния подем на своите отбори. Всеки от тях е представител на различен, но добре установен и печеливш модел, което идва да покаже, че в този бранш няма едностранен подход.

Майкъл Едуардс – Ливърпул

Подобно на изключително плодородното сътрудничество между Юрген Клоп и Микаел Цорк в Борусия Дортмунд, и това на германския специалист с Майкъл Едуардс в Ливърпул допринася за една изключително печеливша и целеустремена трансферна политика. Назначаването на Едуардс идва чак през ноември 2016 година - над година след пристигането на Клоп в северна Англия и след като с клуба от Мърсисайд вече бяха парафирали Садио Мане и Джорджиньо Вайналдум. Проектът на бившия спортен аналитик на Портсмут и Тотнъм обаче на минутата получи безусловната подкрепа на собствениците на Ливърпул, не и без следните обстоятелства.

Годината 2016 в много отношения е преломна за Ливърпул. Току-що назначеният Клоп все още гради контраатакуващ(gegenpressing) футбол в формации 4-3-2-1 и 4-2-3-1 и кара бековете и крайните полузащитници да използват бързината си по широчината на фланговете и полупространствата в нападение. Именитият отбор все още се съвзема от сезон на корабокрушения – незавидно 8-о място в класирането, унизителни загуби от Уест Хем(0:3 на „Анфийлд“), Уотфорд(0:3) и дори тази от последния кръг на предходния сезон срещу Стоук Сити(1:6), де факто бенефисния мач на Стивън Джерард във Висшата лига. В състава сякаш цари примиренческия характер към предстоящите години на бавен преход на поколения. Несменяеми титуляри пък са все още Алберто Морено, Мамаду Сако, Мартин Шкъртел, Лукас и Кристиан Бентеке.

Основният казус, с който Едуардс се сблъсква през 2016 година е привличането на първокачествени, титулувани играчи. Няколко години по рано Йан Айър, бившият спортен директор, губи всякаква почва под краката си, след като не успява да привлече нито Диего Коста(2014), нито Уилиан(2014), Мохамед Салах(2013) или дори Алексис Санчес(2014). Слаб в индивидуалните преговори, Айър е неубедителен в представянето на винаги завишените цели в Шампионска лига, чара на скаузър културата, високите треньорски амбиции и вековните клубни ценности.

Това никак не учудва футболна Англия – отборът стой нестабилен откъм управление и е с краткотрайна история на изключително лоши покупки – в отбора играят анемичният Лазар Маркович, застарелият Рики Ламбърт, колоритният Марио Балотели и нападателят с едва един добър сезон зад гърба си с екипа на Нюкасъл Анди Керъл. Установени методики в трансферната политика на клуба просто няма. За капак до края на 2015 година дори легендата Джерард бива интегриран в трансферните преговори с потенциални играчи за да закърпи положението. Ролята на Джерард е вече не само да печели мачове, но и да се свързва с бъдещи трансферни покупки  - да праща съобщения или да звъни на Уилиан, Санчес и Тони Кроос в опит да ги спечели с обещания за триумфи, неописуема атмосфера на „Анфийлд“ и бъдещ статут на култови фигури по подобие на Йън Ръш и Роби Фаулър. Хаосът в ръководството е властелин на Мърсисайд. Клубът определено страда.

Повишаването на Едуардс до спортен директор след годините му в трансферния комитет на Ливърпул обаче е крачка със светлинни години в правилната посока. 39-годишният британец моментално налага 3 максими, в които неотлъчно вярва – доверие към Клоп в концепцията му за енергични и издръжливи играчи, смелост в привличането на скъпи, но умни попълнения, които да отговарят на прекрояването в редиците на Ливърпул, както и доходната печалба от продажбата на ненужните играчи. Особено наложително за Едуардс е да стане ясно, че в йерархията на Ливърпул Клоп е водещата фигура, а не той самият. Спортният директор не се появява при нито едно официално подписване с играч – защото Клоп е човекът, които позира с новите попълнения. Британецът дава да се разбере, че лицето на клуба е мениджъра, заради който година преди Едуардс подписват Мане, който три пъти бива ухажван от Манчестър Юнайтед и Вайналдум, които отказва на Тотнъм в полза наставника на мърсисайдци. Колкото и да са различни по характер – Клоп е смайващ оратор и дружелюбен събеседник, докато Едуардс стои в сянка и съблюдава прозрачната кореспонденция с директора на Фенуей Груп Майкъл Гордън – вратите на офисите и на двамата са винаги отворени, а честата комуникация с всеки скаут, асистент тренъор, видео анализатор или друг служител горещо се насърчава.  

„Това е най вече заради силата и мащаба на Ливърпул,“ разяснява идеологията на клуба Клоп през лятото на 2018 година. „И перспективата, която се промени. Усещаме я най-вече в трансферните разговори.“   

Когато Фелипе Кутиньо пък взе решението да играе в Барселона, Едуардс оставя на Клоп да се разбере самостоятелно с футболиста си. „Остани в Ливърпул и бъди боготворен като легенда на клуба или отиди в Барселона и стани един от масата много добри играчи около Меси,“ заявява в прав тон Клоп на бразилеца. Едуардс в последствие единствено се ангажира с това да реализира изходящия му трансфер през зимата на 2018 година.

Самочувствието, с което се заделят пари на пазара също е показателно за изграждането на нова династия в отбора. За по-малко от три години след встъпването му в длъжност Ливърпул отделя по повече от 10 милиона паунда за над 10 играчи, включително за Мохамед Салах, Анди Робърсън, Алекс Окслейд-Чембърлейн, Вържил ван Дайк, Наби Кейта, Фабиньо, Джердан Шакири и Алисон. Шест от тези играчи бяха привлечени за цена от над 35 милиона паунда – най-високата сума платена от клуба за играч преди ерата Едуардс – тогава за привличането на Анди Керъл през 2011 година. В клуба в момента се подвизават вторият най-скъп вратар и най-скъпият защитник в света.

„Когато сме убедени за даден играч, нашите собственици – слава Богу – вярват толкова много в проекта ни, че веднака казват ‚Хайде да го направим‘,“ споделя още Клоп.

Но освен че Едуардс има око за наглед недооценени играчи като Салах от престоя му в Рома, Робърсън в Хъл Сити и Милнър в Манчестър Сити, неговият нюх в продажбите на ненужни играчи е ненадминат.

Само проследете следните изходящи трансфери:

Фелипе Кутиньо – Барселона – 142 милиона паунда

Доминик Соланке – Борнемут – 19 милиона паунда

Джордан Айб – Борнемут – 15 милиона паунда

Кевин Стюарт – Хъл – 8 милиона паунда – част от сделката с Анди Робърсън

Дани Ингс – Саутхемптън – 20 милиона паунда

Дани Уорд – Лестър Сити – 12.5 милиона паунда

Мамаду Сако – Кристъл Палас – 26 милиона паунда

Паричните постъпления за тези седем ненужни играчи е своеобразен трансферен триумф за клуба. Благодарение на Едуардс и непоколебимите му решения състава се изпълва с играчи капитани на страните си(Робъртсън, Салах, Мане, ван Дайк), а скамейката на червените блести с качествени топ играчи печелили дори Шампионска лига. Оценка на труда на Едуардс можем да дадем и ние, ако се позовем на следното сравнение - резервите на Ливърпул в първия мач на Клоп за мърсисайдци, този срещу Тотнъм на 17 октомври 2015 година, и последният му – финала в Шампионска лига.

Ливърпул-Тотнъм/0-0/ резерви: Адам Богдан, Коло Туре, Цонър Рандъл, Джо Алън, Джордан Айб, Жером Синклеър, Жоао Тейшейра.

Ливърпул-Тотнъм/2-0/ резерви: Симон Миньоле, Каомин Келехър, Деян Ловрен, Джо Гомез, Алберто Морено, Джеймс Милнър, Адам Лалана, Алекс Окслейд-Чембърлейн, Джердан Шакири, Даниел Стъридж, Райън Брюстър, Дивок Ориги.

Ралф Рангник – РБ Лайпциг

Своенравен и ненадминат ръководен хибрид между спортен директор и класически футболен наставник - така най-точно може да бъде представен случаят Рангник, прословут не само сред спортно-треньорските среди на германска Саксония и родната му Швабия, но и в цяла Европа. Рангник е посланник на един бъдещ и все още зелен административен модел сред футболните клубове. Футболът при него е игра на млади играчи и зоново покритие – анатема за всички отбори от Бундеслигата в първите години на 21-и век. Ревлюционната му методика пък е съвкупност от изключително печеливши стратегии – налагане на играчи между 17 и 23 години, футбол на изтощителна преса и разбиване на един многогодишен немки архиетип – този на играч-либеро зад тройния защитен вал – типична, но застаряваща отбранителна формация използвана от почти всички клубове в Германия, която е пренесена от края на 90те в първите години на 21-и век. Заради неотлъчните си и непопулярни виждания, които нескрито възхвалява, макар и все още с отбор във Втора Бундеслига, той получава ироничното прозвище „професорът.“

Рангник е поначало нискоразряден треньор. Кариера му лъкатуши между регионални тимове и младежкия състав на Щутгарт, а пробива идва едва със симпатичния отбор на Улм, който извежда за пръв и единствен път до сезон в първа Бундеслига през 1998 година след ред сензационни промоции. Години по-рано, през 1984 година в съдбоносна приятелска среща между първия му отбор Виктория Бакнанг и Динамо Киев на Валери Лобановски, Рангник е зашеметен от стила на украинците. „Бях убеден, че играят с поне човек повече на терена,“ изумен е немеца.

Апетитът идва с яденето, успехите с къртовски труд, а при Рангник това се изразява в постепенно, но тотално вглъбяване в проучване на подготовката на прословути чуждостранни мениджъри, който вече са преобърнали европейските виждания за дефанзивна игра. В края на 80-те негови италиански приятели му изпращат видео касети със записи на енигматичният състав на Милан с Ариго Саки. Няколко лета по-късно пък загърбва семейната си ваканция за да гледа щателно агресивния тренировъчния режим на легендарния чешки мениджър Зденек Земан, по това време наставник на скромния Фоджа, играещ в Серия А. Въвел техните модернистични виждания - за маниакална преса над противника, заучени построики на границата на засадата и висока защитна линия в Улм, Рангник печели мачове и маса почитатели. След обратното им изпадане през 2000 година обаче швабът прекарва доста неуспешни периоди в Щутгарт и Хановер. Единствено със Шалке вижданията му намират нужната плодородна почва – успехите са второ място в Бундеслигата и два пъти полуфинал в Шампионска лига. Идва момента, в който подхваща и ръководния рул на третодивизионния по това време провинциален клуб Хофенхайм през 2006. Благодарение на усилията на софтуерния милиардер Диетмар Хоп и прозорливостта на Раангник, Хофе отново обира адмирациите с малкия си наглед отбор. „Дните на подигравки за селския живот и интервюта на фенове ни по месарници и пекарни приключиха,“ заявява Рангник. „Вече сме част от установения ред.“

Но дотук с треньорските му подвизи. Далеч по-нашумяла вече е спортно-техническата му дейност. Рангник е неконвенционален сред колегите си по няколко показатели. Поначало той не вярва сляпо в златните германски ценности за сила на волята, изявеното лидерство и прословутия за старата школа футболни ръководители Цвайкампф – доблестения дуел на мъжество, демонстриран на терена единствено от най-доказалите се германски футболисти. С преминаването си в позицията на спортен директор паралелно на РБ Лайпциг и РБ Залцбург през 2012 година, Рангник установява докрай тактическата си проницателност. Идеалите му са за атрактивен офанзивен футбол, висока преса и бързи преливания в двете фази на играта.

Смелостта в назначенията му на треньори и на двата отбора пък е заразна. Още в първите месеци след встъпването си в позицията на спортен директор на европейския франчайз Ред Бул Рангник назначава за мениджър на австрийския хегемон никому неизвестния Роджър Шмидт – доскорошният треньор на втородивизионния Падерборн, завършил пети във Втора Бундеслига. Успехите на Шмидт – триумф във Австрийската Бундеслига година по-късно, достигане до осминафиналите на Лига Европа, а в последствие и 3-годишен престой начело на Байер Левъркуззен. Понастоящем Шмидт е треньор на първия в Китайската Супер Лига Бейджин Гуоан, пред тимовете на Фабио Канаваро, Жорди Кройф и Кике Санчес Флорес. Колкото до отбора на Разенбалшпорт Лайпциг Рангник достига до там да изведе еднолично клуба до промоция в Бундеслигата през 2015/16 година за пръв път в историята им, след което отново прибягва до избор на напръв поглед мистериозен, но вече доказал се с млад състав тренъор – Ралф Хасенхутъл, извел аутсайдерите Инголщад до първо участие и оцеляване в Бундеслигата през сезон 2015/16. И двамата наставници проповядват нестихващ и разнообразен улта-офанзивен стил на игра.

Фокусът и задълженията на Рангник бързо се извместват изцяло върху новобранците РБ Лайпциг. Отскоро най-далновидното му решение е да привика наскоро навършилият едва 30 години Юлиан Нагелсман от Хофенхайм – познат още като „Бейби Моуриньо“. Геният на Нагелсман от години е широко популярен – от налагането на едва 3ма зашитници за сметна на до 6-ма офанзивни играчи, до използването на дронове, жива видеостена за проследяване движението на футболистите в тренировките и закупуването на футболната клетка „Footbonaut.“

Вещината му в таргетирането на млади таланти също е ненадмината. Водещите имена, изкачили тима до второ място в Бундеслигата и участие в Шампионската лига са следните - настоящият капитан на Унгария Вили Орбан( привлечен от Кайзерслаутерн на 22 години), Лукас Клостерман( привлечен от Бохум на 18 години), Марсел Халсенберг( привлечен от Санкт Паули на 24 години), Емил Форсберг(привлечен от Малмьо на 23 години), Марсел Сабитцер(привлечен от Рапид Виена на 20 години), Кристоф Поулсен(привлечен от датския Лингби на 20 години) и Тимо Вернер(привлечен от Щутгарт на 20 години). Единствено с изключителното око и с помощта на широката скаутска система Рангник намира всяко от тези талантливи момчета. Това показват и приходите от продаждата на блестящо представилите се през годините Садио Мане(продаден за 23,25 милиона евро от РБ Залцбург на Саутхемптън през 2014 година) и Наби Кейта(продаден за 60 милиона евро от РБ Лайпциг на Ливърпул), а в съвсем скоро време огромен трансфер чака и Тимо Вернер.

През 2019 за Рангник предстои още по-голямо предизвикателство – директор на футболното развитие на три от клубовете под бранда „Ред Бул“ – тези в Лайпциг, Ню Йорк и Сао Пауло. Дали натрупаният опит ще съвпадне с мащаба на задълженията му предстои да разберем.

Първата част от поредицата може да прочетете тук.